Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 910 от 01.07.2021, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2778/2020
Вид
Решение № 910
Подписан
01.07.2021
Състав
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ ДИМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 128, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 128, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 133 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 134, ал. 1, т. 1 и 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 134, ал. 1, т. 1 и 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 137, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.195, ал.1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.195, ал.1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 196, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.199, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
  • чл. 23-25 · Наказателен кодекс
  • чл. 23-25 · Наказателен кодекс
  • чл. 23-25 · Наказателен кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……………………

2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия : ЙОРДАН ДИМОВ при секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурор Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов адм. д. №2778 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Производството е започнало по Искова молба подадена от В.И.П., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ – Разделна, с която се претендира да бъде осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. -------------да му заплати сумата от 1 000 /хиляда/ лева дължими като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативно влияние върху здравето и психиката му, физически и психически дискомфорт, болки, безсъние, нервно напрежение, неудобство и несигурност, вследствие на действията на затворническата администрация, считано от 02.07.2020 г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на дължимата сума, ведно със законната лихва.

В ИМ се съдържат и конкретните твърдения на които почиват претенциите на ищеца. Те могат да бъдат сведени до следното: От момента на преместването на ищеца на 02.07.2020 г. в ЗОЗТ-Разделна, същият периодично изпитвал силна болка от зъбобол, като това не му позволявало да се храни нормално. При настаняването му в ЗОЗТ -Разделна, денталният лекар извършил първоначален преглед и установил, че зъбът, който го боли не е за изваждане, а за пломба. Обяснено му било, че това не може да се направи, защото липсват медицински материали, а и зъболекарската машина не работи поради липсата на вода. От този момент ищецът изпитвал периодично силна болка, не можел да се храни и да спи. Многократно се записвал в книгата за посещение на лекар и дентален лекар, като бил принуден да взема хапчета за болката – аспирин, аналгин, темпалгин и диклак. Счита, че администрацията на ЗОЗТ - Разделна не е реагирала адекватно и не е изпълнила своите задължения, като по този начин е нарушила и чл. 3 от ЕКПЧ, поставяйки го в неблагоприятни условия на изтърпяване на присъдата.

В производство е депозиран и отговор на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В него се заема становище, че така подадената искова молба е допустима, но неоснователна.

Намира, че ищецът следва да докаже наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на съответния специализиран орган по изпълнение на наказанията при или по повод на административната му дейност, при това свързано точно с нарушаването на чл.3 от ЗИНЗС и неимуществена вреда на ищеца представляваща неблагоприятно засягане на правната му сфера, като следва да се установи в какво точно се изразява това засягане. Намира, че тези обстоятелства следва да бъдат установени, като и да бъде установено кумулативно наличие на всички обстоятелства от посоченият фактически състав – действия или бездействия на длъжностни лица, реално претърпяна вреда от ищеца и причинно-следствена връзка между незаконните действия или бездействия и вредата. Намира, че в исковата молба не присъства твърдение за налично вменено от закона задължение на ответника, което да ангажира отговорността му. Счита, че служителите на ответника са изпълнили всички свои регламентирани задължения и не са допуснали нарушения при изпълнение на същите, като стриктно са съблюдавали правата и законните интереси на ищеца, вкл. и осигуряване на необходимата медицинска и дентална грижа. Видно от справка от Затвора-Варна, приложена към настоящия отговор е, че за процесния период ищецът многократно е бил записван в книгата за медицински прегледи, като на същия са извършвани медицински и дентални прегледи. Няма данни за конкретно увреждане на здравето на ищеца, което да бъде разглеждано като последица от престоя му в Затвора - Варна/ЗО Разделна. Предвид това моли да бъде отхвърлен изцяло предявеният от ищеца иск. Моли да му бъде присъдено и направеното юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.

В съдебно заседания ищецът моли да бъде уважена изцяло исковата претенция. За ответника се явява ст. юрисконсулт С., която в писмено становище по съществото на спора моли да бъде отхвърлен предявения иск и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна заема становище, че предявеният иск следва да бъде оставен без уважение, тъй като последния е неоснователен.

Сочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които сочат, че администрацията на Затвора – Варна е изпълнила задълженията си произтичащи от разпоредбите на глава 10 от ЗИНЗС, както и тези по Наредба 2 от 2010 г. за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, което обуславя липсата на установени незаконосъобразни действия или бездействия на ответника.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното: В рамките на производството не е спорно между страните, както и се установява от ангажираните в производството доказателства, че ищеца – В.И.П. *** на 25.01.2018 г. да търпи групирано наказание на основание чл. 23-25, чл. 24 от НК лишаване от свобода в размер на 6 години /протокол № 1038/ 28.11.2018 г., Окръжен съд - Варна, по НЧД № 1239/2018 на Районен съд- Варна, в сила от 28.1.2019 г. / лишаване от свобода, на осн. чл.

