Определение № 184 от 26.03.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. Ямбол, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. В. Тагарева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20262300500086 по описа за 2026 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба, депозирана от „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174 със седалище и адрес на управление ул.“Лехнер Йодьон“ № 6, Н-1095 Будапеща, Унгария чрез адв.К. И., вписана в регистрите на българската адвокатура против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 191/2026 г. по описа на РС Елхово в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в размера над 100 евро. Изложени са подробни съображения за това, че присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро се явява прекомерно високо в сравнение с процесуалните действия, които пълномощникът на заявителя е извършил в заповедното производство и тяхната фактическа и правна сложност. Счита се, че предвид даденото тълкуване на решението на СЕС по дело С-438/22, разпоредбите на Наредба № 1/09.01.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет не могат да бъдат прилагани при определяне размера на адвокатското възнаграждение.

Претендирано е вземане за нисък материален интерес от по 400,00 евро, а извършената работа от процесуалния представител на заявителя се изразява в: посочване на фактите, от които произтича претендираното вземане в съответните полета в изготвен образец на заявлението, утвърден от министъра на правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008 г., който съдържа указания за попълването му. Иска се уважаване на частната жалба и съдът да намали присъденото адвокатско възнаграждение до размер от 100 евро за оказаната в полза на заявителя правна помощ.

В срока по чл.276 от ГПК от заявителят по делото КЛИК ТУ РИФЪНД ИНК. (Click 2 Refund Inc) с ЕИК 2607103, с адрес: 1 Кинг Стрийт Уест 4800-200, 4800-200, Торонто, Канада чрез адвокат А. Н. И., САК е депозиран отговор на частната жалба, с който същата се счита за неоснователна и се желае да бъде оставена без уважение, тъй като адвокатското възнаграждение в размер на 200 евро не е прекомерно. Разноските на заявителя са изцяло предизвикани от поведението на длъжника, а не от излишни или неоправдани процесуални действия. Изложено е, че материалният интерес в производството е в размер на 2324,09 евро, като минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004 е в размер на 269,59 евро. Заявителят е заплатил възнаграждение под минималния размер по Наредба № 1/2004, което съответства на преценената фактическа сложност на случая, поради което искането за допълнително намаляване на разноските цели присъждане под 1 нормативно установения минимум без наличие на изключителни обстоятелства, е неоснователно. Съгласно решение по дело C-438/22 на Съда на ЕС не се допуска автоматично намаляване на възнагражденията под минималния размер, а се изисква индивидуална мотивирана преценка на фактическата и правната сложност.

Направено е искане съдът да отправи преюдициално питане до Съда на Европейския съюз по формулирани в отговора на частната жалба въпроси: 1. Допустимо ли е, съгласно правото на Съюза и в светлината на решение по дело C 438/22, национален съд да намали присъденото адвокатско възнаграждение по дело, основано на Регламент (ЕО) № 261/2004, без да отчете поведението на въздушния превозвач в хода на извънсъдебната и съдебната фаза на спора, включително отказа му да представи релевантни доказателства за отказ на обезщетение? 2. Следва ли принципът на ефективност и целите на Регламент (ЕО) № 261/2004, в светлината на решение по дело C-438/22, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, при която адвокатските възнаграждения по спорове за права на пътници се намаляват бланкетно и механично, единствено въз основа на абстрактна преценка за „липса на фактическа и правна сложност“, без индивидуална, конкретна и мотивирана оценка на обстоятелствата по конкретния случай, включително действията на страните, предхождащи образуването на съдебното производство?

Иска се съдът да прекрати производството и да го върне на първоинстанционния съд като преждевременно образувано до изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и изясняване на процесуалната позиция на длъжника. В случай, че настъпят условията за администриране на частната жалба, се желае въззивния съд да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по формулираните въпроси. При условията на евентуалност – ако въззивният съд счита отговора на поставените въпроси по приложението на правото на ЕС за ясни, да отхвърли изцяло частната жалба като неоснователна.

