Решение № 4435 от 26.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4435 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100511739 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 10475 от 04.06.2025 г., постановено по гр. д. № 32149/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 48-и състав, е обявен за относително недействителен по отношение на държавата, чрез Национална агенция за приходите, представлявана от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. София, на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, сключеният н а 21.10.2020 г. между „Алком 22“ ЕООД, ЕИК 203566429, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж. к. „********, и В. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ********, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 69, том II, рег. № 12404, дело № 232 на нотариус Н.Л., вписан в СВ с вх. рег. № ******** от 21.10.2020 г., акт № 113, том CLI, дело № 46400/2020 г., с който „Алком 22“ ЕООД, ЕИК 203566429, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж. к. „******** – в качеството на продавач, и В. Н.

П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ******** – в качеството на купувач, договарящ при условията на чл. 38 ЗЗД, е продало следния собствен на дружеството недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Овча Купел“ в жилищна сграда с гаражи с разгърната застроена площ от 2006 кв. м. и застроена площ от 332,02 кв. м., с адрес: ул.

„********, построена в дворно място, съставляващо имот с планоснимачен № 15 с площ от 850 кв. м., за който имот е отреден парцел ХIII, с площ от 765 кв. м. в квартал № 43 и 85 кв. м., отчуждими за улица в квартал № 43, и нанесено в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18- 51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица № 15-969922 от 19.10.2020 г., издадена от нотариус Н.Л., като поземлен имот с идентификатор ***, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 04.08.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. София, район „Овча Купел“, ул. „********, площ: 812 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, при съседни поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, а именно: 1,54 % идеални части от правото на собственост върху гореописания поземлен имот с идентификатор ***, 1 които идеални части са обособени и съответстват на надземно ПАРКОМЯСТО № 7, с разпределено право на ползване, съгласно Договор за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот от 2020 г. с нотариална заверка на подписи и обозначено като такова съгласно инвестиционен проект, одобрен на 17.06.2016 г. на СО-район „Овча Купел“ с преработка по чл. 154, ал. 5 ЗУТ, одобрена на 01.11.2018 г. от СО, район „Овча Купел“, с площ на паркомястото от 12,50 кв. м., при съседи: от три страни – двор и сградата, построена върху описания поземлен имот, по предявения от Национална агенция за приходите, чрез ТД на Национална агенция за приходите, гр. София, срещу „Алком 22“ ЕООД, ЕИК 203566429, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж. к. „********, и В. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ********, иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.

Със същото решение „Алком 22“ ЕООД и В. Н. П. са осъдени да заплатят в полза на бюджета на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в общ размер на 50 лв. – държавна такса за разглеждане на гр. д. № 32149/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответниците, чрез адвокат И. Ю., в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Намира за неправилен извода на съда, че ответното дружество е било уведомено за заповедта за възлагане на ревизия, още повече че с отговора на исковата молба е оспорил имейла, на който е изпратено съобщението, а и от последващите съобщения било видно, че актовете са били изпращани на друг имейл. Счита, че не е било необходимо да оспорва справката за профил на задълженото лице, доколкото не е твърдял, че е неавтентична, а е оспорено удостовереното в нея обстоятелство. Намира, че по делото не се установявало, че електронна поща [email protected] е на ответното дружество. Твърди, че не е установено, че процесната сделка е сключена с намерение да се увреди кредитора. В тази връзка акцентира върху това, че сделката е възмездна и че видно от движението на банковата сметка, продажната цена е била заплатена в договорения срок. Посочва, че като орган на публичната власт публичният изпълнител е имало правомощие да наложи възбрана върху процесните имоти. Поддържа, че не е налице несъответствие между даденото и полученото по сделката. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемият ищец моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ответниците, чрез адвокат И. Ю., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК.

В чл. 216 ДОПК е уредена възможността държавата да поиска да бъдат обявени за относително недействителни спрямо нея сделки, сключени от длъжника след датата на установяване на публичното му задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, с които се уврежда нейния интерес за удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо този длъжник. Всяка една от хипотезите, уредени в т. 1- т. 6 от цитираната разпоредба, представлява самостоятелно основание за обявяване на недействителна по отношение на 2 държавата правна сделка.

