Присъда № 174 от 30.11.2023, Софийски градски съд

Мотиви към Присъда, постановена на 15.11.2023 година по НОХ дело № 5315/2023 година, по описа на Софийски градски съд.

Подсъдимият О.Д.А., ЕГН ********** е обвинен в това, че на 18.10.2021 година, около 10,30 часа, в град София, на улица без име, находяща се до сградата на Община „Красно Село“, при управление на моторно превозно средство товарен автомобил, марка „Пежо“, модел „Боксер“, ДК № **** и извършване на маневра „движение назад“, с посока на движение от Сградата на Община Красно село към бул. „Цар Борис III“, нарушил правилата за движение по пътищата:

Чл.40,ал.1 от Закона за движение по пътищата: „Преди да започни движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“,

Чл.40,ал.2 от Закона за движение по пътищата: „По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, като при движението си назад не се убедил дали пътят зад превозното средство е свободен от пешеходци и по време на движението не наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, при което реализирал пътнотранспортно произшествие с намиращата се зад пътното превозно средство пешеходка З.С.Д., и по непредпазливост причинил смъртта й, която вследствие на произшествието получила тежка, съчетана травма, /гръдна травма, коремна травма и травма на крайниците/, довела до усложнения, /гръден капак, травматичен шок, двустранна бронхопневмония, тромбоза на венозните съдове на дясната подбедрица, белодробна тромбоемболия вдясно и сепсис/, като вследствие ноа тежката съчетана травма и настъпилите от нея усложнения, Д. починала на 27.10.2021 година и между посочената при пътнотранспортното произшествие тежка съчетана травма и настъпилата смърт е налице причинно-следствена връзка, като след деянието деецът, /О.Д.А./, е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “В“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл.343А,ал.1,б.“Б“ от НК.

Преди началото на разпоредителното заседание пострадалият Й.С.Д., наследник на починалата З.С.Д., чрез процесуален представител направи искане да бъде конституиран като частен обвинител.

В рамките на разпоредителното заседание пострадалият бе конституиран като частен обвинител. Представляван бе от упълномощен повереник – адвокат М.. Частният обвинител Й.Д., поради напреднала възраст не участва лично в съдебно заседание.

В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимия и неговия 1 защитник бе направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради което след произнасяне по въпросите по чл.248,ал.1 от НПК, съдът премина към разглеждане на производство по този процесуален ред.

В съдебно заседание подсъдимият на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти.

Съдът като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид на това, в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт, както и не бяха събирани доказателства, досежно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание, представителят на Софийска градска прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и предложи на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК, а именно 3 години „лишаване от свобода“, което да бъде редуцирано с 1/3 и чието изпълнение да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Повереникът на частните обвинители до голяма степен се солидаризира с исканията на прокурора и пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“, което да бъде намалено с 1/3, съобразно чл.58а ал.1 от НК.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заяви, че разбира в какво е обвинен, че се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и че е съгласен с тях. Изрази съжаление за извършеното. В последната си дума моли за условно наказание.

Защитникът в хода на съдебните прения пледира за налагане на наказание, наложено не при условията на чл.58А НК, а при тези на чл.55,ал.1,т.2, б.Б“ от НК и да бъде наложено, като по-благоприятно за подзащитния му наказание „пробация“.

Това искане бе оспорено от повереника на частния обвинител, поддържайки становището, че в този случай не се доказва наличието нито на многобройни, нито на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

След съобразяване със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след преценка на процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

ПО ФАКТИТЕ.

Подсъдимият О.Д.А. е млад човек, не е осъждан и не е криминално проявен. Към инкриминираната дата е бил на двадесет и една години.

Предадени в хронологична последователност, фактите са следните:

Подсъдимият О.Д.А. управлявал служебен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, ДК № ****.

На 18.10.2021 година, около 10,30 часа бил спрял превозното средство в 2 град София, на улица без име, находяща се до сградата на Община „Красно Село“. Улицата е с двупосочно движение, но без пътна маркировка и ширина на платното 5 метра. Автомобилът бил ориентиран с предната част към сградата на Община Красно село, а със задната към бул. „Цар Борис III“.

След като направил доставката, заради която бил спрял пред сградата, А. започнал извършване на маневра „движение назад“ с посока на движение от Сградата на Община Красно село към бул. „Цар Борис III“.

В същия момент, зад автомобила се намирала пешеходката З.С.Д..

Автомобилът се движел със скорост не повече от 10 км.ч. А. ползвал двете странични огледала, но въпреки това нямал видимост върху цялото поле зад автомобила. Не осигурил и лице, което да го подпомага в това движение.

Само след няколко метра, автомобилът ударил със задната си част намиращата се там Д..

От удара пострадалата паднала на пътното платно, тялото й попаднало под продължаващия движението си автомобил. Било притиснато в областта на гръдния кош, таза и долните крайници. Автомобилът изцяло прегазил двата долни крайника на пострадалата, като задната лява гума преминала от дясно на ляво спрямо тялото на жената.

Вследствие на произшествието З. Д. получила тежка, съчетана травма, /гръдна травма, коремна травма и травма на крайниците/, довела до усложнения, /гръден капак, травматичен шок, двустранна бронхопневмония, тромбоза на венозните съдове на дясната подбедрица, белодробна тромбоемболия вдясно и сепсис/.

З.С.Д. починала на 27.10.2021 година. Смъртта й е в пряка причинноследствена връзка с получените травматични увреждания, които пък са в пряка такава връзка с пътно-транспортното произшествие.

Такива са фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които факти подсъдимият призна изцяло при условията на чл.371,т.2 от НПК.

На основание тези факти, съдът изгражда следните изводи по правото:

ПО ПРАВОТО.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие при управление на лек автомобил, чрез нарушаване на правни норми и правила за движение по пътищата, регламентиращи принципите и начина на осъществяване на движението по пътищата. Конкретно формата на изпълнителното деяние е реализирана чрез нарушаване разпоредби на Закона за движение по пътищата, а именно:

Чл.40,ал.1 от Закона за движение по пътищата: „Преди да започни движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“,

Чл.40,ал.2 от Закона за движение по пътищата: „По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“,

Нарушението на горепосочените правила за движение е в пряка причинно3 следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.

Анализирайки признатите факти съдът прие, че подсъдимият, с описаното по-горе деяние, е осъществил от обективна и от субективна страна като основен състав, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “В“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта и регулиране на правилата за движение по пътищата.

Престъплението е от вида на “резултатните” престъпления и от категорията на общоопасните.

От обективна страна:

Настоящият съдебен състав счита, че безспорно и несъмнено е установено и доказано кога, къде и кой е осъществил престъпното деяние.

Установено е че именно подсъдимият О.Д.А., ЕГН ********** е обвинен в това, че на 18.10.2021 година, около 10,30 часа, в град София, на улица без име, находяща се до сградата на Община „Красно Село“, при управление на моторно превозно средство товарен автомобил, марка „Пежо“, модел „Боксер“, ДК № **** и извършване на маневра „движение назад“, с посока на движение от Сградата на Община Красно село към бул. „Цар Борис III“, нарушил правилата за движение по пътищата:

Чл.40,ал.1 от Закона за движение по пътищата: „Преди да започни движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“,

Чл.40,ал.2 от Закона за движение по пътищата: „По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, като при движението си назад не се убедил дали пътят зад превозното средство е свободен от пешеходци и по време на движението не наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, при което реализирал пътнотранспортно произшествие с намиращата се зад пътното превозно средство пешеходка З.С.Д., и по непредпазливост причинил смъртта й, която вследствие на произшествието получила тежка, съчетана травма, /гръдна травма, коремна травма и травма на крайниците/, довела до усложнения, /гръден капак, травматичен шок, двустранна бронхопневмония, тромбоза на венозните съдове на дясната подбедрица, белодробна тромбоемболия вдясно и сепсис/, като вследствие ноа тежката съчетана травма и настъпилите от нея усложнения, Д. починала на 27.10.2021 година и между посочената при пътнотранспортното произшествие тежка съчетана травма и настъпилата смърт е налице причинно-следствена връзка.

Квалифициращите обстоятелства са свързани от една страна със съставомерните последици, от друга с мястото на настъпване на произшествието – смърт на пострадалата и произшествие, станало върху пешеходна пътека, на която последната се е намирала.

Ангажирани са достатъчни и убедителни доказателства, сочещи обосноваността на обвинението при привилигироващия състав на 4 чл.343А,ал.1,б.“Б“ от НК – А. е направил всичко зависещо от него, в рамките на неговите възможности, с оглед на ужасяващия характер на причинените увреждания и ограничената възможност за ефективна помощ на възрастната жена да й помогне.

Субект на престъплението е подсъдимият.

От субективна страна:

В и н а т а е отношението на дееца към последиците, предвидени за съответния състав от НК, а не отношението към нарушаване на съответните правила за движение. Умишленото или непредпазливо нарушаване на съответните правила за движение не определя формата на вината, а е обстоятелство от значение за степента на същата и влияе върху размера на наказанието.

В този смисъл, подсъдимият А. е осъществил вмененото му престъпно деяние по непредпазливост, при условията на “небрежност” по смисъла на чл.

11 ал. 3 пр. 1 от НПК, доколкото не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но като водач на МПС е бил длъжен, управлявайки лекия си автомобил да ги предвиди.