Решение № 136 от 20.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 59/2022
- Вид
- Решение № 136
- Подписан
- 20.12.2022
- В сила
- 08.09.2023
- Състав
- Елеонора Петрова Серафимова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл.16 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.129 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.413, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 136 гр. Пазарджик, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20225200900059 по описа за 2022 година
Настоящото дело е образувано по повод постъпила искова молба от Р.
М. В., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Б.“ ***, чрез пълномощника й адв. М. С. К. (**) против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.С. – 1172, район „Изгрев“ , ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1, с която е предявен иск по реда на чл.432 КЗ, а именно: за сумата от 65 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени, както и за сумата от 1 292,87 лв. - обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, намиращи се в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП, претендирани ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането (***) до окончателното изплащане.
Така претендирания размер на иска е след допуснато от съда изменение на първоначално заявеният такъв с протоколно определение от 31.10.2022 г.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните твърдения:
Твърди се, че на *** около ** ч. в с. В., на ул. „П.“ пред дом **, по вина А. П. Г. Й. Ф., ищцата претърпяла закрито счупване на дванадесети гръбначен прешлен. Вината на А. Ф. била безспорно установена съгласно влязло в законна сила Решение № 625/11.10.2021 г. на РС-П. по АНД № ** г.
1
Непосредствено след инцидента, тя била хоспитализирана в „МБАЛ-П.“ АД, а на 18.09.2018 г. й била направена магнитно резонансна томография в лаборатория за образна диагностика „****“ ЕООД - П.. След извършване на това и други придружаващи изследвания, становището на медицинските специалисти било, че се налага незабавна хирургическа интервенция. За осъществяването й ищцата била транспортирана със специализиран транспорт от гр. П. до Университетска болница „***“ ЕАД – С., където постъпила на 20.09.2018 г. Там била извършена медицинската операция, а именно ******** и след предвиденото болнично лечение била изписана на 26.09.2018 г.
Излагат се съображения, че възстановителния процес протекъл болезнено и продължително, което било видно от издадените болнични листове. И към настоящия момент ищцата не се чувствала напълно възстановена от претърпяното увреждане. Сочи, че движенията й били силно ограничени и често придружавани от нетърпими болки. От момента на инцидента и до днес търпяла силни физически болки и страдания.
Причинената й травма наложила дълго домашно и санаториално лечение, но до пълно възстановяване, така и не се стигнало.
Твърди се, че в следствие на катастрофата и болезнените й последици, ищцата изживявала ********************
Твърди, че по време и във връзка с лечението направила разходи в общ размер на 2585.75 лв., от които 23.20 лв. - заплатена потребителска такса в „МБАЛ - П.“ АД; 360 лв. - общо за медицински пособия, свързани с лечението (по приложени разходни документи, от които медицински изделия по касов бон от „**“ ЕООД - 210.00 лева и касов бон от „***“ ЕООД 150.00 лева); 149 лв. - специализиран медицински транспорт; 350 лв. - ЯМР в *** ЕООД; 444.80 лв. - за престой и настаняване в У МБАЛ „***“ ЕАД С. общо по три приложени фактури; 900 лв. - за избор на екип за операция в УМБАЛ „***“ ЕАД-С.; 150 лв.-доплащане за цимент за вертебропластика в УМБАЛ „***“ ЕАД-С. и 208.75 лв. - общо разходи за горИ. по касови бонове от „***“ ЕАД от 19.09.2018 г.; 20.09.2018 г.; 23.09.2018 г; и 26.09.2018 г;
Предявила претенция по реда на чл.380 КЗ пред застрахователя на виновния водач, но получила неудовлетворително и обидно ниско обезщетение в размер на 20585 лв., което към момента на депозиране на ИМ, 2 все още не било изплатено. Изложеното се твърди, че обуславяло правния интерес от предявяване на претенцията.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответния застраховател, чрез пълномощника адв. И. Ц. (***), в който се оспорва основателността на исковете, като при условията на евентуалност се иска намаляване размера на обезщетението по съображения за прекомерност.
Възразява се, че предявената ИМ е нередовна, тъй като в обстоятелствената й част не бил описан механизма на настъпване на процесното ПТП, не се сочело в кой автомобил е пътувала пострадалата, респ. и на коя седалка е стояла тя.
Не се спори, че в конкретния казус към датата на произшествието е съществувало валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. „Л. Н.” с p e г. № ***, по силата на Застрахователна полица № ******, сключена със „ЗАД Далл Богг: ЖИ.т и здраве” АД. Твърди се наред с това, че като безспорно следва да бъде определено и обстоятелството, че по повод на заявената пред застрахователя претенция, ответното дружество е определило и изплатило обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 1292.88 лв.
Оспорва се в случая да са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и по-конкретно да е налице протИ.правно поведение от страна на водача-делинквент.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцата обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания, както и несъответстващо на принципите на справедлИ.ст по чл.
52 ЗЗД. Твърди се, че представените с ИМ медицински документи били недостатъчни и не обосновавали нито настъпването на вредоносните последици по отношение на ищцата, нито искания размер на обезщетението за тях. Не били представени доказателства, обвързани с проследяването на здравословното състояние на пострадалата, възстановителните процеси, контролни прегледи при травматолог и неврохирург.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.