Основателността на иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ по отношение на длъжника да е установено публично задължения с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение; 2/ длъжникът да е извършил разпоредителни действия със свое имущество или след датата на установяване на публичното задължение или след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия; 3/ сделките или действията да са извършени с намерение длъжникът да увреди публичния взискател. С оглед правилата на чл.

154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на посочените предпоставки принадлежи на ищеца по предявения иск.

С определението по чл. 140 ГПК и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е сключена сделка под формата на Нотариален акт № 69, том II, рег. № 12404, дело № 232 от 21.10.2020 г. на нотариус Н.Л., вписан в СВ с вх. рег. № ******** от 21.10.2020 г., акт № 113, том CLI, дело № 46400/2020 г., с която длъжникът „Алком 22“ ЕООД, ЕИК 203566429, е продал на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството В. Н. П., ЕГН **********, 1,54 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 04.08.2020 г., с адрес на поземления имот: гр.

София, район „Овча Купел“, улица „********, с площ от 812 кв. м., които идеални части са обособени и съответстват на надземно ПАРКОМЯСТО № 7, с разпределено право на ползване, с площ на паркомястото от 12,50 кв. м., при съседи: от три страни – двор и сградата, построена върху описания поземлен имот.

Видно от приетата по делото заповед за възлагане на ревизия № Р22221420005642-020-001/17.09.2020 г., на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК е възложено извършването на ревизия на „Алком 22“ ООД за задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., както и за задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.04.2020 г. до 30.06.2020 г. В приложената към заповедта за възлагане на ревизия разписка е посочено, че заповедта е връчена електронно на длъжника на 05.10.2020 г. От приетото по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ се установява, че заповедта за възлагане на ревизия е връчена електронно на 05.10.2020 г. Електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 28.09.2020 г. е активирана на 05.10.2020 г. от IP 85.196.173.42, като документът е изтеглен от имейл [email protected].

С ревизионен акт № Р-22221420005342-091-001/14.04.2021 г. е установено, че размерът на задълженията, изчислени на „Алком 22“ ООД възлиза на 79013,92 лева. Видно от разписката към ревизионния акт, последният е връчен електронно на „Алком 22“ ЕООД на 14.04.2021 г. От приетото по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ се установява, че ревизионният акт е връчен на 14.04.2021 г.

Електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 14.04.2021 г., е активирана на 14.04.2021 г. от IP 85.196.173.42, като документът е изтеглен от имейл [email protected].

С решение № 995 от 02.07.2021 г. на Т.Й.Т. – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на Националната агенция за приходите, е отменен ревизионен акт № Р22221420005642/14.04.2021 г., в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м.04.2020 г. и м. 06.2020 г. и по ЗКПО за данъчен период 2019 г., ведно с начислените лихви за забава, като административната преписка е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията с указания в 30-дневен срок от връчване на решението да бъде издадена нова заповед за извършване на ревизия за горепосочените видове задължения и периоди от друг ревизиращ екип в срока по чл. 114, ал. 1-4 ДОПК и провеждане на ревизионно производство съобразно указанията, изложени в мотивите на решението.

Във връзка с решението със заповед за възлагане на ревизия № Р22002221004229/020-001/26.07.2021 г. на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК е възложено извършването на ревизия на „Алком 22“ ЕООД. Видно от разписката към заповедта, същата 3 е връчена електронна на длъжника на 03.08.2021 г. От удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ се установява, че заповедта е връчена електронно на 03.08.2021 г. Електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 03.08.2021 г., е активирана на 03.08.2021 г. от IP 95.169.202.1, като документът е изтеглен от имейл [email protected].

С ревизионен акт № Р-22002221004229-091-001/18.04.2022 г. е установено, че задълженията на длъжника „Алком 22“ ЕООД възлизат на 57224,97 лева. В приложената към ревизионния акт разписка е удостоверено, че същият е връчен електронно на 19.04.2022 г. От приетото удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ се установява, че ревизионният акт е връчен електронно на 19.04.2022 г. на [email protected]. Страните по делото не спорят, че ревизионният акт е влязъл в сила.