Решение № 3681 от 20.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3681 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Д. М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100507120 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 11.04.2023 г. по гр.д. № 10399/2022 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените искове от Д. С. Я. срещу В. Г. Л. и Г. В. Л. по чл. 26, ал. 2, предл. 2 за прогласяване на нищожност на извършената упълномощителна сделка и договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 172, т. 2, рег. № 28291, д. № 311/8.11.2016 г. на нотариус А.Н., рег. № 558 НК, със страни Д. К. и Н. Л.а в частта, с която е дарена 1/6 ид. част от подробно описания имот, на основание липса на съгласие от страна на дарителя, както и евентуалните искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3 за прогласяване на нишожност на упълномощителната сделка и договора за дарение, обективиран в нотариален акт № 172, т. 2, рег. № 28291, д. № 311/8.11.2016 г. на нотариус А.Н., рег. № 558 НК, със страни Д. К. и Н. Л.а в частта, с която е дарена 1/6 ид. ч. от подробно описания имот, на основание противоречие с добрите нрави.

Решението е обжалвано от ищцата Д. С. Я. като неправилно и необосновано, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се прогласи за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД нотариален акт № 172, т. 2, рег. № 28291, дело № 311/08.11.2016 г., с който Г.М.К. в качеството си на пълномощник на Д. В. К. по силата на пълномощно рег. № 27971/-3.11.2016 г. на нотариус с рег. № 558 на НК, дарява на Н. М.К.1 Л.а ½ ид. части от апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. ****, до размера на 1/6 ид. част от имота. В жалбата се излагат твърдения за негативно отношение спрямо жалбоподателката от страна на нейните родители, продиктувано от непопулярния й начин на живот и довело до цялостното й отхвърляне от семейството. Израз на това отношение била осъществената от майката на ищцата манипулация спрямо баба й Д. в последните дни от живота й, в които последната се намирала в безпомощно състояние, с цел обезнаследяване на жалбоподателката. Излага се довод, че поради старческата си безпомощност и въвеждането и в заблуждение от страна на майката на жалбоподателката, процесното дарение на 1/6 ид. ч. от имота е било извършено без съзнателното съгласие и ясна воля на дарителката Д. В. К., което е основание за нищожност на дарението по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД.

С писмения си отговор ответниците по въззивната жалба В. Г. Л. и Г. В. Л. оспорват жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищцата Д. С. Я. твърди, че е внучка на Д. В. К.. Твърди, че със саморъчно завещание от 05.03.2001 г. Д. В. К. й завещала 1/3 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „****. Това завещание било обявено от нотариус К.С. на 16.03.2021 г.

След направена от нотариуса справка се оказало, че на 08.11.2016 г. майката на ищцата Г.К., в качеството й на пълномощник на Д. В. К., е дарила на лелята на ищцата Н. М.К. – Л.а ½ ид. ч. от този апартамент. Последната починала на 07.07.2021 г. и нейни наследници били двамата ответници – В. Г. Л. и Г. В. Л.. Ищцата твърди, че баба й Д. К. починала на 16.11.2016 г., т.е. горепосочено дарение било извършено извършена осем дни след смъртта й.

Ищцата твърди, че била в много близки отношения с баба си Д. К., която около месец преди да почине била на легло и живеела в апартамента заедно с леля й, но при посещенията й тя споделяла, че леля й е много груба и алчна, като молела ищцата да ходи по-често при нея.

