Решение № 786 от 30.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Бургас, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева в присъствието на прокурора М. Г. М. като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100500778 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 412/23.02.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20222120104853. С това решение, съдът:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на П. К. Н., ЕГН: ********** сумата от 16 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно повдигнато обвинение срещу Н., водено срещу него наказателно производство по ДП № *****/2016г. на РУ – *****, задържане за срок от 72 часа и последващо задържане под домашен арест като мярка за неотклонение в хода на наказателното производство за периода от 15.04.2016г. до 20.07.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата, на която влиза в сила решението, с което е оправдан по повдигнатото обвинение – 28.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на П. К. Н., ЕГН: ********** против Прокуратурата на Република България със седалище и адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 2 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 16 000 лева до претендирания размер от 22 000 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на П. К. Н., ЕГН: ********** против Прокуратурата на Република България със седалище и адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 2 за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лева.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на П. К. Н., ЕГН: ********** съдебни разноски в размер на 1 340 лева.

Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България против 1 решението в осъдителните части. Прокуратурата твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, тъй като районният съд не е отчел предубедеността на свидетелите Н. и Е.

Н.а. Съдът не е съобразил обстоятелството, че ищецът е осъждан и срещу него са водени други наказателни производства, поради което претърпените от него неимуществени вреди – страх, срам и неудобство, са причинени и от тях, а не само и единствено от наказателно производство по ДП *****/2016г. на РУ – *****. Съдът неправилно е приел, че обезщетението трябва да обхване и вредите, причинени в резултат на широкия обществен отзвук от обвинението. Според Прокуратурата, тя не може да носи отговорност за начина, по който наказателното производство се отразява в медиите. В този смисъл, решението на районния съд не е съобразено с практиката на Европейския съд по правата на човека и на Върховния касационен съд. При условията на евентуалност, Прокуратурата оспорва размера на определеното обезщетение и намира същото за несправедливо завишено.

Обезщетението не е съобразено с продължителността на наказателното производство, което е приключило в разумни срокове, с продължителността на мярката за неотклонение „домашен арест“, която е 3 месеца, с предходните осъждания на Н. и с наличието на други две висящи наказателни производства.

Подадено е допълнение към въззивната жалба от Прокуратурата на Република България против решението в частта, в която е присъдена лихва за периода от 28.07.2017г. до 28.07.2019г. Въззивната страна твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като вземането за лихва е погасено по давност. Въззивникът подчертава, че исковата молба е заведена на 28.07.2022г., поради което лихвата е дължима от 28.07.2019г., а не от по-ранен момент.

Прокуратурата на Република България иска от въззивната инстанция да отмени решението в осъдителните части (главница, лихви и разноски). При условията на евентуалност, Прокуратурата претендира намаляване на присъденото обезщетение.

Прокуратурата на Република България се представлява в съдебно заседание от прокурор М., който пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на решението в оспорената част.

Ответната страна - П. К. Н. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и отговаря на всяко едно от възраженията, въведени в нея. Н. иска от въззивната инстанция да остави без уважение жалбата на Прокуратурата.

П. Н. се явява лично в съдебно заседание и с адвокат В.. Въззиваемият и неговият процесуален представител пледират за отхвърляне на жалбата.

Подадена е въззивна жалба от П. К. Н. против решение № 412/23.02.2023г. в отхвърлителната част за претендираните неимуществени вреди. Н. твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като съдът не е съобразил следните обстоятелства: отношенията с неговата близка и майка на детето му се влошават и се стига до раздяла; остава без доходи, заради наложената мярка за неотклонение „домашен арест“; изпитва постоянен страх от неоснователна осъдителна присъда; личността му е злепоставена пред обществото, поради непрекъснатото отразяване на случая от национални медии; накърнена е репутацията на ръководеното от него търговско дружество; накърнен е емоционалният му живот, психиката и душевният му мир. В подкрепа на тези възражения, Н. подчертава, че катализатор на претърпените от него отрицателни емоции е изнесената в медиите информация от Прокуратурата. Н. твърди още, че във воденото срещу него производство, е проявено лично отношение от представителни на държавното обвинение и МВР, за което свидетелстват изявления на административния ръководител на Апелативна Прокуратура – Бургас, на наблюдаващия наказателното производство прокурор и на Министъра на Вътрешните работи.

П. Н. иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен искът му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 16 000 лева до претендирания размер от 22 000 лева и да постанови друго, с което да осъди Прокуратурата на Република България за разликата от 6 000 лева.

2

П. Н. пледира в съдебно заседание за уважаване на жалбата. Н. подчертава, че в продължение на четири месеца е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ и е бил сочен като престъпник в медиите. Пълномощникът на въззивната страна, адвокат В. прави искане за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна – Прокуратурата на Република България не представя писмен отговор. В съдебно заседание, представителят на Прокуратурата прави искане за отхвърляне на жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 10.04.2016г. Районна прокуратура – ***** образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 10.04.2016г. в землището на с. З., община ***** е лишил противозаконно от свобода С.Г., Д.Д. Д. и А.А.И. – престъпление по чл.142а, ал.1 от НК.

