Решение № 305 от 26.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. София, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Шкодрова

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Ива Андр. И.а в присъствието на прокурора В. Ст. С. В. Ст. С. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600516 по описа за 2022 година Производството е въззивно, по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба на адв.С. Б., служебен защитник на М. С. В., ведно с допълнение към нея, както и жалба от адв.С. К., служебен защитник на С. Д.

В., ведно с допълнение, против присъда №82/06.07.2020г., постановена по нохд №2746/2019г. по описа на СГС. С присъдата подсъдимите М. В. и С. В. са били признати за виновни в това, че на 11.02.2018г. в гр.***, ж.к.“***“, бл.***, ет.*, ап.*, в съучастие, като съизвършители, умишлено са умъртвили С. С. Я. чрез нанасяне на множество удари с неустановен твърд предмет по главата и тялото, както и нанасяне на порезни рани по главата и тялото с неустановен предмет с режещ ръб, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за С. Я., престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а за В. и по т.3, пр.1, алт.1 от НК. За това престъпление на основание чл.54 от НК В. е бил осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 15 /петнадесет/ години, а В. 18/осемнадесет/ години, при първоначален строг режим на основание чл.57, 1 ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС. За В. на основание чл.40, ал.4 от НК съдът е постановил по време на изтърпяване на наказанието да бъдат полагани медицински грижи, съответни на състоянието й. На основание чл.59 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимите са били задържани под стража, на подсъдимите са възложени по равно разноските по делото.

В жалбата на адв.К.а, служебен защитник на С. В., се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като не кореспондира със събраните по делото доказателства, от тях не се доказва виновността на подсъдимия, затова се иска нейната отмяна. В допълнението се сочи, че защитникът не споделя аргументите на съда, довели до налагане на наказание, от събраните доказателства не се доказва виновността на В.. Съдът се е позовал на самопризнанията му, дадени в хода на ДП, с които твърди, че е извършител на деянието, както и че го е извършил при самоотбрана, ползвани са безспорните факти за влошени отношения между подсъдимите и Я., а са пренебрегнати останалите доказателства. Между обясненията на В. и съдебно-медицинските експертизи в частта за нанесените удари върху пострадалия, В. е твърдял, че го пребил с парче арматурно желязо, като предимно го удрял във врата и лопатките, не си спомня за удари в главата, в следствие на което Я. загубил съзнание, паднал е и той го изнесъл на балкон между четвърти и пети етаж.

Споменал е и че го е наръгал няколко пъти в областта на шията с джобно ножче, за да се убеди, че не мърда. Съгласно експертизите, пострадалият има и други наранявания, за които подсъдимият не знае, а няма как, след като е направил самопризнания, както и като желае да поеме вината за престъплението, да не знае за тях. Освен това той не е могъл да заяви ясно и точно къде е изхвърлил дрехите на пострадалия, ножчето и арматурната тръба, аргументите на съда, че те може да са преместени от трето лице и затова той е посочил едно място, а са били намерени на друго, не се споделят от защитника. Не се споделят и доводите на съда относно анализа на разпитите на Д. и Б. В., тъй като те са с изостаналост в умственото развитие и едва ли биха могли да разсъждават как да прикрият престъпление, извършено от баща им, освен това е безсмислено, защото той самият си е признал. От показанията на свидетелите Д. и Б. В., Й., А. и Б., може да се достигне до извод кой е извършител на убийството. Й. е чула С. Я. да вика за помощ „Помощ, убиват ме“ и гласа на подсъдимата да казва „Ще те бия, докато не умреш“, А. е чула за това в деня на убийството от Й., която поискала 2 телефона й, за да се обади в полицията, а докато чакали полицаите, в коридора чула гласа на М., което се потвърждава и от Б.. Всички тези свидетели са чула само Я. и В., но не и С. В. и децата. Според жалбата, от тези доказателства не може да се направи извод за виновността на В., затова се иска отмяна на присъдата.

