Решение № 840 от 07.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сетлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от С. Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20255300501042 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на С. Ш. А.,ЕГН-********** и А. М.

М.,ЕГН-********** чрез пълномощника им адв.С.И. против решение № 70/07.01.25г.,постановено по гр.д.№ 18121/23г.по описа на РС-Пловдив,17-ти гр.с.,с което е признато за установено на основание чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на С. Ш. А. и А. М. М.,че А. Д.,ЕГН-**********,е собственик на основание учредено и реализирано право на строеж на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор ***,със застроена площ от 108 кв.м,брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в степен груб строеж,в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед № РД18299/08.12.2020г.на Изпълнителния директор на АГКК,с адрес на имота в ***********,с площ 621 кв.м.,с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/,с номер по ЗРП имот 555, квартал 48б,парцел I,при съседи: ***, 1

***, ***, *** и ***. и е отменен на основание чл.537,ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот,издаден по обстоятелствена проверка № ******* по регистъра на НК и с район на действие РС – Пловдив,вписан в Служба по вписванията при Агенция по вписванията,под акт № *********г.,с който С. Ш. А. е призната за собственик на основание чл.79,ал.1 от ЗС по давност на ½ ид.ч.от сграда с идентификатор ***,със застроена площ от 108 кв. м, брой етажи:

1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в степен груб строеж, в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-299/08.12.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в с.*********,с площ 621 кв. м.,с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с номер по ЗРП имот 555, квартал 48б, парцел I, при съседи: ***, ***,

***, *** и ***.

В жалбата се твърди,че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано по изложени в жалбата съображения.Иска се отмяната му и постановяване на друго,с което да се отхвърлят претенциите на ищеца.Не се ангажират доказателства.Претендират се разноски за първата инстанция.

Въззиваемата страна- А. Д.,ЕГН-********** чрез процесуалния си представител адв.М.Х. счита обжалваното решение за правилно,а жалбата против него-за неоснователна по подробни съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК от А. Д. против С. Ш. А. и А. М. М.

Фактическите твърдения, на които се основава исковата претенция са, че ищецът се легитимира като собственик на ½ ид.част от правото на строеж 2 на процесния недвижим имот,представляващ сграда с идентификатор ***,със застроена площ от 108 кв.м,брой етажи: 1,с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна,построена в степен груб строеж,в поземлен имот с идентификатор *** по КККР,одобрени със Заповед № РД18-299/08.12.2020г.на Изпълнителния директор на АГКК,находяща се в с. *********,което право на строеж придобил по силата на НА № ******,по време на брака му с ответницата С. А. Бракът между двамата бил прекратен с влязло в сила на 16.03.2006г.решение по гр.д.№ 719/05г.на ПдРС,но прекратяването било само документално,а Д. и С. А. продължили да живеят заедно до 2019г.,когато се разделили окончателно.Няколко години след учредяването на правото на строеж двамата с ответницата започнали строителството на процесната сграда,която била реализирана като едноетажна вместо предвидената двуетажна.Сградата била завършена в груб вид през 2015г.,когато ищецът,ответницата,вторият ответник-неин син от предишен брак, общата дъщеря на ищеца и ответницата и нейната майка се нанесли да живеят в нея.От сключването на брака през 1995г.до окончателната раздяла през 2019г.ищецът и ответницата живеели заедно в П. при условията на фактическо съжителство въпреки развода.През 2019г.ищецът бил принуден да напусне жилището по силата на съдебно решение,постановено по заведено от С. А. против него гр.д.№ 248/19г.по ЗЗДН,с което му било забранено да приближава жилището им.През 2023г. ищецът установил,че на 12.10.22г.ответницата С. А. се сдобила с констативен нотариален акт за право на собственост по давностно владение върху притежаваната от ищеца ½ ид.част от сградата в имота,като така се признала за собственик на цялата сграда (заедно с нейната ½ ид.ч. въз основа на учреденото право на строеж.)В същия ден ответницата С. А. прехвърлила с дарение на сина си,вторият ответник А. М. процесния имот.Ищецът счита,че процесният имот не е владян изцяло и самостоятелно от С. А. в продължение на повече от 15 години при положение,че самият ищец живял в имота до 2019г.Към датата на издаване на констативния НА-12.10.2022г.не бил изтекъл предвидения от закона 10-годишен давностен срок,който не бил изтекъл и към датата на подаване на исковата молба.Намира за опорочена и следващата сделка-дарението,тъй като с него се прехвърляли повече права,отколкото ответницата разполагала.Иска се да се признае за установено по отношение на отвениците,че А. Д. е собственик на ½ ид.част от процесната жилищна сграда 3 и да се отмени на осн.чл.537,ал.2 от ГПК констативния НА № *******г. за ½ ид.част от построената в груб вид сграда.

В срока по чл.131 о т ГПК искът е оспорен от ответниците като неоснователен с доводи,че след развода С. А. не е живяла с ищеца,тя е построила поетапно жилищната сграда със свои средства и след завършването на сградата ищецът започнал да я притеснява,което довело до завеждане на делото по ЗЗДН.Д. никога не бил имал ключове от къщата и единственото му влизане в имота било на 06.01.19г.Всички строителни книжа по отношение на процесната сграда били издадени само и единствено на името на С. А.Ищецът никога не е бил съсобственик с ответницата на процесната жил.сграда.

