Решение № 2485 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2485 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря ЕкатерИ. К. Т. като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100511579 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“АД, ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – юрк.

Х.П. срещу решение № 16 450/03.09.2025 г. на СРС, 74 състав, постановено по гр.д. 61 862/2023 г., с което на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 411 от КЗ е признато за установено, че дължи на ЗАД „ОЗК – Застраховане“АД сумата от 8 153, 72 лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Релсови превозни средства“ за вреди на локомотив № 45 – 173 към влак № 72272, собственост на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, причинени при ПТП, настъпило на 19.02.2021 г. при ЖП прелез на км 21+288 по вИ. на водача на товарен автомобил „Волво“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при жалбоподателя – ответник, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.06.2023 г. до изплащане на вземането като е осъден да заплати и съдебните разноски по делото.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Заявено е, че будило недоумение как при наличие на доказани 1 факти и обстоятелства, въз основа на свидетелски показания, експертизи и досъдебно производство, в които се сочи, че вИ. за настъпването на ПТП-то има единствено прелезопазачката, която не е изпълнила служебните си задължения по пускане на бариерите на жп прелеза при премИ.ване на пътнически влак № 72272 СРС вменил вИ. на водача на товарния автомобил „Волво“. Заявени са твърдения, че процесният инцидент не попадал в застрахователното покритие на застраховка „ГО“ като вИ. за същото има служител на ДП“НКЖИ“, поради което същото дължало репарация на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, а въззивникът–ответник не притежавал пасивна материалноправна легитимация. Иска се отмяна на решението, в неговата обжалвана част, като бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, чрез адв.

И. Л., в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване.

Постъпил е и отговор от третото лице помагач на ищеца ДП „Национална Компания Железопътна Инфраструктура“, в който са изложени съображения касателно неоснователността на въззивната жалба.

Страните претендират разноски.

Въззиваемата страна и третото лице помагач на нейна страна са депозирали и писмени бележки в срока, предоставен от състава на съда.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото производство пред СРС е по реда на чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Искът е заявен в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 410 от ГПК. Спазена е и разпоредбата на чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК, предвид което заявеният иск е процесуално допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите 2 към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите и съображенията, изложени от СРС като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях като за пълнота на мотивите и предвид заявените възражения във въззивната жалба намира, че следва да отбележи и следното:

В първоинстанционното производство е разгледан установителен иск по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 411 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".

Страните са формирали спор относно правно-релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на регресната отговорност, касаещи вИ.та за неговото осъществяване.

Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд, IV-Д състав, намира следното:

Не се спори, че между „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и ЗАД „ОЗК – Застраховане“АД е налице валиден договор за имуществена застраховка по отношение на процесния локомотив № 72272 със срок на действие 23.01.2021 г. – 22.01.2022 г.

Не е част от предмета на спора, че в срока на действие на договора е осъществено ПТП с участие на застрахования локомотив и товарен автомобил „Волво ФХ“ с рег. № ****, застрахован при ответното дружество - въззивник по риска „Гражданска отговорност“.

Не е част от предмета на спора, че по повод пътния инцидент, ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 8 153,72 лв.

Не е част от предмета на спора, че ответното дружество не е заплатило регресното вземане в срока по чл. 412 ал.3 от КЗ.

3

Спорът между страните е концентриран единствено относно вИ.та за осъществяване на процесния пътен инцидент.

В рамките на въззивната жалба са обосновани подробни съображения относно твърдението за изключителна вИ. за ПТП-то от страна на поведението на служител на третото лице помагач на страната на ищеца – прелезопазачката като същите са обосновани с изводите на САТЕ, събраните свидетелски показания, постановление за прекратяване на досъдебно производство и съдебно железопътно-техническата експертиза респ. протокола за ПТП.

Съобразно изводите на допуснатата пред СРС, САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Й.Й. причините за настъпване на пътния инцидент са вдигната бариера на процесния прелез, което означава, че е разрешено премИ.ването през прелеза и липсата на светлинна сигнализация, както и поведението на водача на влекач „Волво ФХ“ с рег № ****, с прикачено към него полуремарке „Шмитц СКА 24“ с рег. № ****, не се е уверил, че по жп линията не приближава влак и е предприел маневра за премИ.ване през прелеза.

В рамките на допусната допълнителна САТЕ вещото лице е посочило, че водачът на товарния автомобил е имал възможност да забележи влаковата композиция 9 сек преди удара като видимостта му е била ограничена между 5 и 6 секунди преди настъпване на удара, а през цялото останало време от 9 секунди преди удара до момента на навлизане през прелеза, водачът е имал възможност да възприеме приближаването на влаковата композиция, включително и при поглеждане през предно ляво стъкло на кабИ.та.

Видно от съдебен протокол № 953816.12.2024 г. на РС – Монтана, в който е обективиран разпит по делегация на свидетеля А.Е.Г., водач на товарния автомобил, същият е заявил, че не е спрял преди да премине през жп – прелеза, не се е уверил, че преди да пресече жп –прелеза не премИ.ва влак, а когато чул свирката на влака вече бил навлязъл в жп прелеза. Заявява, че се е убедил, че премИ.ването през прелеза е безопасно, защото бариерите били вдигнати, а влакът идвал от такъв ъгъл, че трябвало да погледне малко назад, за да го забележи.

При съвкупен анализ от тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на СРС, че вИ. за 4 пътното произшествия имат прелезопазачката, която не е изпълнила служебните си задължения да спусне ръчно управляемите бариери на жп прелеза и поведението на водача на товарния автомобил, който не изпълнил задължението му по чл. 53 ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че преди да премине през железопътния прелез, всеки участник в движението е длъжен, независимо от състоянието на бариерите, на светлинната и на звуковата сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство и че премИ.ването през прелеза е безопасно. В тази връзка при ПТП настъпило при условията на независимо съпричиняване на вредоносния резултат, както е в настоящият случай, съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцИ., те отговарят солидарно респ. кредитора може да търси репарация от всеки един от солидарните длъжници, както правилно е приел и СРС.

Не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че вИ.та за ПТП била установена от протокола за ПТП. В тази връзка следва да се има предвид, че съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вИ. на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт /решение 15/25.07.2014 по търг.дело 1506/2013 г. на Първо ТО на ВКС/.

На следващо място, обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства, когато същият не 5 съдържа преки възприятия на длъжностното лице - негов съставител, относно механизма на произшествието, или н е удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства, поради което, дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, назначаване на вещи лица, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП изисква специални познания, както е процедирал и състава на СРС/ в този смисъл решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на IIро т. о., решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на II-ро т. о., решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I-во т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на I-во т. о., решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на II-ро т. о., решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на I-во т. о., решение № 71/16.08.2017 г. по т. д. № 60343/2016 г. на II-ро г. о., решение № 11/24.01.2019 г. по гр. д. № 2653/2018 г. на IV-то г. о./.

Не могат да бъдат споделени и възраженията, че изключителната вИ. за ПТП-то е установена от постановлението за прекратяване на ДП доколкото актовете на органите на досъдебното производство не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща доказателствена сила и не могат да послужат като източник на доказателствени и правни изводи относно авторството на деянието, неговата противоправност и вИ.та на дееца / решение № 43 ОТ 15.03.2011 Г. ПО Т. Д. № 414/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/