Определение № 227 от 24.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. Бургас, 24.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.ова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20242100500023 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на„Мъни плюс кори” ЕАД с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК 203037835, седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. ”Рачо П. Казанджията”№ 4, вх. А, ет. 5, представлявано от изпълнителния директор Илия Лев Петков и Борис Якимов Якимов чрез: адв. Иван Миланов Лазов, вписан в АК - Бургас, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.Бургас, бул. „Мария Луиза” №21, ет. 2 срещу Определение № 6562 от 16.11.2023г. по ч.гр.д. № 679/2023г. по описа на PC Бургас, връчено му на 27.11.2023г., с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) на изпълнителен лист №708/24.03.23г. по ч.гр.д.№679/23г. в частта за съдебно –деловодните разноски.

Определението се сочи за неправилно и се моли за неговата отмяна и за уважаване на молбата на страната за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 480 лв.Моли се за издаване на изпълнителен лист за посочената сума. Дирят се деловодни разноски.

Оспорват се изцяло мотивите на първата инстанция за произнасянето й в насока, че в случая е приложим чл.248 от ГПК, че молбата в този случай е следвало да се подаде в едномесечен срок от постановяването на съдебния акт, че ако не е била съгласна с присъдените разноски, страната е имала възможността да подаде жалба против заповедта в тази й част на основание чл.413, ал.1 от ГПК, че не е налице грешка, когато има несъвпадение между размера на поисканото като разноски адвокатско възнаграждение и присъдения със заповедта такова.

На горните съображения се противопоставят следните доводи: квалификацията на съда, че подадената молба е основана на чл.248 от ГПК, вместо на чл.247 от ГПК, е неправилна. Сочи се, че страната е поискала поправка на ОФГ в изпълнителния лист, която не е обвързана от процесуален срок. Настоящото производството било инициирано от жалбоподателя, т.к. в издадения в негова полза изпълнителен лист по ч.г.д.679/2023г. на PC-Бургас, С. А. А. и „Фонд за 1 гарантиране на задълженията на физическите лица”ЕООД са осъдени да му заплатят солидарно всички поискани суми, посочени като дължими по сключен договор за продажба на изплащане и представляващи главница, мораторна и законна лихва. Присъдена е изцяло и платената за производството държавна такса, като само част от разноските, представляващи адвокатски хонорар не били включени в изпълнителния лист.

Т.к. в приложения списък по чл.80 от ГПК, подаден със заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, са отразени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв. и след като съдът не е изложил отхвърлителен диспозитив за претендираните от „Мъни Плюс Корн”ЕАД суми, нито мотиви, обясняващи по-ниския размер на разноските, присъждането само на част от тях се сочи за възможно обяснимо с допускането на ОФГ в резултат от погрешното разпределение или изчисление на разноските под минимума, визиран в НМРАВ.

Проверката на БОС по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна в рамките на процесуалния срок, визиран в закона, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, а съображенията за това са следните:

Пред БРС на 03.02.23г.е било образувано ч.гр.д.№679/23г. по постъпило в съда по поща на 02.02.23г. заявление за издаване на заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Мъни плюс корп“ ЕАД против С. А. А. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД с управител И.ка Тодорова Алексиева, при условие на солидарна отговорност.

Предмет на производството са били: сумата от 126,50лв. главница, сумата от 28,54 лв. мораторна лихва от датата на заплащане на главницата от заявителя на „А1 България“ ЕАД (13.11.20г.) до датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда(02.02.23г.) и законната лихва върху главницата за периода от подаването на настоящото заявление до окончателното заплащане на задължението.

Заявителят е поискал и присъждането на деловодни разноски, включващи държавна такса от 25 лв. и разходи за адвокатско възнаграждение в размер от 400лв.

Към заявлението е приложен списък на разноските(25лв. д.т. и 400 лв. за адвокатско възнаграждение), договор за правна защита и съдействие на адв. Лазов за представителство на дружеството-кредитор в заповедното производство, от който е видно, че страните действително са уговорили възнаграждение за услугата в размер от 400лв. и сумата е била заплатена на адвоката в брой от клиента.Представени са и доказателства за договорните отношения, от които произтичат вземанията на заявителя.