В жалбата на служебния защитник на В. се излагат съображения за необоснованост, неправилност, незаконосъобразност и противоречие с процесуалните правила на постановената присъда, като се прави искане за нейната отмяна и за оправдаване на подсъдимата. В допълнението доводите са доразвити в насока, че има извършено убийство, но липсва отговор дали е извършено от подсъдимата, тъй като няма очевидец, не е изяснено дали резултатът е от убийство или самоубийство, не е доказано местоизвършването, трупът е намерен на тераса, в апартамента не са намерени доказателства, че е убит там.Престъплението не е доказано и по време според защитника, вещите лица са се позовали на свидетелка с очебийна негодност, която поради напреднала възраст е инвалидизирана, във враждебни отношения с подсъдимите, при разпита губила памет, бавела отговорите. Не са открити преки или косвени доказателства, че двамата подсъдими виновно са умъртвили пострадалия, няма биологични продукти, произхождащи от тях или от него по техните тела, нито дрехи, което не е възможно при твърдяната в обвинителния акт съпротива при нападението от подсъдимите и твърдяната, но недоказана изобщо борба между тях и пострадалия, твърдяните множество нанесени му удари и ненамерения твърд предмет, както и пробойните рани от ненамереното ножче и липсата на кръв по вещи, стени, врати или други вещи в апартамента. Според жалбата, неправилно са кредитирани показанията на свидетелката Й. заради силно съмнителна свидетелска годност, показанията не се подкрепят от други доказателства, незаконосъобразно присъдата е основана само на тези доказателства. Разпитите на двете деца на подсъдимите не доказват обвинението, те са неманипулируеми, защото са със силно ограничени интелектуални възможности.Свидетелските показания на съседите не са относими към смъртта на С. Я., касае се за междусъседски отношения, а не за убийство, от тях не може да се направи извод за авторството. Обясненията на подсъдимия В. не са подкрепени с други доказателства и присъдата не може да се основава само на тях. Затова престъплението не е доказано от обективна 3 и субективна страна, осъдени са невинни граждани на тежки наказания, съдът е постановил присъда, само за да направи услуга на СГП. Тъй като обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, присъдата не може да почива на предположения, тя следва да бъде отменена изцяло. Иска се отмяна на акта и признаване на подсъдимите за невиновни, като се извърши служебна проверка по чл.314 от НПК.

С решение №34/23.05.2022г., постановено по н.д. №844/2021г. на Второ наказателно отделение на ВКС е отменено решение №159/21.05.2021г. на САС, постановено по внохд №1261/2020г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като мотивите са неясни и непълни, не съдържат надлежен отговор на решаващи доводи, в съответствие с чл.339, ал.2 от НПК.

С обжалвания акт първоинстанционният съд е признал подсъдими те С.

Д. В. и М. С. В. за виновни за това, че на 11.02.2018г., в гр.София, ж.к.“***“, бл.***, ет.*, ап.*, в съучастие като съизвършители, умишлено са умъртвили С. С. Я., баща на В., чрез нанасяне на множество удари с неустановен твърд предмет по главата и тялото, както и нанасяне на порезни рани по главата и тялото с неустановен предмет с режещ ръб, като деянето е извършено по особено мъчителен за Я. начин. По отношение на В. деянието е квалифицирано като престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 във вр. с чл.115 и чл.20, ал.2 от НК, наложено му е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 15 /петнадесет/ години, при първоначален строг затворнически режим. По отношение на М. В. престъплението е квалифицирано по чл.116, ал.1, т.3, пр.1 и т.6, пр.2, във врц с чл.115 и чл.20, ал.2 от НК, наложено е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 18 /осемнадесет/ години при първоначалев строг затворнически режим. По отношение на В. съдът е постановил полагане на медицински грижи с оглед състонието й, приспадната е частта от наказанията по отношение на двамата за времето, през което са били задържани под стража, възложени са им по равно и разноските по наказателното производство.

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия В. адв.И. поддържа жалбата и твърди, че подсъдимият е невинен, затова моли за оправдателна присъда, според него СГП не е успяла да докаже обвинението.В резултат на постановяване на справедлив съдебен акт защитникът иска да 4 бъде изменена мярката за неотклонение, като последица от акта.

Подсъдимият В. поддържа становището на защитника си, в последната си дума иска оправдателна присъда и по-лека мярка за неотколение.

Служебният защитник на подсъдимата В. адв.Б. поддържа писмената си жалба и твърди, че не са събрани доказателства за виновността на подзащитната му. Според него, в мотивите си първоинстанционният съд не е изложил убедителни доводи за виновно участие на подсъдимата в извършване на престъплението, не е възможно да се намерят такива от събраните доказателства, поотделно и в съвкупност. Не е доказано къде е убит пострадалият, няма намерени кръв, слюнка, косъм или части от кожа, които да произхождат от него, в апартамента. Не е отговорено как при наличието на множество кръвоизливи, в апартамента няма кръв, а също и кой е убил пострадалия, трупът е намерен на балкон, извън апартамента, а защо е там, къде е убит – няма отговор.В самопризнанията на другия подсъдим има информация, че В. не е била с него и не е участвала в умъртвяването на баща си. Тъй като според защитника не е доказано авторството, се иска отмяна на осъдителната присъда с всички законни последици от това.

