Решение № 134 от 30.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № **265000500194 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е въззивно, образувано по въззивна жалба вх.

№ 2040/18.02.2026г. от Прокуратура на Р.България против решение № 40 / 10.02.2026г. ,постановено по гр.д.851/25 г. по описа на ОС-Хасково в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на Н. С. Г. сума в размер на 5 112.92 /пет хиляди сто и дванадесет евро и деветдесет и два цента/ евро, равняващи се на 10 000 /десет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди ,търпени в резултат на обвинение по Досъдебно производство № 16 / 2020 год. по описа на РУ - Свиленград, прокурорска преписка № ТОС – 1644 / 2019 год. по описа на Районна прокуратура - Хасково, в извършване на престъпления по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК и по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, за които е оправдан с Присъда № 38 от 11.12.2023 год., постановена по НОХД № 422 /2023 год. по описа на Окръжен съд - Хасково, влязла в законна сила на 15.05.2024 год., ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 15.05.2024 год. до окончателното им изплащане, КАКТО и в частта,в която жалбоподателят е осъден да заплати на С. Н. С. сума в размер 1 на 2 556.46 /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест цента/ евро, равняващи се на 5 000 /пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на обвинение по Досъдебно производство № 16 / 2020 год. по описа на РУ - Свиленград, прокурорска преписка № ТОС – 1644 / 2019 год. по описа на Районна прокуратура Хасково, в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което е оправдан с Присъда № 38 от 11.12.2023 год., постановена по НОХД № 422 /2023 год. по описа на Окръжен съд - Хасково, влязла в законна сила на 15.05.2024 год., ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 15.05.2024 год. до окончателното им изплащане.

Жалбоподателят развива съображения за неправилност на решението в неговата обжалвана част като счита присъдените обезщетения за неимуществени вреди за завишени.Заявява искане същото да бъде отменено като бъде постановено друго ,с което бъде намален размера на същите – за Н.

Г. от 5 112,92 евро / 10 000 лв. / на 3 067,75 евро / 6 000 лв. / ,а за С. С. от 2 556,46 евро / 5 000 лв. / на 1 633,88 евро / 3 000 лв. /.

Постъпила е жалба вх.№ 2264/24.02.2026г. от С. Н. С. ,представляван от адв.Г. В. ,както и жалба вх.№ 2265/24.02.2026г. от Н. С. Г. ,представляван от адв.Т. К. против същото решение, в частта ,в която предявените от тях искове са отхвърлени над уважените размери от съответно 2 556,46 евро за С. , и 5 112,92 евро за Г. ,до пълните им предявени такива . Развиват се съображения за неправилност на решението в обжалваната от тях част и се заявява искане същото да бъде отменено и исковете им да бъдат уважени изцяло.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и са против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищците с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане са искове ,предявени от Н. С. Г. и С. Н.

С. против Прокуратура на Р.България за заплащане на суми в размер на 200 000 лева за първия 100 000 лева за втория ,представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно водено против тях наказателно

2 производство ,приключило с оправдателна присъда ,ведно със законна лихва върху обезщетенията, считано от влизане в сила на оправдателната присъда 15.05.2024 год. ,както и деловодни разноски С решението ,предмет на обжалване ,съдът е приел да е безспорно установена следната фактическа обстановка : С постановление от 12.06.2020 год. по досъдебно производство № 16/2020 г. ищецът С. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 31.10.2019 год.в гр.Л., в съучастие като извършител с ищеца Г., е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично увреждане – кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно отслабване на зрението с лявото око на Я. К. Н. от гр.Х. – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. С постановление от 12.06.2020 год., ищецът Г. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 31.10.2019 год. в гр.Л., в съучастие като помагач с ищеца С., е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично увреждане – кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно отслабване на зрението с лявото око на Я. К. Н. от гр.Х. – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК,както и за това, че на същата дата в гр.Л. се заканил на Я. К. Н. с убийство, като му казал „Ще те очистим до една седмица, ще се погрижим да умреш и да ни съдиш няма да ти помогне“ – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

По отношение на ищците е взета мярка за неотклонение „подписка“, отменена с определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 19.12.2022 год. по ВНОХД № 603 / 2021 год. по описа на Окръжен съд – Хасково.

На 09.04.2021 год. в Районен съд – С. е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 253 / 2021 год., приключило с присъда № 4 от 14.06.2021 год., с която на ищеца С., признат за виновен в извършване на престъплението, за което е бил привлечен в качеството на обвиняем, и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 4 години, а на ищеца Г., признат за виновен в извършване на престъпленията, за които е бил привлечен в качеството на обвиняем ,е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години. По жалби, подадени от защитниците на подсъдимите – ищци в 3 настоящото производство ,е образувано НОХД № 567 / 2021 год., преобразувано като НОХД № 603 / 2021 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, приключило с присъда № 38 от 19.12.2022 год., с която ,след частична отмяна на осъдителната присъда на първоинстанционния съд, подсъдимият Г. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение и за двете престъпления. Обжалваната присъда е отменена и в частта, с която подсъдимият С. е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем, което е преквалифицирано в престъпление по 132, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, и на основание чл.304 от НПК е оправдан, а образуваното срещу него наказателно производство - прекратено.