Същата постоянно напомняла на ищцата, че има 1/3 дял от целия апартамент и никога не била споменавала, че смята да се отметне от волята си. Ищцата установила, че даденото на майка й нотариално заверено пълномощно не било вписано в електронния регистър на нотариусите, което било в противоречие със Закона за нотариусите и чл. 9а от Наредба № 32/29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Сочи, че няма никаква логика баба й да може да подпише нотариално заверено пълномощно осем дни преди смъртта си при положение е направила завещание в нейна полза. Ищцата твърди, че баба й не е извършила съзнателно каквито и да е действия, свързани с даване на пълномощно и прехвърляне на имота. Същата винаги заявявала, че от този имот ищцата има 1/3 от нейната част по силата на направеното завещание. Ищцата сочи, че горепосоченият договор за дарение накърнява добрите нрави и морала, както и че същият е сключен при липса на съгласие от страна на Д. К.. Отправя искане /вж. уточнителна молба от 20.01.2022 г. по гр.д. № 15371/2021 г. на СГС- прекратено с определение № 734/31.01.2022 г. и изпратено по подсъдност на СРС/ за „провъзгласяване на нищожността на нотариален акт № 172, т. ІІ, рег. № 28291, дело № 311/2016 г. на нотариус А.Н., рег. № 558 на НК” относно 1/6 ид. част от 2 имота, който е предмет на съставеното на 05.03.2001 г. от Д. К. саморъчно завещание.

С уточнителна молба от 28.03.2022 г. подадена в изпълнение на дадените от СРС по гр.д. № 10399/2022 г. указания, ищцата е заявила, че цитираният в исковата молба договор за дарение накърнява добрите нрави и морала, както и е сключен при липса на съгласие от страна на Д. В. К.. Сочи, че използваното при сключване на договора за дарение пълномощно на майката на ищцата Г.М.К. не е било вписано в електронния регистър „Единство” на нотариусите, поради което е нищожно. Твърди, че обстоятелствата, че процесното дарение е извършено осем дни преди смъртта на Д. К., която е била на легло и в пълна зависимост от съжителстващите с нея Н. К. и В. Л., както и че пълномощното е подписано в резултат на оказана й принуда от страна на Н. К. и Г.К. в ущърб на правата на внучка си, представляват накърняване на добрите нрави и морала.

С уточнителна молба от 20.04.2022 г. ищцата отново сочи, че пълномощното не е било обявено в информационната система „Единство” в нарушение на изискването по чл. 9а от Наредба № 32/ 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите. Излага твърдение, че поради влошеното си здравословно състояние Д. К. не е могла да разбира и ръководи действията си, както и че същата не е имала желание и воля да дарява на дъщеря си Н. К. – Л.а нейната 1/6 ид.ч. от жилището си, тъй като не е била в добри отношения с дъщеря си, а и е знаела, че е направила завещание на тази част от имота в полза на внучка си Д. Я. и не е имала намерение да промени или оттегли това завещание. Твърди, че Д. К. е била принудена и заставена да подпише пълномощното. Твърди, че договорът за дарение относно завещаната в полза на ищцата 1/6 от имота противоречи на добрите нрави, тъй като дарението е било извършено с цел да се възпрепятства ищцата да получи завещаната част от нейната баба, както и че същото е било извършено осем дни преди да почине Д. К. и Н. Л.а и Г.К. са се възползвали от състоянието на К..

С разпореждане на районния съд от 22.04.2022 г. е върната исковата молба и прекратено производството по делото в частите, с които са предявени искове по чл. 42 от ЗЗД /относно договора за дарение/ и по чл. 42, вр. чл. 31 от ЗЗД /относно упълномощителната сделка/, поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата.

Изводът на съда за недопустимост на тези искове е основан на съображението, че изложените от ищцата твърдения, че при сключване на процесния договор за дарение пълномощникат на дарителката е действал надлежно пълномощно, е относим към хипотезата на извършване на сделка без представителна власт, при което претенцията за обявяване на нищожност на тази сделка е с правна квалификация чл. 42 от ЗЗД. Позовавайки се на т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК, първоинстанционният съд е приел, че доколкото на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, а ищцата не е наследник на дарителката нито по закон, нито по завещание /същата е заветник/, то тя не е легитимирана да предяви тези искове.

С горепосоченото прекратително разпореждане относно исковете с правно основание чл. 42 от ЗЗД районният съд е дал указание на ищцата да посочи кой от предявените искове 3 по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД /противоречие с добрите нрави/ и чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД /липса на съгласие/ предявява като главен и кой като евентуален.

