Определение № 20411 от 29.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20411 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Частно гражданско дело № 20261100109958 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 255 – 257 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на молба с вх. № 270035/31.08.2026г. от И. В. И. и З. С. И. за определяне на срок при бавност за постановяване на решение по гр.д. № 23874/2025г. по описа на СРС.

В становище си по чл. 255, ал. 2 от ГПК съдията-докладчик по гр.д. № 23874/2025г. по описа на СРС е развил съображения за неоснователност на молбата. Посочил е, че при подготовка на делото за постановяване на решение е установил процесуална пречка за това, а именно – като доказателство по делото е било приобщено изпълнително производство, което не е относимо към предмета на спора. Изразено е становище, че това обстоятелство налага постановяване на акт по чл. 253 от ГПК за отмяна на определението, с което е приключено съдебното дирене по делото и е даден ход на устните състезания, респективно – за изискване на препис от относимото изпълнително дело.

Софийският градски съд, след като прецени данните по делото във връзка с доводите по молбата и становището на СРС намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 23874/2025г. е било образувано по искова молба от И. В. И. и З. С. И. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по предявени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Първоинстанционното производство е проведено в едно публично съдебно заседание, като с протоколно определение от 26.11.2025г. е приключено съдебното дирене по делото и е даден ход на устните състезания.

1

На 27.02.2026г. е постъпила молба от ищците, с която е направено искане за постановяване на решение по делото във възможно най-кратък срок.

Към настоящия момент не е налице произнасяне на първоинстанционния съд с акт по същество на спора, респективно – с определение по чл. 253 от ГПК за отмяна на определението, с което е даден ход на устните състезания /в какъвто смисъл са наведените в становището по чл. 255, ал. 2 от ГПК обстоятелства, представляващи пречки за постановяване на решение/.

Установява се, че в проведеното на 26.11.2025г. публично съдебно заседание първоинстанционният съд е приключил съдебното дирене по делото и е дал ход на устните състезания. При тези данни въззивният съд намира, че несъмнено СРС е допуснал забавяне на извършването на дължимите процесуални действия във връзка с постановяване на решение по спора.

Съгласно правната норма, уредена в чл. 235, ал. 5, изр. 1 ГПК, съдът е длъжен да обяви решението си с мотивите най-късно в 1-месечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, т.е. в конкретния случай този законоустановен срок е изтекъл на 29.12.2025г. – първият следващ присъствен ден, определен по правилото на чл 60, ал. 6 от ГПК. Общоизвестен е фактът, че съдиите от гражданските отделения на СРС са с изключително висока натовареност, поради което разумният срок за постановяване на краен съдебен акт след приключване на устните състезания е не повече от три месеца, в случай че делото не се отличава с изключителна правна и фактическа сложност, каквото не е процесното. Забава в произнасянето по съществото на спора от въззивния съд, продължила към настоящия момент 10 месеца е извън наложените стандарти за разумен срок, като тя не може да бъде извинена с изтъкнатата от съдията докладчик в становището по 255, ал. 2 ГПК причина. В производството по чл. 257 от ГПК сезираният съд се произнася единствено по въпроса дали е налице необосновано забавяне за извършването на определено процесуално действие. Целта на това производство е да се обезпечи служебното движение на делото и да се постигне бърЗ. на дължимите от съда процесуални действия. В случая действията, конкретно визирани в молбата за определяне на срок при бавност, н е са извършени към настоящия момент. Сезираният с молба по чл. 255 от ГПК съд не може да преценява дали делото е изяснено от фактическа и правна страна, дали процесуалните действия във връзка с допускане на доказателства са били необходими и правилно извършени. Възможностите за произнасяне на 2 компетентния горестоящ съд са да се определи срок за извършване на забавеното действие при необосновано забавяне или да отхвърли молбата. По тези съображения наведените в становището по чл. 255, ал. 2 от ГПК съображения за наличие на пречки за постановяване на решение по спора и декларираното от съдията-докладчик намерение за предприемане на действия в този смисъл не могат да се обсъждат. Същите не могат да обосноват отхвърляне на молбата за определяне на срок при бавност, доколкото към настоящия момент не е постановен акт по чл. 253 от ГПК за отмяна на определението, с което е даден ход на устните състезания. Ето защо налице са основанията за определяне на срок по реда на чл. 257, ал. 2 ГПК за извършването на посоченото действие.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ срок от 5 работни дни, считано от датата на връщане на делото в СРС, в който съдията-докладчик по гр.д. № 23874/2025г. по описа на СРС, ГО, 150 състав, да се произнесе с краен съдебен акт по делото /към момента на са констатирани с надлежен съдебен акт пречки за постановяване на решение по спора/.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3