Съдът след като се запозна със становището на страните, както и с делото на ЯРС, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 191/2026 г. по описа на ЕРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител КЛИК ТУ РИФЪНД ИНК. (Click 2 Refund Inc) с ЕИК 2607103 и длъжник „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174 за парично вземане: главница в размер 2000 евро и законна лихва 324,09 евро за периода 8.12.2024 г. – 5.02.2026 г. В „обстоятелства, от които произтича вземането“ е посочено, че вземането е цедирано на заявителя от пътниците П.Ч., С.Ч., Й.Ч., М.Ч. и И.Ч.

(P.C., S.C., J.C., M.C., I.C.) по силата на договор за цесия номер C2R-265504. Поискано е съдът да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист освен за тези суми и за направените разноски – 39,51 евро платена ДТ и 200 евро адвокатско възнаграждение. Съдът е уважил искането по заявлението, издал е Заповед рег. № 170/14.02.2026 г. като е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора всички посочени в заявлението суми, включително и тези за разноски. Заповедта е връчена на длъжника на 23.02.2026 г. и същият в срока по чл.413 от ГПК е обжалвал заповедта само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването с настоящата частна жалба, която е депозирана на 27.02.2026 г. В електронното досие на заповедното дело няма данни за депозиране на възражение от страна на длъжника по реда на чл.414 от ГПК в едномесечния срок – 23.03.2026 г.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба следва да бъде разгледана предвид липсата на възражение по чл.414 от ГПК, депозирано от длъжника и следващите от това последици /ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. ОСГТК/, което прави неоснователно възражението на заявителя.

Неоснователно е искането на заявителя да бъдат зададени преюдициални въпроси към СЕС и спиране на делото до изясняването им. Съдът намира, че в настоящия случай е 2 налице хипотезата на чл.629 ал.3 от ГПК предвид обстоятелството, че отговорът на зададените от заявителя въпроси, цитирани по-горе, произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС, което и двете страни цитират - решение по дело C-438/22.

Въпросите на заявителя също така касаят присъждане на разноски при образувано дело по Регламент (ЕО) № 261/2004, отчитане поведението на въздушния превозвач в хода на извънсъдебната и съдебната фаза на спора, включително отказа му да представи релевантни доказателства за отказ на обезщетение. Настоящото производство е съдебно, но по своя характер е заповедно, а не същинско исково със събиране на доказателства, поради което възникналите за заявителя преюдициални въпроси са неотносими, както към конкретното настоящо дело, така и поради даденият им вече принципен отговор от СЕС.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните освен в частта за разноските. Както се посочи по-горе в настоящия случай частната жалба на длъжника „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд е насочена против издадената заповед в полза на КЛИК ТУ РИФЪНД ИНК. (Click 2 Refund Inc) с ЕИК 2607103 именно в частта на разноските, които по отношение на адвокатското възнаграждение в размер 200 евро се считат прекомерно завишени. Съдът намира частната жалба за неоснователна, тъй като действително претендирания от заявителя и присъден със заповедта за изпълнение размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен.

Видно от заявлението по чл.410 от ГПК, същото е предявено с материален интерес в размер 2324,09 евро /4545,52 лв./, т.е. адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 при интерес от 1000 до 10 000 лв. или същото е в размер 381,14 евро /745,45 лв./. Конкретно за заповедното производство според разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В настоящия случай възнаграждението определено по този ред отново следва да бъде съобразно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата и е в размер 269,59 евро /527,28 лв./. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК при преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Това е размерът определен по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Съобразявайки и постановката на решение по дело C-438/22 на СЕС относно това, че намаляване на възнагражденията под минималния размер не следва да е автоматично, а се изисква индивидуална мотивирана преценка на фактическата и правната сложност, въззивният съд намира, че в настоящия случай при интерес 2324,09 евро адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на заявителя в заповедното производство не следва да бъде намаляно. Присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение от 200 евро, съгласно заплащането му и представеното пълномощно, в което е уговорен и размера на адвокатското възнаграждение, е под минимума и напълно съобразено с процесуалните действия, дължими за представляваната страна-заявител в заповедното производство.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174 със седалище и адрес на управление ул.“Лехнер Йодьон“ № 6, Н-1095 Будапеща, Унгария чрез адв.К. И., вписана в регистрите на българската адвокатура против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 191/2026 г. по описа на РС Елхово в частта за 3 разноските за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4