Разпореждане № 26906 от 27.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 7597/2023
- Вид
- Разпореждане № 26906
- Подписан
- 27.02.2023
- В сила
- 27.02.2023
- Състав
- РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал. 1 пр. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал. 1 пр. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 26906 гр. С., 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско дело № 20231110107597 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „. срещу И. И. И. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 300 лева, представляваща главница по договор за заем 652326/ 23.3.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.1.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 10,01 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 23.03.2022г.- 22.04.2022г., сумата 26,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.06.2022г.- 01.12.2022г., сумата 135,00 лева, представляваща разходи за събиране на вземането за периода от 29.04.2022г. до 01.12.2022г., сумата 104,09 лева, представляваща договорна неустойка за периода от 23.03.2022г. до 22.04.2022г., сумата 41,41 лева, представляваща неустойка за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези- страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави- арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била 1 лишена от смисъл.
В настоящия случай заявителят твърди, че по посочения договор е предоставил заем в размер на 300 лева със задължение за връщането му на 22.04.2022г., ведно с уговореното възнаграждение. Поддържа, че страните са договорили заплащане на възнаградителна лихва в размер на 40,05 % , както и неустойка за забава (дължима еднократно) в размер на 10 % и разходи за събиране на вземането (дължими при забава) в размер на 135 лева. Заявителят сочи още, че страните договорили, че в 3дневен срок от усвояване на сумата заемателят се задължил да представи обезпечение, като при неизпълнение на това задължение страните договорили неустойка в размер на 107,99 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането (такса разходи) не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тези такси не се дължи никакво поведение, а изискуемостта им следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава- видно от изложените в заявлението твърдения, таксата разходи се дължи в случай на забава при неплащане на главницата и дължимата възнаградителна лихва и е в размер на 135 лева, т.е. по съществото си представлява неустойка за забава.
В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва, която в случая вече е присъдена с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Процесната клауза, регламентираща такса за извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона целпотребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна, поради противоречието ѝ с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
По същите съображения е нищожна и клаузата, регламентираща заплащане на неустойка за забава.
В договора за заем е предвидено задължение за заемателя в седемдневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение под формата на банкова гаранция или застрахователна полица. За неизпълнението на това задължение е уговорена неустойка в размер на 107,99 лева (1/3 от заемната сума). Това допълнително задължение има за цел да се възстанови основния дълг (главница и възнаградителна лихва) по един относително по- бърз и евтин начин. Неизпълнението му може да доведе до, първо, липса на ликвиден финансов ресурс на кредитора, с който 2 да извършва търговска дейност, и по този начин да пропусне ползи, или с който да погасява свои задължения, поради което да претърпи загуби (обезщетения или лихви, в случай че набави средствата от другаде); второ, необходимост да се предприемат допълнителни действия по издирване на секвестируемо имущество на потребителя, част от разходите за които не могат или трудно могат да бъдат възстановени в изпълнително производство; трето, в крайна сметка, независимо от номинално съществуващото основно задължение на потребителя, то може да се окаже несъбираемо и в икономически аспект да се приравни на загуба. Следователно поради акцесорния характер на задължението, неизпълнението му не води до самостоятелни неблагоприятни последици; в действителност то единствено парира възможен механизъм за тяхното избягване. Предвиденият механизъм обаче е бил изначално несигурен – кредиторът сам е поел риск да отпусне реално необезпечен, а само обезпечаем кредит. Ако се приеме, че неустойката служи за покриване на първите два разгледани по-горе аспекта на вредите, които всъщност са типичните вреди при длъжникова забава на основния дълг, то кумулирането с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху основния дълг, каквото също е начислявано, води до превишаване на законовия максимум на вземанията при просрочие (чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК). Извън него кредиторът би имал само правата по чл. 71 ЗЗД. В третия аспект неустойката дублира самия основен дълг- ако длъжникът е неплатежоспособен, „загубата“ за кредитора е до размера на главницата и възнаградителната лихва, които веднъж вече са претендирани със заявлението и то спрямо същия длъжник. Така с неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно обезщетение (чл. 79 ал. 1 пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава забраната за неоснователно обогатяване. При така наведените твърдения и при липса на данни за противното съдът намира, че клаузата противоречи на горепосочените разпоредби на ЗПК. Отделно от това, кредиторът се опитва да черпи права от собственото си противоправно поведение, доколкото съгл. чл. 16 ЗПК вр. съобр. 26 Дир. 2008/48/ЕО на ЕП и С не следва да се отпускат предварително необезпечени кредити на некредитоспособни длъжници.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част – относно възнаграждение за допълнителен пакет услуги, следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 29/ 03.01.2023г. (по Входящия дневник на Районен съд гр. Лом) на „. срещу И. И. И. за издаване на заповед за изпълнение на 3 парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за сумата 135,00 лева, представляваща разходи за събиране на вземането за периода от 29.04.2022г. до 01.12.2022г., сумата 104,09 лева, представляваща договорна неустойка за периода от 23.03.2022г. до 22.04.2022г., сумата 41,41 лева, представляваща неустойка за забава, съгласно договор за заем 652326/ 23.3.2022г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4