Решение № 1132 от 23.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. София, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Стойчо Попов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20221100502987 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.

ГПК.

С решение от 14.01.2022г., гр.д.15969/20г., СРС, 56 с-в се осъжда ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.” АД да заплати на ЗАД „ОЗК - З.” АД по иск с правно основание чл.411, ал.1 , изр. 2 КЗ сумата 141,65 лв. – непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 18.10.2016г. в гр.

Монтана, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2020г. до окончателното плащане, по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 41,79 лв. – мораторна лихва за периода 19.05.2017г. – 14.04.2020г. и сумата 178,48 лв. – разноски, отхвърля исковете с правно основание чл.411, ал.1 , изр. 2 КЗ за разликата над сумата 141,65 лв. до пълния предявен размер от 551,57 лв. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 41,79 лв. до пълния предявен размер от 162,73 лв., като осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 327 лв. – разноски.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца ЗАД „ОЗК - З.” АД. Счита, че не са обсъдени всички 1 доказателства в съвкупност, а избирателно. Не са съобразени уточненията на вещото лице, свидетелските показания и снимковия материал, поради което неправилно е прието, че не е увредена задната броня на автомобила. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемият – ответникът по исковете ЗАД „Д.Б. Ж. и З.” АД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Безспорно е и от доказателствения материал се установява, че на 18.10.2016 г. в гр. Монтана, водачът на лек автомобил, сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.” АД, причинява удар и вреди на спрял пред него на червен светофар лек 2 автомобил, управляван от водач, сключил имуществена застраховка „Каско“ с ищеца ЗАД „ОЗК - З.” АД.

Според съдебно-автотехническата експертиза и уточненията при приемането й в о.с.з. 07.12.2020 г., вещото лице единствено с вероятност допуска възможност, задната броня на застрахования при ищеца автомобил да е увредена именно при процесния пътен инцидент. Причината е, че експертът работи по снимков материал, който има различни ъгли на снимане и отблясъци на снимката. Предвид дадените отговори на вещото лице в степен на вероятност за увреждане на задната броня, заключението в тази част не е достатъчно за провеждане на пълно и несъмнено доказване.

Констатациите на вещото лице не са подкрепени с категоричност чрез други преки доказателствени средства. Свидетелят Ц.Т., водач на увредения автомобил, само установява настъпването на удара и изказва предположение за свързани с него вреди на задна броня. Следва да се отчете по реда на чл.172 ГПК и заинтересоваността му от благоприятния изход на спора за ищеца, като негов застраховател.

С оглед недоказаната причинно-следствена връзка между механизма на произшествието и увредената задна броня на автомобила, суброгационният иск по чл.411 КЗ е неоснователен в частта за стойността на тази част.

Неоснователен в съответния размер е и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са отхвърлени исковете.

Решението в останалата част, с която са уважени исковете, като необжалвано е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция въззиваемият претендира, но не установява реализирани разноски. В пълномощното на адв. Н. Л., представено с отговора на жалбата, липсва вписване за конкретен уговорен размер на адвокатско възнаграждение. Не са представени доказателства за плащане, нито списък по чл.80 ГПК, в който адвокатът да заявява, че му е изплатено възнаграждение в конкретен размер, поради което такива разноски не се дължат.

По изложените съображения, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.01.2022г., гр.д.15969/20г., СРС, 56 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от ЗАД „ОЗК - З.” АД срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.” АД искове с правно основание чл.411, ал.1 , изр. 2 КЗ за разликата над сумата 141,65 лв. до пълния предявен размер от 551,57 лв. – непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 18.10.2016г. в гр. Монтана и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 41,79 лв. до пълния предявен размер от 162,73 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4