Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 20.01.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 277/2021
Вид
Решение № 15
Подписан
20.01.2022
Състав
ИЛИЯНА ПОПОВА, МАЯ ПЕЕВА, ГАЛЯ МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 403, ал.1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 109 · Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
  • чл. 199а · Кодекс на търговското корабоплаване
  • чл. 199ж, ал. 1 · Кодекс на търговското корабоплаване
  • чл. 364а · Кодекс на търговското корабоплаване
  • чл. 637, ал. 3 · Търговски закон
  • чл. 694, ал. 7 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Велико Търново, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА П.А

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000277 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260065/26.05.2021 г. по т.д. № 123/2017 г. Окръжен съд Русе е осъдил „Полисан” АД – в несъстоятелност да заплати на „Силвия СА”, дружество, регистрирано съгласно законите на Република Маршалови острови обезщетение за вреди от пропуснати ползи в размер на сумата 46000 щатски долара – неполучен наем за периода 13.02.2016 г. – 04.04.2016 г., сумата 32971,04 щатски долара, частично от общо 171912 щатски долара – дневни оперативни разходи, сумата 56986,93 щатски долара – дисбурсментски разходи, причинени от обезпечителен арест на кораб „Силвия” в пристанище Варна в периода 13.02.2016 г. – 04.04.2016 г., като претенцията за заплащане на дисбурсментски разходи за разликата до претендирания размер от 59169,91 щатски долара е отхвърлена, като неоснователна. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Т. Д. Ив. с. – синдик на „Полисан” АД – в несъстоятелност, като същото се оспорва в 1 частите, в които „Полисан” АД – в несъстоятелност е осъден да заплати на „Силвия СА” сумите от 46000 щатски долара – неполучен наем за посочения период, сумата 32971,04 щатски долара, частично от общо 171912 щатски долара – дневни оперативни разходи, сумата 56986,93 щатски долара – дисбурсментски разходи и в частта за присъдените разноски. Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано, тъй като не е доказано наличие на пряка причинно следствена връзка между ареста на кораба и вредите, претендирани от дружеството „Силвия СА”. Същите произтичат от сключените споразумения за поемане на дневни оперативни разходи, дисбурсментски разходи и освобождаване на наемателя на кораба от заплащане на наем, които разходи са присъщи за корабодържателя „Еврокуест Груп Лтд”, Маршалови острови, независимо от това дали корабът е поставен под арест или не е. Вместо ищецът да предприеме дейстия по освобождаване на кораба от арест, той поема задължения, неколкократно надхвърлящи цената на морския иск, като сключва допълнителни неизгодни споразумения с наемателя на кораба, с цел да увеличи размера на претендираните от него вреди. Не е отчетено, че от представените документи се установява престой на кораба в КРЗ „Одесос” АД за период, започващ повече от месец преди ареста и приключващ повече от месец след ареста, поради което жалбоподателят счита за недоказано, че разходите са извършвани именно по време и по повод на ареста на кораба. В исковата молба е посочено, че корабът е пристигнал в пристанище Варна за подновяване на корабни докуменити, а впоследствие му е извършен и текущ ремонт. С оглед на това жалбоподателят счита, че дисбурсментските разходи са необходимо присъщи за обичайната поддръжка на кораба в пристанище и не са възникнали вследствие от ареста на кораба, поради което не е налице пряка причинно следствена връзка между задържането на кораба и тези разходи като причинени от това вреди. Коментирани са доказателствата и установени несъответствия между претендираните разходи и съдържащите се в документите размери. Не са представени доказателства, че арестът на кораба е причина да не се реализира договорена услуга, за чието осъществяване корабът е следвало да отплава на търговски рейс от пристанище Варна. С оглед на това е неправилен изводът на съда, че арестът на кораба е пречка наемателят да го ползва по предназначение и съответно да приеме претенцията на ищеца за основателна. Разходите за корабен 2 мениджмънт биха били дължими и при обичайно ползване на кораба в пристанище, а не само по повод задържането му, поради което и по отношение на тях не е налице пряка причинно следствена връзка между задържането на кораба и извършването на тези разходи. Сумата от неполучен наем не е пряк резултат от ареста на кораба, а се дължи на подписано по преценка на корабособственика споразумение. Допуснато е и процесуално нарушение, тъй като са кредитирани документи - допълнителни споразумения, оспорени от синдика, като съставени за целите на настоящия исков процес.

Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваните части като неправилно, и вместо него се постанови ново по същество, с което искът за обезщетение бъде отхвърлен и в тази част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Решението е допустимо, поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Варна е предявен иск от „Силвия СА” – дружество, регистрирано съгласно законите на Рапублика Маршалови острови срещу „Полисан” АД за сумата 138940,95 щатски долара, представляващи 50 % от всички имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен арест на кораб „Силвия” в пристанище Варна, в периода 3 от 13.02.2016 г. до 04.04.2016 г., както следва: 23400 щатски долара – пропуснати ползи от неполучен наем за периода по договор за беърбоут чартър на кораба от 25.12.2015 г., 85956 щатски долара – дневни разходи, съгласно договор за корабен мениджмънт от 25.12.2015 г. и 29584,95 щатски долара – дисбурсментски разходи в пристанище Варна, ведно със законна лихва върху сумата от 138940,95 щатски долара от 10.09.2016 г. до окончателното изплащане. Излагат се обстоятелства, че ищецът е собственик на м/к Силвия, плаващ под флага на Монголия, регистриран в корабния регистър на Монголия. Между ищецът като собственик и „Еврокуест Груп Лтд”, Маршалови острови, като наемател, е сключен договор за беърбоут чартър на кораба от 25.12.2015 г., за срок от 25.12.2015 г. до 30.05.2017 г.

Предаването на кораба е следвало да се извърши на 25.12.2015 г. в Зангулдаг, Турция, а наемната цена е определена на 27000 щатски долара месечно. На 25.12.2015 г. между наемателя, като корабопритежател, и „Астромар” ООД, като мениджър, е сключен договор за менажиране на кораба за срок от 25.12.2015 г. до 30.05.2017 г., при договорено възнаграждение за корабния мениджър от 7500 щатски долара. Съгласно Приложение „В” към договора за менажиране, месечният бюджет на кораба е определен в размер на 99180 щатски долара, или 3306 щатски долара дневно. На 04.01.2016 г. корабът, опериран от наемателя, е пристигнал в пристанище Варна за подновяване на корабните документи, като впоследствие му бил извършен и текущ ремонт.

