Решение № 17555 от 01.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17555 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ............................ при участието на секретаря ...................... като разгледа докладваното от ............................ Гражданско дело № 20231110129073 по описа за 2023 година обективно съединени иск поръчител, изпълнил задължението, за плащане от длъжницата на главницата, лихвите и разноските, които е направени след уведомяване за предявения срещу него иск, както и за законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането, с правно основание чл. 143, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът ....................... със седалище и адрес на управление в гр. ..................... представлявано от изпълнителната директорка ...................... твърди, че ответницата Д. К. К. ..................... с ЕГН**********, живееща в гр. ..................... на етаж ........................, сключила с .......................... със седалище и адрес на управление в гр. ...................... договор за заем. Заемът бил обезпечен с поръчителството на ....................... със седалище и адрес на управление в гр.

......................, представлявано от управителката ......................, с когото ответницата също сключила договор. Ответницата не изпълнила задължението си да върне заетата сума. Същата била платена от поръчителя и така за него възникнало право да търси връщането от ответницата. Поръчителят сключил с ищеца договор за цесия, по силата на който му прехвърлил вземането си срещу ответницата.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.

1

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми:

1 505.22 лева главница по договор за заем;

276.63 лева възнаградителна лихва за времето от ..................

451.66 лева обезщетение за забава върху главницата за времето от ...................... включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 24. VIІІ. 2021 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответницата оспорва иска, като твърди, че не е известена нито за цесията, нито за извършеното от ищеца плащане. Оспорва ищецът да е платил действително задължението вместо нея. Поддържа още, че вземането на ищеца е погасено по давност. Излага правни доводи, че сключените с кредитора и с поръчителя договори са нищожни, защото накърняват правата на потребителка и противоречат на добрите нрави.

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на договора за заем:

На 05. Х. 2017 година в .................... .......................... със седалище и адрес на управление в гр. ......................, сключва с ответницата договор за заем, по силата на който се задължава да предаде в собственост сумата от 2 200.00 лева, а ответницата се задължава да върне заетата сума.

Договорът е представен по делото с исковата молба.

2. По сключването на договора за предоставяне на поръчителство :

На 05. Х. 2017 година в .................... ....................... със седалище и адрес на управление в гр.

......................, представлявано от управителката ......................, сключва с ответницата договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който се задължава да сключи с .......................... със седалище и адрес на управление в гр. ......................, договор за поръчителство и така да се задължи към него по процесния договор за заем като поръчител. Договорът е представен по делото с исковата молба.

3. По сключването на договора за поръчителство:

На 05. Х. 2017 година в .................... ....................... със седалище и адрес на управление в гр.

......................, представлявано от управителката ......................, сключва с .......................... със седалище и адрес на управление в гр. ......................, договор за поръчителство, по силата на който се задължава заедно с ответницата като поръчител по процесния договор за заем. Договорът е представен по делото с исковата молба.

4. По сключването на договор за цесия:

На ........................ ....................... със седалище и адрес на управление в гр. ......................, представлявано от управителката ......................, и .......................... със седалище и адрес на управление в гр. ......................, сключват с ищеца Договор за продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия), представен по делото с исковата молба. По силата на договора заемодателят и поръчителят прехвърлят и продават на ищеца свои вземания, произтичащи от договори за заем.

Ищецът изпраща на ответницата уведомление за прехвърлянето на вземането на 12. I. 2021 2 година с уведомително писмо, представено по делото с исковата молба.

5. Сведения от заключението на вещото лице:

На 07. V. 2024 година вещото лице В. С. С. представя в съда заключение на съдебносчетоводна експертиза, според което праводателят на ищеца погасил вземането на ответницата към първоначалния кредитор в следния размер: 1 505.22 лева главница, 276.63 лева възнаградителна лихва и 172.08 лева наказателна лихва. Плащането е извършено на 14. XII. 2020 година. По договора за поръчителство са изплатени общо 1 129.45 лева.

