Решение № 1158 от 13.08.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1158 гр. Русе, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520106519 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба от “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, ЕИК 175074752, чрез юрк. Георги Антонов, с която са предявени осъдителни искове срещу В. М. Н., от гр. Русе, както следва: 1/ с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 93,98 лв.

– остатък от договорно възнаграждение общо 1286 лв., по Договор за потребителски кредит № 3009809029/14.06.2016 г., за периода от падежа на първата неизплатена вноска 07.06.2019 г. до датата на предсрочната изискуемост 06.08.2019 г., върху остатък от задължение за главница в размер на 637,53 лв. от общо 1700 лв.; 2/ с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. със Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 411,76 лв., остатък от задължение общо 1687,32 лв.; 3/ вземане по чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва за забава в размер на 451,93 лв. дължима за периода от 06.08.2019 г. датата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 5668/2023 г. на РРС до изплащане на задължението, като съдът по заповедното производство е отхвърлил заявлението в тази част и ищцовото дружество подава настоящите 1 осъдителни искове.

Ищецът твърди, че по сключен договор за потребителски кредит № 3009809029/14.06.2016 г. е предоставил на ответника претендираната по първия иск сума, а ответника се е задължил да я върне заедно с възнаграждението за ползване на сумата в размер на 93,98 лв. – неплатена възнаградителна лихва начислена в общ размер на 1286 лв., от които 41,17 % годишен лихвен процент, 0,11 % лихвен процент на ден и 49,89% годишен процент на разходите. Не се спори между страните и ищеца признава, че ответника му е заплатил сумата 1192,02 лв. възнаградителна лихва от общо договорената в размер на 1286 лв. Не се спори между страните и ищеца признава, че ответника му е заплатил сумата 1275,56 лв. по сключено между тях Споразумение за пакет за допълнителни услуги от общо договорената в размер на 1687,32 лв. Ищецът твърди, че по възникналото вземане ответникът е в забава за изпълнение за периода от 06.08.2019 г. датата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023 г., за което претендира сумата 451,93 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 5668/2023 г. на РРС до изплащане на задължението.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание ищеца не се явява, моли съда да се уважат исковете съобразно признанието, като на основание чл.238, ал.1 ГПК постанови неприсъствено решение, ако са налице процесуалните предпоставки за това.

В съдебно заседание ответника се явява лично и не оспорва, че е изтеглил кредит, счита, че го е изплатил, никой не го е търсил да плаща, направо получил призовка.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че на 14.06.2016 г. са сключили договор за потребителски кредит № 3009809029/14.06.2016 г. (л.6-7) по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД предоставило на кредитополучателя В. М.

Н. кредит в размер на 1700 лева, който следвало да бъде върнат за срок от 36 месеца при месечна вноска от 82,95 лева при годишен лихвен процент от 2

41,17% и годишен процент на разходите (ГПР) 49,89 %. В договора за кредит е посочено, че кредитополучателя закупува пакет от допълнителни услуги за 1687.32 лева, които се заплащат на вноски от по 46.87 лева на месец, като така общото задължение на ответника става 4673.52 лева, с общ размер на месечната вноска 129.82 лева. По делото е приложено и „Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги“, които са изброени както следва:

1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;

2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;

3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;

4. Възможност за смяна на датата на падеж;

5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Не е спорно между страните, че на 14.06.2016 г. сумата 479.98 лева е преведена от ищеца по сметка на ответника В. М. Н., като остатъка от 1220,02 лв. е използван за рефинансиране на негово задължение. Установи се, че между страните е сключен Анекс от 13.01.2017 г. за отпускане на допълнителни парични средства от 161,02 лв., като дължимата сума по кредита след отпускане на допълнителните средства става 2968,38 лв. с възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги след отпускане на допълнителните средства 1677,25 лв. или общо 4645,63 лв., като погасителните вноски се променят от 36 на 42 бр. На 17.04.2018 г. между страните е сключен Анекс, с който страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 21, като погасителните вноски се променят от 42 на 43 бр. или до 07.02.2020 г. Ищецът на 31.10.2023 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение в което посочил, че ответникът направил 32 погасителни вноски и изпаднал в забава от 22.01.2019 г. повече от 14 дни, а на 06.08.2019 г. кредита бил обявен за предсрочно изискуем, като претендира сумата 1603.11 лв., от които 637.53 лв. главница по договор за потребителски кредит № 3009809029 от 14.06.2016 г., 93.98 лв. непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 07.06.2019 г. до 06.08.2019 г., 411.76 лв. непогасено задължение за закупен пакет от допълнителни услуги, 7.91 лв. непогасена лихва за забава от 08.09.2016 г. датата на изпадане на длъжника в забава до 06.08.2019 г. датата на предсрочната изискуемост, 451.93 лв. лихва 3 за забава за периода от 06.08.2019 г. датата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023 г. датата на подаване на заявлението.