Сезираният БРС е постановил заповед №346/06.02.23г., с която на основание чл.410 от ГПК е разпоредил плащането на всички заявени вземания, като само адвокатското възнаграждение е намалено от 400лв. на 50лв., без да са изложени мотиви за това, нито в разпореждането е отразен отхвърлителен диспозитив.

Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжник С. А. на 10.02.23г.,а на длъжника юридическо лице- на 20.02.23г.и няма данни да е била обжалвана от горните лица в дадения от закона срок.Не се твърди подаване на жалба по реда на чл.413, ал.1, предл. посл. от ГПК срещу размера на така определените от заповедния съд разноски.

Видно от положен върху заповедта печат, на 24.03.23г. за горните вземания е издаден изпълнителен лист, получен от кредитора на 31.10.23г.

2

На 13.11.2023г. „Мъни Плюс Корп”ЕАД е подало молба за поправка на очевидна фактическа грешка на издадения изпълнителен лист по реда на чл.247 от ГПК в частта за разноските, т.к. страната била поискала заплащането на такива от 400лв., сторени за адвокатско възнаграждение в заповедното производство пред РС, а съдът по погрешка й присъдил 50лв.

Молила е за поправка в посочения смисъл.

БРС е приел с обжалваното определение, че следва да остави без разглеждане молбата на „Мъни плюс корп“ЕАД, именно защото я е квалифицирал не по чл.247 от ГПК, а като такава по чл.248 от ГПК и е намерил визираният в закона едномесечен срок за подаването й за изтекъл.

Сочил е, че този срок започвал да тече от датата на постановяването на заповедта по чл.410 от ГПК, явяваща се за страните необжалваем по закон съдебен акт, респективно от датата на влизането на горната в сила по смисъла на чл.416 от ГПК.

Конкретната заповед била издадена на 06.02.23г., била влязла в сила преди разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 23.03.23г., следователно при постъпването на молбата 15.11.23г.- срокът по чл.248 от ГПК бил вече изтекъл.

Въззивният съд намира определение за неправилно.

От съдържанието на самата молба, подадена на 13.11.23г. и постъпила в деловодството на БРС на 15.11.23г. е видно, че цели не изменение по чл.248 от ГПК досежно разноските, отразени в издадената от БРС заповед по чл.410 от ГПК, а да поправи ОФГ в изпълнителния лист, издаден в полза на кредитора въз основа на тази влязла в сила заповед.

Волята на молителя е ясно и недвусмислено изразена и според БОС не се нуждае от тълкуване в насоката, придадена й от първоинстанционния съд.Касае се до молба за поправка на ОФГ в изпълнителен лист, като се твърди грешка, допусната в размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, поради липсата на мотив, обясняващ неприсъждането на цялата сума, дадена от заявителя за хонорар и след като всичките му претенции, заявени в производството, са уважени.

Според чл.406, ал.3 от ГПК, в производството по издаването на изпълнителен лист се прилагат разпоредбите на чл.247, 250 и 251 от ГПК. Следователно законът е предвидил съдебен ред за допускането на поправка на ОФГ в изпълнителен лист.

На следващо място чл.247 от ГПК не съдържа срокове, които императивно да обусловят предявяването на молбата за поправка на съдебен акт, респективно на изпълнителен лист в определени времеви рамки. Следователно доводите на първата инстанция за недопустимост поради просрочие на молбата не са приложими към разглежданата хипотеза.

Така изложеното е достатъчно да обоснове извод за отмяна на неправилното определение и за връщане на делото с молбата по чл.247 от ГПК,за да бъде разгледана от БРС по същество.

Останалите съображения, изнесени в мотивите на първата инстанция не се обсъждат от този съд, т.к. са ирелевантни в контекста на поставения за разрешаване пред БОС процесуален въпрос, съдържайки доводи по съществото на отправеното искане.

Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6562/16.11.23г. по ч.гр.д.№679/23г. по описа на БРС и ВРЪЩА 3 делото на същия съд за произнасяне по същество по отправеното с молба от 13.11.23г. искане за поправка на ОФГ, допусната в издадения в полза на заявителя „Мъни плюс кори“ ЕАД изпълнителен лист от 24.03.23г. досежно размера на разноските, сторени за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4