По делото са представени писмени доказателства,от които се установява,че С. Ш. А. и М. Х. Р. са закупили на 30.03.2005г.при равни права УПИ І-555 от кв.48б по плана на с.**********,незастроен,целият с площ от 605 кв. м.,а с НА № 90/29.12.05г.за учредяване право на строеж,М. Х. Р. и съпругата му Г. З. Р. са учредили безвъзмездно върху собствената си ½ ид.ч. от горепосоченото дворно място право на строеж на ответницата С. Ш. А. и съпругът й – ищецът А. Д. за предвидената за ново строителство двуетажна жилищна сграда с РЗП 260 кв.м.,предвидена за застрояване,която ще се изгради в западната част на описаното дворно място,находящо се в с.*********.

С влязлото в сила на 16.03.2006г. решение № 16/10.02.06г.по гр.д.№ 719/05г.,приложено по делото,бракът между ищеца и ответницата С.

А.,сключен на 29.12.95г.,е прекратен по вина на съпруга.

По делото е приложено разрешение за строеж № 160/14.06.2006г., издадено от Главния архитект на Община „Р.,с което е разрешено на С. Ш. А. да построи съгласно одобрен инвестиционен проект от 05.05.2006г. едноетажна жилищна сграда ЗП – 106,83 кв. м., РЗП – 214 кв. м., разположена в западната част на УПИ І-555 от кв. 48б по плана на с. ******.Приложен е и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 21.01.2009г. с възложител С. Ш. А.

Представени са също Заповед за незабавна защита №

9/14.01.2019г.,издадена по гр.д.№ 248/2019г.по описа на ПдРС и Решение № 1928/17.05.2019г.,постановено по същото дело,влязло в сила на 05.07.2019г.,от които е видно,че между страните по делото е водено производство за защита 4 от домашно насилие,приключило с наложени мерки за защита по отношение на ищеца,който е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ответниците С. Ш. А. и А. М. М.,като му е забранено да ги доближава,както и тяхното жилище,месторабота,местата им за социални контакти и отдих.

По делото е изискано и прието като писмено доказателство заверено копие на нотариално дело № 508/2022г.по описа на нотариус И. И. във връзка с издаването на нотариален акт за собственост на недвижими имоти,издаден по обстоятелствена проверка № 156/12.10.22г.,с който ответницата С. Ш. А. е призната за собственик на основание давностно владение,продължило повече от 15 години,по отношение на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор ***,със застроена площ от 108 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена до степен груб строеж в поземлен имот с идентификатор *** по КККР,одобрени със Заповед № РД-18- 299/08.12.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК,с адрес на имота в с. Б., с площ 621 кв.м.

Видно от представения НА № 157/12.10.22г.,още същият ден С. Ш. А. е дарила на сина си А. М. М. собствената си ½ ид.ч. от описания по-горе поземлен имот с идентификатор ***,ведно с цялата построена до степен на груб строеж сграда с идентификатор ***.

Събрани са и гласни доказателства.Свидетелят на ищеца М. С. посочва,че А. и С. започнали да строят къща в с.Б.,в която се нанесли да живеят преди 7-8 години заедно с майката на С.,дъщеря им и вторият ответник.Свидетелят заявява,че от ищеца знае,че той е строил къщата и е заплащал всички разходи по строителството,както и че е имал ключ от къщата.Според С. А. напуснал имота през 2016г.,защото С. не го допускала в къщата.

Другият свидетел-на ответниците,М. А.,съпруг на дъщерята на ищеца и ответницата С. А. посочва,че познава ответниците от 12 години,многократно е посещавал имота в с.Б.и никога не е виждал в къщата вещи на ищеца,когото не бил виждал и не познавал.Според този свидетел строителството на къщата започнало през 2009-2010г.,а разходите били заплащани от ответницата С.

А.През 213-2014г. сградата била построена в груб строеж и след това ответницата заедно с майка си,дъщеря си и сина си А. М. се преместили да 5 живеят в къщата.Ищецът не живеел заедно с тях.

По делото не се спори,че ищецът и ответницата С. А. са имали сключен гр.брак през 1995г.,прекратен с развод през 2005г.Не се спори също,че по време на брака им,на 29.12.05г.в тяхна полза е учредено право на строеж за предвидена за застрояване жил.сграда в западната половина на ПИ с идентификатор ***.Безспорно е също,че има издадена заповед за незабавна защита по гр.д.№ 248/19г.на ПРС и решение от 17.05.19г.по същото дело,с които са наложени мерки за защита на ответниците,предприети спрямо А. Д.,вкл.забрана да доближава тяхното жилище.

Фактическата обстановка по делото е подробно очертана в атакуваното решение,не е спорна и доколкото във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства,които да водят до промяната й,настоящата инстанция намира,че не е необходимо отново да възпроизвежда същата и препраща към мотивите на районния съд досежно нея.

Първостепенният съд след анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до извод за основателност на предявените искове и ги е уважил като доказани.Приел е, че процесната сграда е построена през 2013-2014г.до груб строеж,а съгл.чл.181,ал.1 от ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да е предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж,след което разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея.Т.е.именно завършването на грубия строеж на сградата е моментът на придобиване на собственост за обектите в сградата и от този момент е възникнал обектът на суперфициарна собственост (Тълк.решение № 1/2011г. на ОСГК на ВКС).Първостепенният съд е стигна до извода,че ответницата С. А. не е станала едноличен собственик на процесната сграда,вкл.спорната ½ ид.част от нея на основание давностно владение,тъй като от построяването на сградата в груб строеж през 2013-2014г.,(когато е възникнал обектът на правото на собственост с упражняването на правото на строеж),до момента на съставянето на констативния нотариален акт за собственост на 12.10.22г.,не е изтекъл изискуемия от закона 10-годишен срок.