По ч.гр.дело № 5668/2023 г. на РРС 1 гр.с. е издадена на 01.11.2023 г.

Заповед № 2810 за изпълнение на парично задължение по л. 410 от ГПК за сумата 637.53 лв. главница на основание Договор за потребителски кредит № 3009809029 от 14.06.2016 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 12,75 лв. и юрисконсултско възнаграждение 19,88 лв. С разпореждане от 09.01.24 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

С Разпореждане № 9008 от 01.11.2023 г. по ч.гр.дело № 5668/2023 г. на РРС е отхвърлено заявлението на “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, за сумите: 93.98 лв. договорна лихва за периода 07.06.2019 г. до 06.08.2019 г., 411.76 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 7.91 лв. лихва за забава от 08.09.2016 г. до 06.08.2019 г., 451.93 лв. законна лихва от 06.08.2019 г. датата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023 г., както и за разноските, поради наличие на неравнопрани клаузи, като е прието, че договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи връщането само на чистата стойност на получения кредит в частта за главницата.

С Определение № 1117/23.11.2023 г. по в.ч.гр.д. № 762/23 г. на РОС е потвърдено изцяло Разпореждане № 9008/01.11.2023 г. по ч.гр.д. № 5668/23 г. на РРС, за отхвърляне на заявлението за посочените суми и разноските, като правилно, поради наличие на неравноправни клаузи и нищожност на клаузите.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Кредитополучателят В. М. Н. е получил сумата 1700 лв. по Договор за кредит от 14.06.2016 г., между страните и дължи връщането на остатъка от главницата, след като е направил 32 погасителни вноски и изпаднал в забава от 22.01.2019 г. за повече от 14 дни, поради което е обявена предсрочна изискуемост на кредита на 06.08.2019 г., за което длъжника бил уведомен с уведомителни писма от 07.06.2023 г., 30.08.2023 г./л.32 и л. 33/, както и в хода на настоящото производство. Не се спори между страните и ищеца признава, че ответника му е заплатил сумата 1192,02 лв. възнаградителна лихва от общо договорената в размер на 1286 лв. Не се спори между страните и ищеца 4 признава, че ответника му е заплатил сумата 1275,56 лв. по сключено между тях Споразумение за пакет за допълнителни услуги от общо договорената в размер на 1687,32 лв. Ищецът твърди, че по възникналото вземане ответникът е в забава за изпълнение за периода от 06.08.2019 г. датата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023 г., за което претендира и сумата 451,93 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва от 31.10.2023 г.

Заповедта за изпълнение е издадена за 637,53 лева главница по договор за потребителски кредит № 3009809029/14.06.2016 г. Остатъкът за сумата, която се претендира по настоящото дело общо 957,67 лв., от които 93,98 лв. – договорно възнаграждение, мораторна лихва за забава в размер на 451,93 лв. за периода от 06.08.2019 г. до 30.10.2023 г., както и 411,76 лв. за наименовано от ищеца „възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги“, каквото вземане не съществува, по следните съображения:

Представеното „Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги“ всъщност е част от договора за кредит, но е обособен като отделен договор, за да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.

Допълнителната услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“ реално не представлява услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиентът е предвидена някаква неясна възможност да получи улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ кредит и условията по него става „по съгласие на страните“- т.е. кредиторът може да откаже да предостави кредит без да търпи негативни последици и без някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази „услуга“ клиентът не получава нищо. За това тази клауза е нищожна поради липса на основание и поради липса на достатъчно определено съгласие на страните. Останалите допълнителни услуги са свързани пряко с договора за кредит- приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на падежа. За това възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което на 5 основание чл. 19 ал.5 от ЗПК клаузите, които предвиждат възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни и водят до недействителност на договора.

По тези съображения вземането по договора за общо 957,67 лв., от които 93,98 лв. – договорно възнаграждение, мораторна лихва за забава в размер на 451,93 лв. за периода от 06.08.2019 г. до 30.10.2023 г., както и 411,76 лв. за наименовано от ищеца „възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги“, каквото вземане не съществува.

Съгласно решението по дело № С-472/11 на Съдът на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност на клаузите по договора.

При съобразяване на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят дължи връщането само на чистата стойност на получения кредит. В настоящото производство не се претендира сумата 637,53 лева главница, която е била предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение и има издаден изпълнителен лист.