Решение № 4561 от 29.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4561 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513014 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 9733 от 31.08.2022 г. на СРС, 174 с-в, по гр. д. № 3051/2022 г. са отхвърлени предявените от Ж. В. С., ЕГН ********** и О. Н. С., ЕГН ********** срещу „ТРС“ ЕАД, с ЕИК ******* отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК, за признаване за установено, че всеки един от ищците не дължи на ответника сума от по 943, 20 лв., включваща вземания по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 2682/2016 г.по описа на PC - Бургас, въз основа на който е образувано изп. д. № 679/2021 г. на ЧСИ Д. Н., peг. № 804, с район на действие Окръжен съд Бургас. Ищците са осъдени за заплащане на разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците Ж. В. С. и О. Н. С., чрез представителя им, с доводи за необоснованост и постановяване при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Поддържат, че неправилно СРС е приел, че не е установена забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД, както и че с извършения превод на сумата от 1 200 лв. с пощенски запис не може да се погаси вземането на кредитора, за което е образувано изпълнителното дело. Считат, че сумата по изпълнителния лист, събиране на която е образувано изп. дело № 679/2021 г. на ЧСИ Д. Н., peг. № 804, с район на действие Окръжен съд Бургас, е била заплатена от тях с пощенски запис на 28.09.2021 г. в 15. 03 ч., изпратен до управителя на ответното дружество на 28.09.2021 г. Сочат, че на същата дата управителят на ответното дружество е уведомен по телефона за извършеното плащане чрез експресен пощенски запис. Въпреки уведомяването, кредиторът е образувал изпълнителното дело. ЧСИ също е уведомен за извършеното погасяване на дълга, което не е отчел. Считат, че по силата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява след представяне в оригинал на квитанцията от пощенската станция за плащане на сумата 1 по изпълнителния лист. Поддържат, че независимо от уведомяването, за плащане на задължението, ответното дружество умишлено е отказало да получи сумата и е образувало изпълнително производство. По този начин длъжниците са натоварени с допълнителни разходи. Излагат доводи, че са изпълнили задължението си преди завеждане на делото, като сумата не е получена единствено поради бездействието на взискателя. На 29.09.2021 г. с молба от длъжниците ЧСИ е уведомен за погасяването, като към молбата е приложен оригинал на квитанцията за плащане на сумата с експресен пощенски запис. ЧСИ е отказал да прекрати делото с разпорежда от 16.11.2021 г., което е оспорено, но Бургаски окръжен съд е оставил без уважение жалбата на длъжниците срещу отказа на ЧСИ да прекрати делото, с решение № 672/22.12.2021 г. по гр. д. № 2102/2021 г. Поддържат също така, че разноските, за събиране на които е образувано изпълнителното дело, са направени в производство по отмяна на влязло в сила решение, като съдът не е дал указания на страната да посочи банкова сметка, по която да се преведе сумата за деловодни разноски в полза на „ТРС“ ЕАД. Излагат доводи, че доколкото кредиторът не е представил банкова сметка следва, че не е оказал необходимото съдействие на длъжника за своевременното изпълнение.

Кредиторът е отказал да приеме плащането, като по този начин ги е натоварил с допълнителни разноски. Незаконосъобразно съдът е приел, че с извършеното плащане задължението не е погасено. Молят решението да бъде отменено, а претенцията изцяло уважена. Претендират разноски.

Въззиваемият - ответник „ТРС“ ЕАД оспорва жалбата в писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че в решението СРС законосъобразно е приел, че за основателността на иска по чл. 439 ГПК следва да се докаже твърдението, че ищците са погасили задълженията си чрез плащане. Счита, че такива доказателства не са представени пред СРС. Производството пред ЧСИ Д. Н., peг. № 804 с район на действие Окръжен съд Бургас по изп. дело № 679/2021 г. е образувано въз основа на изпълнителен лист по влязло в сила решение от 10.09.2021 г., с което ищците са осъдени да заплатят общо 1 200 лв. разноски за производство по отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 ГПК пред ВКС. Производството е образувано по молба, изпратена по „Еконт“ на 27.09.2021 г. и получена от ЧСИ на 28.09.2021 г. сутринта. От представените доказателства се установява, че твърдяното плащане на сумата е извършено след образуване на изпълнителното дело. Сочи, че законосъобразно СРС е приел, че не са представени доказателства, че е извършено плащане в полза на кредитора преди образуване на делото. Представената разписка от Български пощи /БП/установява единствено, че е направен паричен превод в БП, без да установява получаване на сумата от кредитора. Поддържа, че, до осъществяване на факта на получаване на сумата от кредитора, е налице само предлагане на изпълнение, но не и изпълнение на задълженията към него. Излага подробни съображения относно ефекта на погасяване при плащане с пощенски запис, при който нареждането за извършен превод няма погасителен ефект, тъй като до момента на получаване на сумата от кредитора, той не може да се разпорежда с нея. Едва към 04.10.2021 г. БП са изготвили известие до кредитора „ТРС“ ЕАД за превода, което не му е връчено и към момента на постановяване на разпореждането на ЧСИ за отказ да се прекрати изпълнителното дело, както и към момента на подаване на исковата молба. Сочи, че не е доказана забава на кредитора по смисъла на чл. 95 - 96 ЗЗД. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, като събраните по делото доказателства, намира следното :

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че 2 постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

При извършената по реда на въззивният контрол проверка, настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо, а делото е решено след обсъждане на всички събраните доказателства в съвкупност.

Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че по гр. д.

№ 2682/2016 г. по описа на PC - Бургас е издаден изпълнителен лист за сумата от 1200 лв. в полза на ответника срещу двамата ищци, както и че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 679/2021 г. по описа на ЧСИ Д. Н., peг. № 804 с район на действие Окръжен съд Бургас.

С молбата от взискателя „ТРС“ ЕАД, постъпила в канцеларията на ЧСИ Д. Н. на 28.09.2021 г., е образувано процесното изп. дело № 679/2021 г.

На 29.09.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжниците, с която са поискали прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.

1 ГПК поради заплащане на сумата по изпълнителния лист чрез пощенски запис. Към молбата са приложени оригинали на пощенски запис и системен бон за приет от БП паричен превод в размер на 1 200 лв. в пощенския запис са отбелязани основанието за плащане и кредитора на вземането.

По повод постъпилата молба, с писмо от 07.10.2021 г. ЧСИ Д. Н. е поискал информация от ТП „Български пощи“ – гр. Бургас кога и как е уведомен „ТРС“ ЕАД за превода и дали сумата е получена от него или е върната на наредителя. На 02.11.2021 г. по изп. дело е постъпило писмо от Бългаски пощи (БП), с което ЧСИ е уведомен, че до 04.10.2021 г. известие за превода до получателя (кредитора ТРС ЕАД) не е изпратено, съответно не е получено от него. В писмото е посочено, че към 22.10.2021 г. преводът не е изплатен и е на разположение за изплащане на една от двете страни подател или получател.

Като съобрази установените по делото факти, въззивният състав намира по съществото на спора следното :

В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази становището на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното :

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Защитата на длъжника следва да се основава само на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права, изключващи изпълняемото право (погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).

В случая ищците поддържат, че след издаване на изпълнителния лист на 17.09.2021 г. и преди образуване на изп. дело № 679/2021 г. по описа на ЧСИ Д. Н., peг. № 804 с район на действие Окръжен съд Бургас на 28.09.2021 г., вземането по листа е погасено чрез плащане, направено с пощенски записи.

При предявени отрицателни установителни искове, каквито са тези по чл. 439 ГПК, доказване съществуване на вземане в определен размер е на ответника. Ищците следва да установят твърденията си, че вземането е погасено чрез плащане. Спорът по делото е концентриран върху въпроса дали сумата по изпълнителния лист е била платена с пощенските записи от 28.09.2021 г. още преди образуване на изпълнителното 3 дело.

По повод погасяването на задълженията на ищците следва да се посочи, че паричното задължение е носимо и обуславя определено поведение на длъжника, при реализиране на което той се освобождава от задължението, а именно – да внесе парите в банка по местоизпълнението в полза на кредитора и да го уведоми за това - по аргумент от чл. 97, ал. 1 ЗЗД. Само тогава, при липса на изпълнение от насрещната страна, е налице възможност за прилагане на чл. 96, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е последователната практика на ВКС, която се споделя и от настоящият състав, обективирана в решение № 28 от 14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 229 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 4936/2013 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС и т. н.

В заключение следва, че за да се освободят от задължението си е необходимо и достатъчно длъжниците да докажат, че са депозирал дължимата на кредитора сума в банка, по адреса му на управление и са го уведомили за това.

Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която ищците - жалбоподатели се позовават, установява изчерпателно изброени основания, при които може да се прекрати изпълнителното производство поради погасяване на дълга преди образуване на производството, а именно: представяне на разписка, изходяща от взискателя и удостоверяваща плащането на дълга, представяне на заверена квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В настоящия случай действително по делото са представените пощенски записи от 28.09.2021 г., 15. 03 ч., в които е посочена сумата, която се заплаща - 1 200 лв., подателят и основанието за плащане и получателя „ТРС“ ЕАД, разноски по гр. д. № 918/2021 г. на ВКС. Тези разписки към записите обаче удостоверяват единствено депозиране на суми от подателя в пощенската станция, която има задължение да ги предаде на получателя. Съгласно чл. 164 от Наредба № 4 за пощенските съобщения, която съгласно на § 1, ал. 1 от ПЗР на Закона за пощенските услуги е действаща и след приемането на този закон, получателите на суми по записи се уведомяват от съответната пощенска станция с покани, които се доставят по домовете им като препоръчани писма.

Поради това съдът приема, че депозирането на сумата чрез пощенски запис не е равнозначно на погасяване с нея на задължението на ищците в посочения по - горе по смисъл. Настоящият състав споделя изводите на СРС, че за да се приеме процесното задължение за погасено чрез плащане, ищците следва да представят доказателства, че депозираната от тях сума в пощенската станция реално е получена от взискателя, че е уведомен, че може да получи сумата.