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс:

На 24. VIII. 2021 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. Исканата заповед е издадена на 23. ХI. 2021 година по частно гражданско дело №49029 по описа на съда за 2021 година. Ответницата възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 22. III. 2023 година съдът постановява Определение №36741, с което разпорежда на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Съобщението е връчено на ищеца на 03. V. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 30.

V. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По основателността на исковете:

По делото не се спори, а и от обсъдения по-горе договор, се установява, че между ответницата като кредитополучателка и първия цедент на ищеца, като кредитодател, е налице облигационна връзка по договор за заем. По силата на договора на ответницата е заета сумата от 2 200 лева с фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 26.24% и процент на разноските от 50.00% според експертното заключение. Не се спори, че между цедентите на ищеца е сключен договор за представяне на поръчителство, по силата на който вторият цедент отговаря солидарно с ответницата за всичките задължения по процесния договор за заем, както и че срещу поемането на задълженията се дължи възнаграждение на поръчителя. От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза е видно, че по процесния договор за кредит и по договора за предоставяне на поръчителство са извършени плащания от страна на ответницата в размер на общо 2 653.32 лева. По делото се установява, че вторият цедент на ищеца извършил плащане по процесния договор за заем в размер на сумата от общо 1 953.93 лева на 14. XII. 2020 година.

От представения договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) и приложенията към него се установи и обстоятелството, че заемодателят и поръчителят са прехвърлили на ищеца вземането си срещу ответницата по процесния договор за заем.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Четвъртата алинея на същата разпоредба постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на 3 последния от предишния кредитор. Следователно, докато длъжницата не бъде уведомена от предишния си кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо длъжницата от деня, когато бъде съобщено от предишния кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжницата, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжницата за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. По силата на т. 4.5 от договора за цесия ищецът се задължава да уведоми длъжницата от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането. Касае се за упълномощаване за извършване на самото уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и на последващия цесионер, като при наличието на такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжницата не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е. длъжницата, до която е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известена, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това.

С оглед горните съображения съдът намира, че уведомяването, извършено от ищеца, действал като пълномощник на цедента е породило правните си последици и цесията има действие по отношение на ответницата. По делото са представени пълномощни, съгласно които ищецът е упълномощен от цедентите да уведоми от тяхно име всички длъжници по всички цедирани на дружеството вземания. По делото не са представени доказателства ответницата да е била уведомена за извършената цесия преди завеждане на делото, но договорът за прехвърляне на парични задължения (цесия), приложенията към него, потвържденията от цедентите за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, пълномощните, както и уведомлението за цесията по посочената разпоредба са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на ответницата заедно с разпореждането по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс и с препис от исковата молба и приложенията към нея, затова съдът приема, че от момента на връчването на исковата молба ответницата е получила и уведомлението за извършената цесия. В тази връзка е налице съдебна практика на Върховния касационен съд на Република България, постановена по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс – Решение №78 на II търговско отделение, постановено на 09. VII. 2014 година по търговско дело №2352 по описа за 2013 година, Решение №3, постановено от I търговско отделение на 16. IV. 2014 година по търговско дело №1711 по описа за 2013 година, Решение №123, постановено на 24. VI. 2009 година от II търговско отделение по търговско дело №12 по описа за 2009 година. Съгласно посочената съдебна практика, когато изходящото от цедентите уведомления са връчени на длъжниците като приложения към исковите молби, с които новите кредитори предявяват исковете си за изпълнение на цедираните вземания, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжниците и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо тях на основание чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите. С посочените решения на Върховния касационен съд е прието също, че извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното 4 правило на чл. 235, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. В съответствие с посочената съдебна практика обстоятелството, че ответницата е получила с преписа на исковата молба и уведомление за извършената цесия на вземането, то на основание чл. 235, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс така настъпилият в хода на делото факт от значение за спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на решението.