В отговор на това указание с молба от 16.05.2022 г. ищцата е посочила, че предявява главен иск по чл. 26, ал.2, предл. 3 от ЗЗД – за нищожност на дарението поради липса на съгласие от страна на Д. К. за упълномощаване на Г.К. да дари на Н. К.- Л.а 1/6 ид. ч. от дарения имот, и евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – за нищожност поради противоречие на упълномощаването с добрите нрави.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответниците В. Л. и Г. Л., с който оспорват исковете. На първо място ответниците излагат възражение, че твърденията на ищцата в уточнителната й молба, че дарителката поради влошено здравословно състояние не е могла да разбира и ръководи действията си, при липсата на твърдения за душевна болест или слабоумие, са относими към хипотезата на чл. 31 от ЗЗД, т.е. такъв договор не е нищожен, а унищожаем. По отношение на предявения като евентуален иск за нищожност на дарението като противоречащо на добрите нрави, ответниците излагат довод, че дарение извършено от майка в полза на дъщеря, няма как да противоречи на добрите нрави. Фактът, че през 2001 г. дарителката Д. К. е съставила завещание в полза на ищцата за 1/6 ид.ч. от имота, нe водел до обратен извод, с оглед предвидената в чл. 41, ал. 1 от ЗН възможност за отмяна на завещанието.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения договор от 26.,12.1972 г. за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд М.К.М. и Д. В. К. са придобили недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в ж.к. ****, със застроена площ от 75,31 кв.м.

На 05.03.2001 г. Д. К. е съставила саморъчно завещание, с което е завещала 2/3 ид.ч. от собствената й ½ ид.ч. от подробно описания апартамент на дъщеря си Н. М.К. – Л.а, и 1/3 ид.ч. на внучката си Д. С. Р.. Завещанието е обявено на 16.03.2021 г.

С нотариален акт № 172, т. ІІ, рег. № 28291, дело № 311/08.11.2016 г. на нотариус А.Н. с рег. № 558 на НК, Д. В. К., действаща чрез пълномощника си Г.М.К., е дарила на дъщеря си Н. М. К. – Л.а собствената си ½ ид.ч. от гореописания апартамент, като дарителката е запазила пожизнено правото си на ползване върху него. Видно от описанието в нотариалния акт на представените документи пълномощникът се е легитимирал с нотариално заверено пълномощно с рег. № 27971/03.11.2016 г. на нотариус А.Н..

Представено е пълномощно от 03.11.2016 г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и на съдържанието - рег. № 27971/03.11.2016 г. и рег. № 27972/03.11.2016 г. на нотариус А.Н., с което Д. В. К. упълномощава Г.М.К. да извърши от нейно име прехвърлителна сделка – дарение в полза на дъщеря й Н. М. К.- Л.а на собствения й недвижим имот, а именно апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. ****, със застроена площ 75,31 кв.м., ведно с мазе № 23 и съответните идеални части от общите части на сгР.та 4 и от правото на строеж върху мястото.

Видно от представеното удостоверение за наследници Д. В. К. е починала на 16.11.2016 г. и нейни наследници по закон са децата й Г.М.К. и Н. М.К. – Л.а.

Установява се от представената справка от НБД „Население”, че Н. М.К. – Л.а е починала на 07.07.2021 г. и нейни наследници по закон са ответниците по делото – В. Г. Л. и Г. В. Л..

Въз основа на горното, въззивният съд намира от правна страна следното:

Видно от изложеното в исковата молба и последващите уточнителни молби предмет на претенцията на ищцата е обявяване на нищожността на договора за дарение, сключен между Д. В. К. и Н. М. К. – Л.а с нотариален акт № 172, т. ІІ, рег. № 28291, дело № 311/08.11.2016 г. на нотариус А.Н. с рег. № 558 на НК, като същата се позовава на две основания за нищожност, заявени при условията на евентуалност, а именно: липса на съгласие у дарителката за сключване на договора за дарение и накърняване на добрите нрави.