Решение № 139 от 18.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Сливен, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20262230200314 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказА.я (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. С. К. с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 9813/11.02.2026г. на началник на отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с което на основА.е чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказА.е "Глоба" в размер на 1533.88 евро (3 000 лева), за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

С жалбата наказателно постановление се оспорва като незаконосъобразно, като се излагат съображения за това.

В съдебно заседА.е жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, пледира да бъде намален размера на наложеното административно наказА.е, като излага доводите си за това и претендира присъждане на разноските по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседА.е се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли издаденото НП да бъде потвърдено, като в писмено становище излага подробно доводите си и претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Въз основа на събрА.те по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 13.01.2026г. в 13:53 часа на път I-6, км 387 на отбивна площадка с посока на движение гр. Казанлък - гр. Сливен, М. С. К. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „СкА.я“, модел „С460“, с peг. № А4763РН и полуремарке с три оси с peг. № А 4751ЕМ, като в процеса на извършената проверка било установено, че водачът извършва превоз на пшеница, видно от товарителница № 0137282/13.01.2026г.

В хода на проверката било направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/5 м/, при което е констатирано следното: измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 13.425 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а” от Наредбата, като превишаването било с 1.925 т. При измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.785 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б” от Наредбата.

Управляваното превозно средство било с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирА. в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Въз основа на извършените измервА.я и установеното в хода на проверката на жалбоподателя бил съставен АУАН № 0011275/13.01.2026г. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 , б. „а “ и чл.

7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля, и предявен на нарушителя на датата на съставянето му, който го подписал без възражения. Такива не били направени и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основА.е чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказА.е "Глоба" в размер на 1533.88 евро (3 000 лева), за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събрА.те по делото писмени и гласни доказателства.

В хода на съдебното производство бяха разпитА. актосъставителя и свид. К., чиито показА.я съдът кредитира като последователни, логични и безпротиворечиви.

2

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество съдът намира същата за основателна поради следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, районният съд дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените в жалбата основА.я.

АУАН и Наказателното постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, което се установява от приложените по делото заповеди (л. 24, 25 и 26).

Съгласно разпоредбата чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Наредба № 11 от 3.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за единична ос - зaдвижвaщa на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 - 11,5 т, а съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б.

“б“ сумата от натоварвА.ята на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 m - 24 т.

Управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени в цитираната Наредба. При превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е „тежко“ по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата.

Въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установена по делото фактическата обстановка, обосновала съставянето на АУАН за процесното нарушение, възприета и възпроизведена в обжалваното НП от наказващия орган.

АУАН и НП отговарят на императивните изисквА.я за съдържА.е и реквизити, въведени с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Административното обвинение е формулирано точно и ясно, посочени са 3 дата и място на извършване на нарушението, описан е вида на МПС, посоката му на движение и товарът, който е превозвал, изложени са обстоятелства, въз основа на които е направен извода, че процесното ППС е „тежко“ по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата.

Въпреки това, съдът констатира нарушение на процедурата по съставяне на процесния АУАН, което представлява процесуално нарушение и е основА.е за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно. Същият е съставен на 13.01.2026г. и съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.) при установяване на нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 (каквото е процесното), чл. 179, ал. 3 – 3в от този закон и по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните оргА. уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за пътищата (в сила от 7.09.2025г.) при установено нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от този закон, както и по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.

Анализът на цитирА.те разпоредби налага извода, че процесния АУАН е съставен в нарушение на процедурата, уредена в чл. 189е, ал. 2 ЗДвП , тъй като контролните оргА. не са изпълнили императивно вмененото им с цитираната разпоредба задължение преди съставяне на АУАН да уведомяват нарушителя за възможността да заплати компенсаторна такса (доказателства в обратна насока не бяха ангажирА. от въззиваемата страна). Това е довело до лишаване на жалбоподателя от правото му по чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП, което е накърнило и правото му на защита, доколкото последиците от заплащането на компенсаторна такса води до отпадане на административнонаказателната му отговорност.

Предвид гореизложеното съдът приема, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство стрА.те имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 60 евро, като с оглед изхода на спора, същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.

4

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9813/11.02.2026г., издадено от началник на отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с което на М. С. К. с ЕГН ********** от гр. Б., на основА.е чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказА.е "Глоба" в размер на 1533.88 евро (3 000 лева), за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на М. С. К. с ЕГН ********** разноски в размер на 60 евро (шестдесет евро), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на стрА.те.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5