Решение № 405 от 08.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Пловдив, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20215330108188 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от И. С. С., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. П., ул. „К.“ № **, ет. *, ап. * против „АПС Бета България” ООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81 В, представлявано от ***** Д. М., Х. М. М., П. Ш., с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че И. С. С. не дължи на „АПС Бета България” ООД, като погасени по давност, сумата от 1054,25 лв. – главница по запис на заповед, издаден на 28.07.2007 г., ведно със законна лихва от– 13.05.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 77,71 лв. – разноски както, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12889 / 2008 г. по описа на Софийски районен съд.

Ищецът твърди, че в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение от 17.05.2008г. и изпълнителен лист от 28.05.2008г. против него за сумите, както следва: 1054,25 лв. – главница по запис на заповед, издаден на 28.07.2007 г., ведно със законна лихва от 13.05.2008 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 77,71 лв. – разноски. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № *** по описа за ****** ******* с район на действие ****. Поради бездействие от страна на взискателя и поради изтичане на предвидения в чл. 433, л.1, т.8 от **срок, *** прекратил 1 изпълнително дело № ***/**** г. през месец септември 2013. През месец август 2020г. при опит да изтегли пари от банковата си сметка ищецът разбира, че има наложен запор. При направена справка установява, че „АПС Бета България” ООД придобило вземането въз основа на договор за цесия, който до този момент не й бил съобщен. Същото е образувало ново изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист от 28.05.2008г., а именно: изп. д. № **** г. по описа на ****** с рег. № ***, с район на действие ***.

Ищецът счита, че не дължи сумите по изпълнителния лист поради погасяването им по давност, която е изтекла още преди образуване на второто изпълнително дело. С оглед изложеното моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

Твърди се в молба от 10.11.2021г. от ищеца, че на 16.10.2013г. са посочени изпълнителни способи, които да бъдат приложени за принудително събиране на вземането, с което взискателят е прекъснал течението на давностния срок, който бил спрян до постановяване на ТР №2 / 26.06.2015г. по т.д. № 2 / 2013г. на ВКС, с т.10 на което е обявено, че предходното постановление е загубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по материално правоотношение . Счита, че тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на вземане по Запис на заповед следва да се прилага тригодишния давностен срок.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изложените от ищеца фактически твърдения и счита предявения иск за неоснователен.

Счита вземането си спрямо ищеца, да не е погасено по давност, тъй като петгодишния давностен срок не бил изтекъл. Новата давност започвала да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането, като за давността перемпцията била без правно значение при настъпването й след 25.06.2015г., когато е прието ТР 2/ 2015г. на ОСГТК на ВКС, с което е отменено Постановление на Пленума на Върховния съд.Счита, че след направено от ответника взискател искане през 2018г. за прилагане на нов изпълнителен способ съдебният изпълнител е следвало, след констатиране на перемпцията да образува ново изпълнително дело. На основание подробно изложените доводи се моли предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Не се спори по делото, а и видно от представения изпълнителен лист от 28.05.2008г. и заповед за изпълнение от 17.05.2008 г., издадени по ч.гр.д. № 12889/2008 г. по описа на Софийски районен съд, И. С. С. е осъдена да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД сумата от 1054,25 лв. – главница по запис на заповед, издаден на 28.07.2007 г., предявен на – 28.07.2007 г., ведно със законната лихва от 13.05.2008 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 77,71 лв. – разноски.

На 28.07.2009 г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело пред 2

****** с рег. № ****, с район на действие ***. В молбата взискателят е заявил, че при липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника, следва да се пристъпи към принудително събиране на вземането, като е направено искане с изпращане на поканата за доброволно изпълнение да бъде насрочен опис на движими вещи намиращи се в дома на длъжника. Взискателят поискал в случай на необходимост да се наложат възбрани на всички недвижими имоти, собственост на длъжника, както и запори на негови движими вещи и банкови сметки, станали известни след извършване на възложеното проучване на имущественото състояние на длъжника. Въз основа на молба от 03.08.2009г. било образувано изпълнително дело № ****/*** по описа на ***** с рег. № ***, с район на действие ***.

На 16.11.2009 г. с изпращането на покана за доброволно изпълнение е насрочен опис на движими вещи находящи се в дома на длъжника.

На 18.10.2009г. е наложен запор на притежаваните от длъжника МПС-та.

На 24.11.2009г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника за 08.03.2010г., за който е приложен протокол от опис, като същият не се е състоял, поради отказан достъп.