По жалба, подадена от защитника на Я. Н. – частен обвинител,е образувано КНОХД № 294 / 2023 год. по описа на ВКС, приключило с Решение № **0 от 31.05.2023 год., с което въззивната присъда е отменена и делото върнато за ново разглеждане като представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище за частична основателност на жалбата, подкрепяйки искането на частния обвинител за отмяна на присъдата в частта за престъплението, извършено от подсъдимия С.. След връщане на делото на Окръжен съд – Хасково, същото е продължило като НОХД № 422 / 2023 год., приключило с Присъда № 38 от 11.12.2023 год., с която присъдата на първоинстанционния съд е отменена изцяло и обвиняемите Г. и С. са признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения. По жалба, подадена от защитника на Я. Н. е образувано КНОХД № 218 / 2024 год. по описа на ВКС, приключило с Решение № 288 от 15.05.2024 год., с което оправдателната въззивна присъда е оставена в сила.

Тази фактическа обстановка не е била спорна ,не е оспорена и с въззивните жалби. Същите са насочени единствено към неправилно според всички жалбоподатели определен размер на обезщетението ,дължимо за репариране на претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат от незаконно воденото против тях наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда.

По отношение на претърпените от ищците неимуществени вреди на база събраните по делото доказателства съдът е приел да са доказани обичайните такива за лице ,против които е водено наказателно производство 4 като е приел за недоказани твърдяното от ищеца Г. влошено здравословно състояние ,оставянето му без работа и раздялата със съпругата му като резултат на наказателното производство ,както и твърдяната от ищеца С. невъзможност да намери работа също като резултат от воденото против него наказателно производство .За да определи размера на обезщетението съдът е съобразил продължителността на производството ,която е намерил за неразумна ,фактът ,че същото е протекло през всички фази ,в които ищците са участвали активно ,фактът ищците да са били субекти на друго наказателно преследване ,взетата най-лека мярка за неотклонение “подписка „ ,както и че висящността на наказателното производство пред касационната инстанция е била поддържана не от прокуратурата ,а от частния обвинител Я. Н. ,а също и обстоятелството ,че против Г. е било повдигнато обвинение в извършване на две престъпления .Съобразявайки казаното съдът е приел справедливо обезщетение за неимуществените вреди ,търпени от ищците , да е 10 000 лв. за Г. и 5 000 лв. за С.,в който размер е уважил исковете ,а в останалия предявен такъв същите са отхвърлени.

Недоволни от този резултат, както се каза ,са останали и двете стани и решението е обжалвано в цялост.

Каза се също и че установената от първостепенния съд фактическа обстановка относно воденото против ищците наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда ,не е била спорна между страните ,не е оспорена и с въззивните жалби.

По делото са разпитани свидетели като свидетелката К. Г.а ,сестра на ищеца Г. и леля на ищеца С. ,установява ищците да са били шокирани и притеснени от образуваното против тях производство ,повод за което е било спречкване между ищеца С. и приятеля на бившата му съпруга Я. Н..Ищците станали мълчаливи ,затворени ,изнервени ,Г. имал проблеми със съпругата си ,която го обвинявала ,че не могъл да разтърве сина им и Н. и да предотврати побоя ,даже към момента двамата били разделени,а преди в семейството всичко било нормално.Свидетелката установява ищецът С. да не могъл да си намери работа в С. като впоследствие заминал за Румъния ,където е и до момента .Установява ищецът Г. да започнал да вдига кръвно налягане и кръвна захар, същият да нямал постоянна работа ,но като започнало делото станало още по зле,затворил се в къщи ,не искал да излиза, не искал с никой да 5 говори.Установява също хората в града, който е малък и всички се познават ,да говорели и да смятали ищците за побойници.

За това ,че ищците били силно притеснени от воденото против тях производство, че се затворили и не искали да общуват с никого ,че ищецът Г. и съпругата му се разделили по време на делата ,че ищецът С. не могъл да си намери работа в казината в С. и заминал за Румъния ,че здравословното състояние на Г. се влошило ,както и че хората в града говорели ,свидетелстват и В. К. ,племенник на Г. и първи братовчед на С.,и И. М. ,близък приятел на ищците като последният установява и това ,че Г. преди производството е работел като международен шофьор,но като започнало делото много рядко пътувал.

От приложената по делото справка за съдимост се установява с присъда № 39 от 10.02.2011 год. по НОХД № 510 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, ищецът С. да е признат за виновен в това, че на 17.02.2010 год. в с.Г., * област, без надлежно разрешително придобил и държал високорисково наркотично вещество хероин с нетно тегло 0.2464 грама на стойност 29.57 лева, като случаят се явявал маловажен, поради което и на основание чл.354 а, ал.5, вр. чл.78 а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.