Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3776 от 11.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10813/2022
Вид
Решение № 3776
Подписан
11.07.2023
В сила
11.07.2023
Състав
Виолета Йовчева, Мариана Георгиева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3776 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100510813 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 20.01.2022г., постановено по гр.д. № 29466/2018г. на СРС, ГО, 52 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу М. М. Т. и М. Т. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от общо 3 164, 91 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “ ******* ***************, за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК; за сумата от общо 603, 74 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2014г. до 25.08.2017г., за сумата от общо 64, 37 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г. и за сумата от общо 14, 88 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, 1 дължима за периода от 15.09.2014г. до 25.08.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 62679/2017г. по описа на СРС, ГО, 52 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Конкретно поддържа необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е установено, че ответниците са потребители на топлинна енергия за исковия период и че между страните не е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Сочи, че при съвкупната преценка на ангажираните писмени доказателства – писмо от 21.11.2019г., удостоверяващо, че ответниците са подали заявление с вх. № 860/2019г. за сключване на споразумение; споразумение от 20.12.2019г. между ищеца и М. Т. К. за разсрочване на процесното задължение; писмо от СО, район Слатина, установяващо, че в архива на СО се съхранява договор за продажба на имот от 10.08.1988г. с купувачи – М. Т. К. и В. К. К.а и писмо от ЧСИ С.Я. да СВ – гр. София за вписване на възбрана върху собствената на длъжника М. М. М. ¼ ид. част от правото на собственост върху процесния топлоснабдяван имот, се налага еднозначен извод, че ответниците са собственици на процесното жилище, което обосновава тяхното качество на потребители на топлинна енергия. Освен това е заявено, че към датата на подаване на въззивната жалба – 25.02.2022г., ответниците са заплатили сума в общ размер на 3 358, 75 лева, с която са погасени частично процесните вземания. Аргументира становище, че извършените плащания следва да се ценят като признание за съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Насрещните страни М. М. Т. и М. Т. К. не изразяват становище по въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно 2 и допустимо.

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване за необоснованост на изводите на СРС относно несъществуването на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за титулярството в правото на собственост върху процесния имот. Настоящият съдебен състав счита оспорването за основателно по следните съображения:

По делото са приети писмени доказателствени средства, неоспорени от ответниците, които обсъдени в тяхната съвкупност обосновават еднозначен извод, че те са титуляри на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Този извод се налага при съобразяване на представения списък на етажните собственици към протокол от общо събрание на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, жк „******* А, проведено на 04.09.2002г., в който М. К. е удостоверил /с полагане на подпис/ в качеството си на собственик на процесното жилище съгласието си за монтиране на индивидуални разпределители разход отопление в имота.

Приети са и формуляри за отчет на уреди за дялово разпределение за сезон 2013г - 2014г., 2014 - 2015г. и за 2015 – 2016г., неоспорени от ответниците, които са подписани от клиента М. К.. Доколкото тези частни документи не са оспорени от техния автор и в приложение на нормата на чл. 180 от ГПК, следва да се приеме, че изявленията в тях са направени от лицето, посочено 3 за техен автор. Предвид обстоятелството, че с тях са удостоверени неизгодни за издателя обстоятелства, те се ползат с доказателствена сила срещу него.

Посочените документи съдържат изявление, което представлява извънсъдебно признание на ответника М. К., че е титуляр на правото на собственост върху топлоснабдения имот. Същите обстоятелства се установяват косвено и от данните, съдържащи се в писмо от 05.11.2012г. на кмета на СО – район Слатина, адресирано до ищеца, в което е посочено, че процесният имот /бивша общинска собственост/ е продаден на М. Т. К. и В. К.

К.а с договор за покупко-продажба от 10.08.1988г. Удостоверените в писмото обстоятелства, изходящо от продавача и бивш собственик на имота, не са оспорени от ответниците, включително и относно обстоятелството, че са страна по договор за покупко-продажба от 10.08.1988г. с предмет – процесният топлоснабден имот. По делото е представено и искане от 06.07.2012г. по изпълнително дело № 20118440401285 по описа на ЧСИ С.Я. до Служба по вписванията – гр. София за вписване на възбрана върху собствената на длъжника М. М. Т. ¼ ид. част от недвижими имот, представляващ ап. № 46, ваходящ се в гр. София, жк „******* ******* А, вх.

Б. посоченото. Посоченото искане представлява индиция относно принадлежността на правото на собственост, респективно на идеална част от него, върху топлоснабдения имот. Ответниците не твърдят, нито установяват, че след придобиването на собствеността върху имота са се разпоредили с правото на собственост или вещното право на ползване върху същия за исковия период. Следва да се има предвид, че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота, не обосновава извод за неоснователност на предявения иск. В случая е предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на цена на доставена в имота топлинна енергия, при заявени от ищеца твърдения за съществуването между страните на презюмиран договор, възникнал с оглед качеството на ответника - собственик на топлоснабдения имот. Освен това ищецът е заявил, че в хода на висящото исково производство е налице плащане на част от процесните задължения въз основа на сключеното споразумение за разсрочено плащане от м.12.2019г. Ето защо ангажираните писмени доказателствени средства, обсъдени наред с липсата на оспорване от страна на ответниците на предявения иск /по делото не е постъпил отговор на 4 исковата молба и до приключване на първоинстанционното и на въззивното производство ответниците не са взели становище по обстоятелствата, на които се основава иска, включително и относно твърдените квоти в съсобствеността/, в своята съвкупност са достатъчни за формиране на извод относно възникването на облигационно правоотношение между ищеца и ответниците в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, при следните квоти в съсобствеността: за М. Т. К. – ¾ ид. част и за М. М. Т. – ¼ ид. част. С оглед изложеното се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, 5 например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.