На 08.12.2009г. е наложена възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот, представляващ апартамент находящ се в гр.П., ***** И..

На 09.03.2010г. отново е насрочен опис движими вещи в дома на длъжника за 09.06.2010г., за което е съставен съответния протокол. Описът не се е състоял, тъй като на местоизпълнението длъжникът е заявил, че ще внася всеки месец сумата от 50 лева.

На 02.08.2013г. отново е насрочен опис движими вещи в дома на длъжника за 04.09.2013г., за чието провеждане не е приложен съответния протокол .

В периода от 2010г. до 2013г. по изпълнителното дело има извършени няколко плащания от длъжника по изпълнителния лист, като последното доброволно плащане от негова страна е на 21.08.2013г.

На 13.09.2013 г. по изпълнителното дело постъпила справка за налични публични задължения на ищеца-длъжник, във връзка с което с разпореждане на съдебният изпълнител от същата дата, Държавата била е конституирна като взискател по изп. д. № ****/**** г.

На 11.10.2013г. постъпила молба от **** на длъжника, която заявява, че ***** й е в **** в гр. С. и моли насроченият опис да не се осъществява. По повод на постъпилата молба съдебният изпълнител наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в **** на 15.10.2013г. На 12.11.2013г. постъпил отговор на запорно съобщение от **** на ***** в гр. С., с който уведомява, че длъжника не работи и запорът няма да се изпълнява.

На 30.06.2015 г. е депозирана молба от ответника по изпълнителното делото, с която се моли да бъде конституиран като взискател по силата на частно правоприемство въз основа на Договор за прехвърляне на вземания от 23.02.2015г. На 10.07.2015г. **** ***** конституирал ответника- взискател, за което обстоятелство на 22.07.2015г. е изпратено 3 съобщение до длъжника в **** в гр. С., като в съобщението е отразено, че взискател по делото е ответникът – „АПС Бета България“ ЕООД. Същото не е получено. На 29.07.2015г. постъпило уведомление от ***** на *****, в което съобщава, че поради изтърпяване на наказанието, длъжникът е освободен. Направени са опити за връчване на съобщението на адреса в гр. П..

От приложените по **** ***** разпечатки от електронна поща на**** **** до ответника – взискател по делото, както и съобщение по делото до същия, е видно, че **** ***** с Постановление е прекратил **** **** на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, като същото не е приложено по изпълнителното дело.

Изпратени са съобщения за вдигане на наложени запори и възбрана. На 03.04.2020г. постъпила молба от ответника - взискател по изпълнителното дело с искане за връщане на изпълнителния лист, след като по него бъде направено съответното отбелязване.

Въз основа на върнатия изпълнителен лист, описан по горе на 13.04.2020г. било образувано ново изпълнително дело по описа на **** ***** с рег. № ***, с район на действие *** – изпълнително дело № ***/****г. С молбата е поискано извършване на определени действия по принудително изпълнение по отношение на длъжника – ищец по делото. Наложен е запор върху банковите сметки на ищеца от 17.07.2020г., в резултат на което са постъпили плащания от трето задължено лице от дата 27.05.2021г в размер на 472,78 лева.

С обезпечителна заповед № 145 от 09.06.2021 г. производството по образуваното изпълнително дело № **** **** г. е спряно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящият, предмет на производството, може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание, поради и което не следва да се обсъждат доказателства, касаещи факти, настъпили преди изтичане на срока за възражение. Не се установява от длъжника да е подадено възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително действие e изминал съответния давностен срок, в които вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист да се е погасило.

Относно срока на погасителната давност, приложим в настоящия случай, по 4 отношение вземането в размер на 1054,25 лева, произтичащо от Запис на заповед издаден на 28.07.2007г., предявен на 28.07.2007г , съдът намира, че е приложим тригодишния давностен срок. Вземането за разноски, като акцесорно вземане се счита погасено в случай, че се приеме, че е погасено главното вземане. В чл. 531, ал. 1 ТЗ е посочено, че исковете по менителницата срещу платеца, които правила се прилагат и за записа на заповед, се погасяват с тригодишна погасителна давност, считано от датата на падежа. Доколкото издаденият изпълнителен лист е въз основа на несъдебно изпълнително основание, то не се прилага разпоредбата на 117, ал. 2 ЗЗД и давността остава тригодишна. /в т. см. - Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г. IV г. о./

По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.