137а ЗДвП за поставяне, респ. правилно поставен обезопасителен колан, 3 което нарушение от страна на ищцата се намирало в пряка причинноследствена връзка с вредоносните последици, поради което и при евентуална основателност на претенциите, определеното от съда за справедлИ. обезщетение следва да бъде намалено на половина.
Оспорва се също така основателността и размера на иска за претендираните имуществени вреди. Възразява се, че не всички от описаните разходи в приложените фактури са били необходими за правилното протичане на оздравителния процес, като някой от разходите били луксозни.
Така, Фактура № ***г. за сумата от 900 лв. за разход изразяващ се в „избор на екип“, не била нужна и необходима за да бъде отговорен застрахователя за това. Същото се отнасяло и за разхода, описан във фактура № ***на стойност 350 лева /настаняване във „Вип стая“, както и доплащане за „вип стая“ във фактура № ********** г. По отношение на фискален бон № *** г. на стойност 210 лева, извършен разход за закупуване на медицинско изделие корсет колан следвало да бъде представен медицински документ от лекар неврохирург, в които изрично да се съдържа предписание за закупуване на такова медицинското изделие
Оспорва се акцесорния иск за лихва, по-конкретно по отношение началния момент, от който същата се претендира. Описано е, че застрахователната претенция до ответното дружество било заявена на 03.12.2021 г. С писмо от 21.12.2021 г. дружеството изискало от ищцата на допълнителни документи, които са от значение за преценка основателността на претенцията и определяне размера й, но такива не били представени.
Затова и с писмо изх. № 808/05.03.2019г. дружеството отказало изплащане на претендираното застрахователно обезщетение. По повод постъпило допълнение към застрахователна претенция по образуваната щета с вх. № ******* г. и след анализ на всички представени и изискани писмени доказателства застрахователят определил и заплатил на увреденото лице сумата от 15 000 лв. за претърпените неимуществени вреди и сумата от 1292.88 лв.- за претърпените имуществени вреди. Предвид на тези съображения се аргументира тезата, че при основателност на главната претенция, лихвата можела да се претендира едва от датата на входиране на писмената претенция пред застрахователя, респ. от датата на постановения отказ от изплащане на застрахователно обезщетение - 05.03.2019 г. или от датата на входиране на настоящата ИМ в ПзОС.
4
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищцата, в която същата оспорва изцяло обстоятелствата и възраженията, направени с писмения отговор.
В срока по чл. 373 от ГПК от ответното дружество е депозиран и допълнителен отговор, с който се поддържат всички твърдения, възражения и доказателствени искания, направени и с първоначалния отговор на ИМ.
Страните по делото са представили доказателства за установяване на твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните в процеса, а и от приетото копие на Решение №625/11.10.2021 г. постановено по АНД №2021522020**г. по описа на ПзРС, влязло в законна сила на 27.10.2021 г.,се установява, че А. П. Г. Й.
Ф., на *** около ** ч. в с. В., на ул. „П.“ пред дом **, при управление на МПС-лек автомобил „**“ с рег.№ *** и в нарушение на чл.16 ал.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП е причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на Тн 12-ти гръден прешлен, което е довело до трайно затрудняване движението на снагата.
За установяване на характера и степента на получените увреждания от ищцата, както и извършените от нея разходи за лечение, е приета съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П. М., която като неоспорена от страните и кореспондираща изцяло с доказателствения материал по делото – медицинска документация и показанията на св. Л.М., съдът изцяло кредитира. От същата се установява, че ищцата е получила описаната по – горе травма, която представлява нестабилно компресионно счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен, както и контузия в областта на дясната ръка със затруднени движения в лакета и е налагала болнично лечение по спешност. Счупването на тялото на гръдния прешлен има компресионен характер и е получено при удар на седалището в седалката на автомобила, предшестван от надигане на тялото напред и нагоре в момента на удара, независимо от наложения предпазен колан, което обстоятелство между впрочем се установява категорично както от СМЕ, така 5 и от приетото заключение на САТЕ. Контузията на дясната ръка и лакетната става е получена от защитно подпиране на ръката в бордното табло на автомобила и неговата предна врата. Описаното счупване на гръден прешлен се характеризира със силни болки в областта на гръдния кош, затруднени движения до невъзможност изправяне в острия период след травмата, налагащи прием на обезболяващи. Именно изразеният болков синдром е основна индикация за извършването на операция за стабилизация на прешленното тяло с цимент – вертебропластика, което и е направено в случая.
Счупването на дванадесети гръден прешлен е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за период от около 6 месеца, като годността за физически труд е загубена за около 10-12 месеца. През този период ищцата е провела комплексно лечение – хирургично и физотерапевтично, както и самостоятелно в домашна обстановка изпълнение на определени от специалист комплекси. Оздравителния и възстановителен период е протекъл в обичайните за подобен вид травми срок, като липсват медицински данни за усложнения или забавяне на оздравителния процес. Към настоящия момент ищцата е възстановена напълно, като според експерта д-р М. наличните дегенеративни промени в гръбначния стълб не са в пряка причинна връзка с процесната травма.
Относно претендираните имуществени вреди, представляващи сторени от ищцата разходи във връзка с лечението си, в.л. д-р М. в обясненията си дадени в о.с.з. проведено на 05.12.2022 г. (л.203 от делото) установява, че обективираните в представените писмени документи всички такива, са свързани с извършената операция и проведеното лечение.