Наемателят назначил „Сий Партнер” ЕООД за корабен агент в гр. Варна. На 11.02.2016 г. „Полисан” АД е подал в Окръжен съд Варна молба за обезпечение на бъдещ иск срещу „Силвия СА”, чрез налагане на арест на кораба, като на същата дата съдът е постановил определение № 472/11.02.2016 г. по ч.т.д. № 161/2016 г., с което допуснал исканото обезпечение. На 12.02.2016 г. допуснатият от съда арест на кораба бил наложен със Заповед № В-3-23/12.02.2016 г. на директора на Дирекция „Морска администрация” Варна. На 16.02.2016 г. между ищецът и наемателя било сключено допълнително споразумение № 1 към договора за беърбоут чартър от 25.12.2015 г., съгласно което с оглед наложения арест на кораба и за да не бъде прекратен договорът за беърбоут чартър корабособствениците се съгласяват наемателите да бъдат освободени от заплащане на наем за периода от 13.02.2016 г. до датата, на която корабът бъде освободен от арест, както и се съгласяват да компенсират разходите на наемателите, направени в 4 периода от 13.02.2016 г. до датата, на която корабът е освободен от арест, а именно дневните оперативни разходи на кораба, дължими от наемателите на мениджърите, съгласно договора за корабен мениджмънт, горивото, доставено на кораба, ако има такова и дисбурсмета на кораба в пристанище Варна, доказан със съответните дисбурсментски сметки и фактури на корабния агент. Определението за допускане на обезпечение било обжалвано пред Апелативен съд Варна. На 15.03.2016 г. между ищецът и наемателя било сключено допълнително споразумение № 2 към договора за беърбоут чартър от 25.12.2015 г., с което наемателите се задължават да се въздържат от упражняване на правото си да прекратят договора, съгласно чл. 28 /б/ от него, при положение, че корабът бъде освободен от арест и свободен да отплава от Варна преди 15.04.2016 г. Останалите клаузи от допълнително споразумение № 1 остават в сила. На 04.04.2016 г. Апелативен съд Варна е постановил определение № 228 по ч.т.д. № 193/2016 г., с което е отменил като незаконосъобразен ареста на кораба. На 11.04.2016 г. между ищеца и наемателя е сключено допълнително споразумение № 3 към договора за беърбоут чартър от 25.12.2015 г., с което корабособствениците се задължават да компенсират разходите на наемателите, посочени в чл. 3 от анекс 1 за периода от 13.02.2016 г. до 04.04.2016 г., описани в приложение 1 към този анекс, като наемателите ще прихващат наема срещу неплатените разходи, дължими от корабособствениците. В резултат на неправомерния арест на кораба в посочения период от 52 дни ищецът е бил поставен в невъзможност да изпълни основното си задължение по договора – да предостави кораба на абсолютно разположение на наемателя, за търговска експлоатация в полза на последния. Това е довело до ангажиране отговорността на ищеца към наемателя, изразяваща се в неполучаване на наем и заплащане на наемателя на разноските за кораба, направени в периода на ареста. С оглед на това е предявен и настоящият осъдителен иск за заплащане на посочените в исковата молба суми.

С уточняваща молба от 04.10.2016 г. е посочено, че отговорността на ответника е ангажирана на основание чл. 403, ал.1, пр. 1 ГПК – предявяване на неоснователен иск, отхвърлянето на който ще бъде основание за уважаване на настоящия иск.

С Определение № 3415/21.10.2016 г. по т.д. № 1467/2016 г. образуваното производство пред Окръжен съд Варна е прекратено и делото 5 изпратено по подсъдност на Окръжен съд Русе.

С уточняваща молба от 17.12.2018 г. по образуваното т.д. № 123/2017 г. на Окръжен съд Русе, ищецът „Силвия СА” е конкретизирал претенциите си, формиращи общия размер на обезщетението от 138940,95 щатски долара, както следва:

46800 щатски долара – пропуснати ползи от неполучен наем за периода от 13.02.2016 г. до 04.04.2016 г. по договор за беърбоут чартър от 25.12.2015 г. между ищеца и „Еврокуест Груп Лтд” /27000 щатски долара месечен наем за 52 дни/;

32971,04 щатски долара от общо 171912 щатски долара дневни разходи на кораба, съгласно договор за корабен мениджмънт от 25.12.2015 г. между „Еврокуест Груп Лтд” и „Астромар” ООД /3306 щатски долара дневно за 52 дни от 13.02.2016 г. до 04.04.2016 г./, прихванати от „Еврокуест Груп Лтд” срещу наема за кораба, съгласно допълнително споразумение № 3 към договора за беърбоут чартър от 25.12.2015 г.;

59169,91 щатски долара – дисбурсментски разходи на кораба в пристанище Варна в периода от 13.02.2016 г. до 04.04.2016 г., прихванати от „Еврокуест Груп Лтд” срещу наема за кораба, съгласно допълнително споразумение № 3 към договора за беърбоут чартър от 25.12.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 138940,95 щатски долара от 10.09.2016 г. до окончателното й изплащане. Посочено е още, че обезпеченият иск на „Полисан” АД е отхвърлен с влязло в сила решение по т.д. № 330/2016 г. на Окръжен съд Варна.