Решение № 935 от 02.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 935 гр. Пловдив, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330115443 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от „Костадинов Имоти“ ЕООД против А. А. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 000 лв. – неустойка, дължима на основание чл. 11 от Договор за посредничество при наемане на имот от *********** г., поради неизпълнение на задължението на ответника – възложител да не наема имот, предложен от изпълнителя, без негово посредничество,, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – ********** г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за посредничество при наемане на имот от ********** г., по силата на който ищецът – по възложение на ответника, е поел задължение да проучи пазара и да намери имот под наем, който да отговаря на изискванията, установени в чл. 1.1. от Договора., срещу насрещното задължение на ответника да заплати комисионна в размер от 60 % от наемната сума от 2 000 лв., при сключване на договор за наем между него и третото лице. Твърди, че е изпълнил 1 задълженията си по договора, като е намерил помещение за наемане, съобразно изискванията на ответника, представляваща заведение за бързо хранене на бул. „*************“ № ***, като е извършен оглед на ********** г, и възложителят е заявил, че помещението отговаря на неговите изисквания. Сочи, че след два месеца представител на ищеца е посетил заведението за бързо хранене и е установил, че ответникът е наел помещението чрез негова приятелка, без да уведоми изпълнителя и без да изплати комисионна по договора. Твърди, че е поканил ответника да заплати комисионно възнаграждение, станало изискуемо на датата на подписване на договора за наем, но плащане не последвало. Счита, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора, установени в разпоредбата на чл. 11 от Договора, като е възникнало правото за получаване на неустойка в размер на 100 % от уговорената цена по договора от 2 000 лв. Сочи, че в посочената клауза е установено, че ако след извършване на оглед, възложителят, негов съпруг, приятел, фирма, в която той е съдружник, акционер или работи, или получил информация от него човек, наеме имота без знание на изпълнителя, възложителят дължи неустойка в размер на 100 % от цената. По така изложените съображения моли за уважаване на иска, както и за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. А.

Б. е депозирал отговор на исковата молба – чрез адв. М. Б., в която излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че ответникът не е сключил договор за наем на недвижим имот, находящ се на бул. „********“ № ****. Оспорва твърдението на ищеца ответникът да е наемал имота чрез своя приятелка, като твърди, че в исковата молба не са посочени конкретни данни за лицето наемател, респ. за датата на сключване на договора, което от своя страна ограничава правото на защита на ответника. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 9 от Договора комисионна се дължи при постигане на съгласие между възложителя и контрагента, а в случая такова не е налице, доколкото не е сключен договор за наем, като твърди, че задълженията на изпълнителя са да осъществи посредничество при сключване на договор за наем, а не да организира оглед на имоти. Поддържа, че с организиране на огледа не се изчерпват задълженията на посредника във връзка със сключения между страните договор, доколкото предмет на договора е постигането на 2 определен резултата чрез свързване на двете страни по договора за наем.

Сочи, че представената по делото оферта не може да се свърже с процесния обект, като оспорва договора за наем и обстоятелството, че последният е съставен в два екземпляра, един от който да е предаден на възложителя.

Твърди, че неустойката е установена за извършване на неясно действие от изпълнителя, и за нарушение на задължение, каквото не е установено в договора. Предвид така изложеното счита клаузата за неустойка за нищожна ,поради липса на предмет. Поддържа, че доколкото неустойката не обезпечава изпълнение на конкретно задължение по договора, последната надхвърля своята обезпечителна и обезщетителна функция. Твърди, че неустойката е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави по смисъла на постановките на Тълкувателно решение № **/********** г. по тълк.д. № ***/**** г. на ОСГТК на ВКС. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на неустойката, доколкото последната е установена в размер, надвишаващ почти два пъти размера на комисионната по договора. Сочи, че в исковата молба не са изложени твърдения за конкретно претърпени вреди от изпълнителя, като счита, че неустойката следва да се редуцира до размер на сумата от 1 000 лв. или по-малко. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането на това акцесорно, добавъчно, несамостойно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл.

92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения.

Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на 3 действителна уговорка между страните, по силата на която възложителят се е задължил да заплати неустойка в случай на нарушение на разпоредбата на чл.

11 от Договора, установяваща забрана за сключване на договор за наем без знанието и посредничеството на изпълнителя – лично от възложителя или чрез свързано с него лице; 2) възложителят да не е изпълнил задължението си по чл. 11 от Договора, като доколкото посочената разпоредба установява забрана за определено поведение – следва да се установи, че е сключен договор за наем на предложен от ищеца обект – от възложителя чрез свързано нему лице; 3) изпълнителят да е изпълнил задълженията си по договора за посредничество, като е предложил на ответника имот, съобразно параметрите на договора.

От Договор за посредничество при наемане на недвижим имот от ********* г., сключен между А. А. Б. в качеството му на възложител и „Костадинов имоти“ ЕООД в качеството му на изпълнител, се установява, че ответникът е възложил на ищеца да извърши от свое име, но за сметка на възложителя, проучване на пазара и намиране на потенциални наемодатели и осъществяване на преговори за наемане на следния недвижим имот – заведение за бързо хранене в срок до ********* г. С договорът ищецът е поел задължение да организира цялата дейност по проучване на пазара за недвижими имоти, намиране на евентуални наемодатели, водене на преговори и сключване на договор за наем, като е установено задължение за заплащане на възнаграждение в полза на изпълнителя в размер на 60 % - еднократно в брой, от наемната цена на имота, посочена в т. „извършени огледи“.

В чл. 10 от Договора е установено, че с подписа си в графа „Извършени огледи“ възложителят удостоверява, че е извършил оглед на възложения му имот. В договора е обективиран протокол за оглед, в който е посочено, че на ******* г. е извършен оглед на обект – заведение за бързо хранене от *** кв.м., находящо се в гр. П., бул. „*********“ № ** при установена наемна цена от 2 000 лв.

С разпоредбата на чл. 11 от Договора е установено, че в случай, че след извършване на оглед възложителят, негов роднина, съпруг, приятел, фирма, в която той е съдружник, акционер или работи или получил от него информация човек, наеме имота без знание на изпълнителя, възложителят дължи неустойка в размер на 100 % от цената по чл. 10 от Договора в т.

4

„Извършени огледи“.

Ищецът твърди, че ответникът е допуснал нарушение на условията на договора, като е сключил договор за наем чрез друго лице за да избегне заплащане на наемно възнаграждение. В първото по делото съдебно заседание, проведено на ********* г. ищецът твърди, че договорът за наем е сключен с Ц. В. Ж., която е управител на фирма „Ню Файв“ ООД, чиито собственик е ответникът. В последното по делото съдебно заседание се поддържа, че договорът за наем е сключен с дружеството „Ню Файв“ ООД в качеството му на наемател.

В производството по делото е представена справка по отношение на дружеството „Ню Файв“ ООД, която е оспорена от ответника. Така изготвената справка представлява частен свидетелстващ документ и предвид оспорването й от ответника не следва да се цени в производството, доколкото последната не удостоверява вписани обстоятелства в Търговския регистър, с оглед липсата на отбелязване на справката, че последната представлява извадка от Търговския регистър.

В производството по делото са снети показанията на свидетелката Н. Т.

М., която свидетелства, че имала обект за отдаване под наем на бул.

„*************“ № ****, но не е сигурна за адреса. Обектът представлявал студентски стол и на него била поставена табела, че се отдава под наем, като с ищцата се свързало и дружеството „Костадинов имоти“ ЕООД, на което ищцата – без договор, възложила да отдават също имота, ако имат желание.

Свидетелства, че „Костадинов имоти“ ЕООД предложили кандидат за сключване на договор за наем, като осъществили оглед с едно момче, което харесало имота. След време, може би след около 10 дни, със свидетелката се свързало момиче на телефона, оставен в обявата на вратата на обекта, което проявило интерес към обекта и при запитване от свидетелката я уведомила, че е без агенция. Свидетелства, че ****** направило оглед, харесало имота, но споделило, че не била сама и все още няма фирма и ще помисли дали да го наеме. ************ се казвало Ц. След определен период от време момичето се появило с данните за фирмата, като изготвили договора на името на фирмата. Свидетелства, че не си спомня името на фирмата. Сочи, че имотът не е нейна собственост, а свидетелката го е наела, като го отдава под наем и лично тя сключва договорите за наем. Излага пред съда, че при предаването 5 на обекта наемателката се появила с това *****, което осъществило оглед чрез „Костадинов имоти“ ЕООД, като момчето казало, че това е негова ***********. Свидетелката посочва, че не е знаела за отношенията между ******* и **********, като не си спомня датата на договора за наем, както и че наемателите държали обекта за кратко – за около 2-3 месеца.

От събраните в производството по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за посредничество. Тъй като ищецът осъществява посредническа дейност по занятие, тази двустранна сделка представлява по своето правно естество субективен (относителен) едностранен търговски договор – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ, за който се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ.

Правната регламентация на правоотношенията между страните намира своята опора в нормите на чл. 49 - 51 ТЗ. Търговското посредничество е абсолютна търговска сделка съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 ТЗ и по своя характер представлява фактическа дейност, която се изразява в съдействието на търговския посредник за сключване на сделка.

В практиката на Върховния касационен съд се възприема разяснението, че посредничеството следва да се разглежда като чиста фактическа дейност, която се изразява в съдействието на *************** за сключването на сделки. Основанието за това разбиране е дефинираното в чл. 49 ЗЗД понятие за "***************", според което той е ***********, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Посоченото легално определение не само характеризира престацията на посредника като съдействие за сключване на определени търговски сделки, но позволява да се приеме, че се касае до дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в осъществяване на определени сделки или на сделки с определени обекти от гражданския оборот. Следователно в задължението му се включва намирането на клиенти на предлаганата от възложителя стока и в предоставяне на информация относно пазарните цени, качеството на предлагания продукт, вкл. и чрез предоставяне на мостра, както и на друга необходима информация, която дейност се финализира със сключването на договор за продажба на съответния продукт. 3а разлика от *************, в чиито професионални качества и умения стои основанието за упълномощаването му за осъществяване на пряко, респ. косвено 6 представителство на търговеца, посредникът не участва в сключването на сделката. В този смисъл е Решение № *** от ******* г. по т. д. № ***/**** Г., ТК, ІІ т. о. на ВКС.