Подсъдимата М. В. поддържа становището на защитника си и моли за оправдателна присъда.

В съдебно заседание представителят на САП поддържа становището, че присъдата е правилна и законосъобразна, авторството е установено от обективна и субективна страна по отношение на двамата подсъдими и съдът подробно е мотивирал присъдата. От свидетелските показания е установено мястото и времето, както и присъствието на В. на това място, в жилището.

Обясненията на В. установяват неговото участие, показанията на свидетелката А., заключението на СМЕ относно механизма на причиняване на смъртта, установените наранявания, причинени с различни предмети, са използвани от две лица, заключението на ДНК експертизата установява следи от пострадалия в банята, техническата експертиза на записа на тел.112 от обаждането на Й. също е доказателство в тази насока, събрани са множество други доказателства за трайно влошени отношения в семейството, между пострадалия и подсъдимите, както са налични доказателства за манипулируемост на подсъдимия от съпругата му, включително заключение на СППЕ. По тези съображения прокурорът моли за потвърждаване на 5 присъдата, с която съдът коректно е отсъдил вида и размера на наказанията, без да има необходимост от промяната им.

Пред въззивната инстанция не е проведено съдебно следствие.

След като извърши проверка на постановената присъда съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, въззивният състав намира следното:

Събраните в хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд доказателства дават основание да се направят следните изводи относно фактическата обстановка по делото:

Подсъдимите С. Д. В. и М. С. В. са съпрузи, български граждани, неосъждани, към инкриминираната дата живеели в ж.к.“***“, бл.***, ет.*, ап.*, в съсобствен апартамент на В. и баща й С. Я., при квоти ¼ ид. част за подсъдимата и ¾ за баща й. В. работел като оператор парогенератори в ТЕЦ София-Изток, той е със средно специално образование, съпругата му е с висше образование, след брака си не е работила, имат три дъщери, които отглеждали в социална изолация и тя обучавала в дома си, децата не са посещавали детски градини и учебни заведения, към инкриминираната дата най-голямата дъщеря Д. била пълнолетна, на 19г., Й.-М. била на 15г. Б. била на 14г. Отношенията между бащата на подсъдимата С. Я. и дъщеря му М. били влошени от години, периодично имали разправии, свързани с неплатените сметки от В.и, заради което дори бил наложен запор на пенсията на Я., свързан с неплатени задължения към Топлофикация. Докато можел да работи, въпреки че бил пенсионер, Я. плащал сметки за ток, вода и парно, но последните години вече получавал само пенсията си и опитвал да накара В.и да плащат сами, което предизвиквало разправии. От апартамента им се чували скандали, викове, тропане и други силни шумове, М. викала по баща си, по-рядко по съпруга си. Тя била в лоши отношения и със съседите, те се страхували от нея, защото била агресивна, нападателна, карала се с всички, а и те виждали няколко пъти баща й да седи пред входа или на площадката, оплаквал се, че го гонят и не го пускат в жилището, понякога плачел, седнал на пейка пред блока. С. В. не общувал със съседите, не поздравявал никого, бил тих, за разлика от съпругата си. Я. споделял със сестра си и съседите, че се карат заради неплатените сметки, затова пребивал повече в гр.Кочериново, където имал имот, по-рядко идвал в София. Сестрата на Я. го видяла с насинена буза около година преди инкриминираната дата и той обяснил, че са 6 го били, оплаквал се многократно, че дъщеря му го заплашва, че ще го убие или ще го прати в затвора. Познатата на Я. от 7-8 години, с която се виждали редовно, когато бил в София, А. Т., също знаела от него, че се страхува за живота си, че дъщеря му го била много пъти, както и че причината да не се разбират са неплатените сметки, голямата дължима сума на Топлофикация и желанието му да продаде апартамента. Няколкото пъти, когато Я. не можел да влезе в дома си, тъй като бил сменян патрона на входната врата, за което се налагало да се намесват полицейските органи, а той да стои пред вратата, били възприети от съседите от блока М., Й., Б. и А., те чували и скандалите от апартамента, както и оплакванията на пострадалия за психически и физически тормоз от дъщеря му и зет му, включително заплахи за живота.