Разпореждане № 2456 от 04.08.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2456 гр. Разград, 04.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Частно гражданско дело № 20253330101381 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение, срещу Г. А. Б., ********** за заплащане на сумата 2 250.83 лв. главница за погасяване на паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане, 652.43 лв. договорна лихва за период 01.09.2022 г. - 05.09.2024 г., 931.09 лв. мораторна лихва за периода 05.09.2024 г. 27.06.2025 г., и разноските по делото. Твърди, че вземането му е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.10.2024г. г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

В предоставения 3-дневен срок, заявителят е пояснил, че в изпълнение на договора длъжникът е платил сумата 3 224,40 лв., без да посочва по какъв начин е осчетоводил сумите.

Към заявлението са приложени договора за кредит, извлечение от счетоводни книги, уведомление за предсрочна изискуемост, заявление-декларация за установяване на договорни отношения, декларация и сертификат за застраховка.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът взе предвид, че по делото са представени доказателства за сключен между Г.

А. Б. и

„Ти Би Ай Банк“ ЕАД Договор за потребителски кредит

№405363**** / 01.09.2022 г., по силата на който на кредитополучателя е предоставена сума в размер на 2 800 лева за закупуване на климатик и са му начислени три вида застраховки на обща стойност 352,80 лв. В договора са посочени ГЛП 40.37% и ГПР 48.09 %. Договорът е с краен срок 05.09.2024 г с план за погасяване на кредита на 124 месечни анюитетни вноски и общ размер на дължимата сума 4 645,21 лева.

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална 1 недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер 48.09 % Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.

Сключването на договор за застраховка към Потребителския договор за кредит е посочен като правна възможност по чл.19 от Договора за предоставяне на потребителски кредит от кредитора. Видно от представения Погасителен план, застрахователната премия е включена в общата месечна вноска на длъжника, претендира се като главница по договора за кредит, върху нея се начислява възнаградителна лихва и обезщетение за забава, като в самия погасителен план не е посочено каква част от месечната вноска кои разходи по кредита покрива.

Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити тази норма „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия“.

Въпреки че в договора за заем е посочено, че застраховката не е задължителна и от нея не зависи сключването на договора, в конкретния случай такава застраховка е сключена още със сключването на договора, като дори цената е включена в цената на месечната вноска по кредита и представлява разход по последния. Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание член 22 ЗПК. Целта на изискването за посочване на ГПР в договора е потребителят да разбере какво е реалното оскъпяване на кредита и да може да съпостави наличните пазарни предложения и да упражни избора си съответно на индивидуалния си интерес. Неправилното посочване на ГПР може да бъде разгледано и като нелоялна търговска практика от страна на кредитните институции. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C-453/10 Jana Perenicova и Vladislav Perenic срещу SOS financ spol. s r. o. търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на понисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Ето защо, съдът приема, че с посочване на ГПР 48.09 % % /при действителен такъв, изчислен с 2 ел. калкулатор от 73% е нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания. Това от своя страна води до недействителност на целия договор на основание член 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора, което обуславя приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

В тази връзка и доколкото заявителят признава, че са извършени плащания в общ размер на 3 224,40 лв. , съдът счита, че вземането за главница е погасено, поради което искането за издаване на заповед за изпълнение на част от същата и за акцесорните плащания е неоснователно.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, 203374133 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу Г.

А. Б., ********** с адрес за заплащане на сумата 2 250.83 лв. главница за погасяване на паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане, 652.43 лв. договорна лихва за период 01.09.2022 г. - 05.09.2024 г., 931.09 лв. мораторна лихва за периода 05.09.2024 г. 27.06.2025 г., и разноските по делото, претендирани на основание Договор за потребителски кредит№4053634333 сключен на 01.09.2022 г. с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 и Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.10.2024г.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за претендираните от него вземания в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3