196, ал.1, т.1 от НК, по НОХД № 537/2018 на Районен съд – Варна /2 г.л.св./, чл.196, ал.1, т.2 - чл.195, ал.1 и ал. 2 от НК по НОХД № 1773/2018 на Районен съд - Варна /2 г. 8 м.л.св./, чл.199, ал.1, т.4 от НК по НОХД № 105/2018 на Окръжен съд - Варна /4 г.л.св./ Поставен е първоначално на „строг“ режим на 08.05.2018г.

Със Заповед № 11/26.06.2020 г. на Началник на Затвора гр. Варна л. св. В.П. е преместен на 26.06.2020 г. от Затвора-Варна в Затворническо общежитие - Разделна.

Със Заповед № 283/08.04.2021 г. на Началник на Затвора гр. Варна л. св.

В.П. е преместен на 09.04.2021 г. от Затворническо общежитие - Разделна в Затвора-Варна.

От информация от Началник на Затвора-Варна, рег. №31/18 от 11.01.2021 г. е установено, че за процесния период ищецът е записан общо 38 пъти в книгата за извършване на медицински прегледи. За периода от 02.07.2020 г. до настоящия момент в ЗО „Разделна“ на ищеца са извършени 4 броя медицински прегледи по дентална медицина и 3 пъти е посещавал медицински специалист. Конвоиран е 8 пъти до Затвора - Варна, където са му извършвани медицински прегледи. Към писмото са приложени заверени копия на страници от Амбулаторна книга на стоматологичен кабинет ГДИН-Разделна, заверени копия на страници от книга за извършване на медицински прегледи на л.св., заверени копия на конвойни писма.

В рамките на производството в съдебно заседание проведено на 31.03.2021 г. са разпитани и свидетелите И.Г.П. и М. Д. Д.. Свидетелят П. сочи, че с В. се познава от около 10 години, тъй като изтърпява наказание лишаване от свобода от 2014 г. Твърди, че проблема с лечението на зъбите е всеизвестен, т. к. нямат зъболекар. Зъболекарката била упълномощена само да идва и да вади зъби, а не да ги лекува, т.к. нямало материали за пломби, не ѝ били предоставени такива и т.н. Лекарства също не е давала. Всичките в Разделна страдали от зъби, ходили по една седмица или по 10 дни надути, защото имали нужда от антибиотик, но никой не давал лекарства, не се предоставяли и рецепти. Сочи че, зъболекарката в Разделна избирала на кого ще обърне внимание и на кого не. В. бил видимо надут от лявата страна и не му предоставили нужните лекарства за да спадне този оток. Не можел да яде, не му се предоставяла храна от столовата, само мляко можел да яде. Свидетелят сочи, че доколкото знае проблема на В. със зъбите е от една година. Откакто са го докарали в Разделна, той има проблеми със зъбите. Свидетелят заяви, че В. се е оплаквал и е идвал при него да му дава лекарства. Били принудени да се пишат за конвой и да идват до корпуса на Затвора Варна за хапчета. Свидетелят сочи, че има спомен, че на ищеца е ваден зъб.

Свидетелят Д., временно изпълняващ длъжността началник-сектор в Затворническо общежитие – Разделна, заяви, че знае, че ищецът има проблем със зъбите и е насочен към медицинския специалист по компетентност. Не знае какви действия са предприети във връзка с лечението му. Свидетелят сочи, че има график на водоподаване в ЗО - Разделна, т.е. режим на водата, който е по обективни причини, но когато е идвала зъболекарката са осигурявали водоподаване. Възможно е в конкретен ден, поради изчерпване на наличния ресурс в резервоарите да не е имало вода, но то е било единичен случай. Ищецът по принцип е автор на много оплаквания. Свидетелят заяви, че ищецът е бил конвоиран до медицински център и е преглеждан, но не може да коментира качеството на прегледа.

Предвид установената фактическа обстановка, представените по делото писмени доказателства в едно с гласните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по посочения в глава единадесета на раздел ІV ред, като за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. За да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда – имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

На следващо място разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон. А разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Ето защо в случая е необходимо да се докаже само осъществяване на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване на човешкото достойнство или пораждане на чувство на страх, незащитеност или малоценност у лишения от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Това следва от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3, 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. Според чл. 133 от ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се създават медицински центрове, а съгласно чл. 134 от същия закон в тях се осъществяват: