Решение № 12582 от 25.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12582 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110158949 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 237 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на А. Р. М. и Е. А. Н., подадена чрез адв. В. Н., против [фирма], с която са предявени субективно съединени искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18296/2011 г. по описа на СРС, 53 с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 23.06.20211 г., а именно: 10 400, 39 лв. – главница, дължима по договор за банков кредит от 18.05.2007г., ведно със законната лихва от 29.04.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 1 408, 97 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2010 г. до 28.04.2011 г., наказателна лихва в размер на 332, 73 лв. – изтекла за периода от 15.04.2010 г. до 28.04.2011 г., както и сумата от 934, 84 лв. – съдебни разноски поради погасяването им по давност.

С отговора на исковата молба ответникът признава изцяло исковете. Поддържа, че не дължи претендираните разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. С отговора на исковата молба ответникът е признал иска, а с последваща молба ищецът е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, поради което и съдът, на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, постановява решението си съобразно направеното признание на иска.

По разноските:

1

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца. Съдът не споделя изложените възражения от страна на ответника, че с оглед извършеното признание на иска, не дължи разноски по делото, поради което и съдът не счита, че са налице основанията по чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съгласно представения списък ищците претендират разноски в общ размер на 1 815, 08 лв., представляващи сбора от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв. и заплатена държавна такса в размер на 515, 08 лв. Видно от приложения договор за правни услуги от 23.10.2023 г. претендираното адвокатско възнаграждение е изплатено изцяло в брой при сключването му /л. 8/.

Така мотивиран Софийски районен съд, 88-ми състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Р. М., ЕГН **********, с адрес в *** и Е. А. Н., ЕГН **********, с адрес в **** не дължат на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18296/2011 г. по описа на СРС, 53 с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 23.06.20211 г., а именно: 10 400, 39 лв. – главница, дължима по договор за банков кредит от 18.05.2007 г., ведно със законната лихва от 29.04.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 1 408, 97 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2010 г. до 28.04.2011 г., наказателна лихва в размер на 332, 73 лв.

– изтекла за периода от 15.04.2010 г. до 28.04.2011 г., както и сумата от 934, 84 лв. – съдебни разноски поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** да заплати А. Р. М., ЕГН **********, с адрес в *** и Е. А. Н., ЕГН **********, с адрес в **** сума в размер на по 1 815, 15 лв., представляваща сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2