На ****г. старши разследващ полицай в ОД на МВР – Бургас привлича П. Н. като обвиняем за извършени три отделни престъпления по чл.142а, ал.1 от НК, осъществени в местността „*****“ в землището на с. З., община *****.

С определение от 15.04.2016г., постановено по НЧХД№***/2016г., Районен съд – ***** налага на Н. мярка за неотклонение „домашен арест“. Определението е потвърдено с определение № 39/21.04.2016г., постановено от Окръжен съд – Бургас по ВЧХНД № ***/2016г.

С определение от 03.06.2016г., постановено по ЧХНД № ***/2016г. Районен съд – ***** оставя без уважение искането на Н. за изменение на мярката за неотклонение „домашен арест“. Определението е потвърдено с определение № 52/10.06.2016г., постановено от Окръжен съд – Бургас по ВЧХНД № ***/2016г.

С определение № 48/14.07.2016г., постановено по ЧХНД № ***/2016г., Районен съд – ***** оставя без уважение искането на Н. за изменение на мярката за неотклонение с полека такава.

С определение от 20.07.2016г. Окръжен съд – Бургас отменя определението на първата инстанция и изменя мярката за неотклонение на Н. в „парична гаранция“ в размер на 3 000 лева.

На 24.10.2016г. е образувано НОХД № ****/2016г., по което Н. е обвинен за извършване на следните престъпления: престъпление по чл.142а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 10.04.2016г. около 14:15 – 15:00 часа в местността „*****“ в землището на с.

Е*, община ***** в съучастие като извършител с неустановено в хода на разследването лице, противозаконно е лишил от свобода А.А.Е., С.Г. и Д.Д. Д. – граждани на А* и престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, вр. чл.23 от НК за това, че на ****г. в апартамент в гр. Б***** без надлежно разрешение по чл.30 и чл.73, ал.1 от ЗКНВП и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗКНВП, което представлява маловажен случай.

С присъда № ****г., постановена по НОХД № ****/2016г., Районен съд – Бургас признава Н. за невиновен за престъпленията, за които е обвинен. В мотивите на присъдата се сочи, че Н. не е присъствал в момента на поставяне на връзките („свински опашки“) на задържаните чуждите граждани, а е пристигнал по-късно, т.е. въведеният в обвинителния акт механизъм на задържане, не е доказан. Не е доказано и престъплението по чл.354а, ал.5 от НК, за което Н. е обвинен. Присъдата е потвърдена с решение № ****г.., постановено от Окръжен съд – Бургас по ВОХНД № ***/2017г. и влиза в сила на 28.07.2017г.

На 28.07.2022г. Н. предявава против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В исковата молба, Н. твърди, че в хода на образуваното досъдебно производство, Прокуратурата разпространява прессъобщение, в 3 което го посочва като сигурен извършител на тежко престъпление и описва деяния, които са вписани в криминалистична справка без значение дали е оправдан или реабилитиран за тях.

Н. сочи още, че адресът му, който е претърсен от група за специални операции към ОД на МВР - Бургас, е посочен в регионален електронен сайт „Флагман“. Съобщението в този сайт е следното „ Беше толкова превъзбуден и така викаше, че насъбра цяла тълпа около себе си докато го натикат в автомобила. Полицаите го изтърпяха и нищо не му направиха, докато той ги ругаеше по всякакъв начин, че са родоотстъпници“.

Н. твърди, че на ****г. ръководителят на Апелативна прокуратура – Бургас и директора на ОД на МВР – Бургас дават пресконференция, на която изнасят данни от образуваното досъдебно производство и го сочат като извършител на деянията.

Допълнително изнасят информация за 14 броя полицейски регистрации и три присъди, за които е реабилитиран. Пресконференцията е излъчена в резюме в новините на БТВ на ****г. и отразена в други медии.

На ****г. ръководителят на Апелативна прокуратура – Бургас допълва изявлението си в статия на „Дарик нюз“: „Тези хора са били претърсвани за пари и ценности. След като вижда, че в себе си не носят нищо, което може да бъде откраднато, задържаният П. Н. ги отпратил към Турция“. Тези твърдения са възпроизведени и от други медии: „Медиапул“, „24 часа“, „БНТ“.

Н. твърди още, че главният прокурор на Република България прави изявление по случая, което е отразено в новините на „Нова телевизия“, „БТВ“ и БНР. Изявление по случая прави министърът на вътрешните работи чрез профила си във Фейсбук и премиерът на републиката на заседание на Министерския съвет.

Н. твърди, че воденото срещу него наказателно производство, мярката му за отклонение и медийният отзвук са оказали изключително вредно въздействие върху личния и професионалния му живот. Според ищеца, той е останал без работа, бил е стресиран и се страхувал от осъдителна присъда. Едновременно с това, ищецът се разделил с майката на детето си и е бил обвиняван, че дъщеря му расте с мисълта, че баща й е престъпник. В резултат на всичко това, ищецът изпаднал в депресия, отдръпнал се от близките си, страдал от безсъние и напрегнатост.