Решение № 187 от 27.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Сливен, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230104932 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Ж. Д. С. от гр. Сливен срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която са предявени искове за прогласяване на нищожността на сключен Договор за паричен заем и за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на гаранция, сключен за обезпечаване на договора за заем.

Ищцата твърди, че на 07.03.2023 г. сключила с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 4742652, по силата на който усвоила главница в размер на 3000,00 лв., платима на 11 двуседмични вноски от по 295,25 лв., при фиксиран ГЛП от 35,00 % и ГПР от 41,72 %, като общата сума, която следвало да върне ищцата, била в размер на 3247,75 лв. В чл. 4 от Договора за паричен заем било предвидено кредитополучателят да обезпечи задължението си с поне едно от следните обезпечения - две физически лица поръчители, банкова гаранция или гаранционна сделка с одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от Договора за паричен заем и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя бил предоставен Договор за предоставяне на гаранция с ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, носещ същия идентификационен номер, както номера на договора за кредит, като по Договора за предоставяне на гаранция от кредитополучателя се изисквало заплащане на възнаграждение за 1 поръчителство в размер на 1240,25 лв. Ищцата твърди, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК. Излага, че ГПР по договора е посочен грешно, тъй като дължимото по Договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването му, а би следвало съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, въпреки че го е включил в погасителния си план. На следващо място, ищцата твърди, че сключеният Договор за предоставяне на гаранция също е нищожен, поради липса на основание и нищожен предмет. Предвид обстоятелството, че договорът за предоставяне на поръчителство е каузален и акцесорен договор, той може да съществува валидно единствено при наличие на действителен главен дълг, какъвто в случая липсва. На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на договора за паричен заем и договора за предоставяне на гаранция.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Не оспорва сключения Договора за паричен заем, но оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на изложеното от нея основание. Излага, че договорът за паричен заем е сключен при спазване на всички изисквания на закона, вкл. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, а ГПР е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и размерът му съответства на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Наред с това изискването за представяне на обезпечение е напълно допустимо и законно, а кредитополучателят е можел да избира измежду три вида обезпечения. Сключването на договор за гаранция било единствено възможност, а не и задължение за ищцата, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора. На изложените основания моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД също е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като 2 неоснователни. Не оспорва сключения Договор за предоставяне на гаранция, но оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че договорът за поръчителство не е част от Договора за паричен заем и е извън приложното поле на ЗПК. Описва подробно, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора за паричен заем, че то е формирано в еквивалентен размер след извършена преценка на риска, а сключването на договора за гаранция е било единствено възможност, а не и задължение за ищцата. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество „Изи призовано, не изпраща представител.

Асет

Мениджмънт“

АД, редовно

Ответното дружество „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че между ищцата Ж. Д. С. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 4742652 от 07.03.2023 г., съдържащ данни за предоставен на ищцата кредит в размер на 3000,00 лв. Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 41,72 %, лихвен процент 35,00 %. Уговорен е общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 3247.75 лв., срок на договора - 22 седмици, с размер на двуседмична погасителна вноска от 295,25 лв.

В чл. 4 от Договора е уговорено, че заемът се обезпечава с поне едно от следните обезпечения - две физически лица - поръчители, банкова гаранция или гаранционна сделка с одобрено от заемодателя дружество -поръчител.

Безспорно е между страните, че въз основа на клаузата на чл. 4 от 3

Договора за паричен заем, на 07.03.2023 г. между ищцата Ж. Д. С. и ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4742652, във връзка с обезпечаването на Договора за паричен заем, като е уговорена сумата от 1240,25 лв. като възнаграждение на гаранта по договора.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за паричен заем № 4742652 от 07.03.2023 г., сключен между ищцата Ж. Д. С. и ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД поради противоречие със закона и с правна квалификация чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договор за предоставяне на гаранция № 4742652 от 07.03.2023 г., сключен между ищцата Ж. Д. С. и ответното дружество „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, поради липса на основание и нищожен предмет.

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира и за основателни и доказани.

Няма спор по делото, че между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало правоотношение по договор за паричен заем, като ищцата е усвоила сумата от 3000,00 лв.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.

4

Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.

11 ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР от 41,72 %.

Не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР посочената годишна фиксирана лихва от 35,00 %. С договора за предоставяне на гаранция е уговорено възнаграждение на гаранта, но не е посочено дали тази сума е отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя.

§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Със сключването на договора за предоставяне на гаранция, кредиторът е предвидил възнаграждение за гаранта, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за паричен заем и това 5 възнаграждение ясно е обявено на заемателя още в хода на преговорите по сключване на договора.

Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения договор за паричен заем, който е определен на 41,72 %, значително ще надхвърли законово определения максимален размер на ГПР, поради което и договорът на това основание следва да се счита нищожен.

Предвид обстоятелството, че процесният договор за паричен заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора, съответно предявеният иск следва да бъде уважен.

На следващо място, Договорът за предоставяне на гаранция № 4742652 от 07.03.2023 г., сключен между ищцата и ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД също е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а освен това е нищожен и защото посредством него се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР.

Видно е, че с поставянето на практически неизпълними условия за предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на гаранция.

Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е принцип, проведен в редица правни норми на националното законодателство, както и в специалния Закон за защита на потребителите. В случая кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да му предостави гаранция. В същото време гарантът по договора, който е и икономически по-силният субект, разполага и с възможността да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането, тоест поетият от гаранта риск при предоставянето на гаранция е напълно покрит от предвидената защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на гаранция, е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.