Решение № 4165 от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4165 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100514444 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 19852 от 04.11.2024 г., постановено по гр.д. № 7138/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, съдът е признал за установено на основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, по отношение на ответника В. Б. Д., че в полза на ищеца „Йеттел България” ЕАД съществува вземане за сумата от 91,56 лв., представляваща незаплатена лизингова цена по Договор за лизинг на мобилно устройство от 19.02.2020 г., за периода: 25.01.2020 г.- 24.06.2020 г. и сума от 8,80 лв., представляваща незаплатена лизингова цена по Договор за лизинг на мобилно устройство от 19.02.2020 г., за периода: 25.01.2020 г.- 24.06.2020 г., ведно със законната лихва от 11.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №43697/2022г. по описа на СРС, 165 състав като е отхвърлил исковете за горницата над присъдените суми до пълно предявените размери от 546,77 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство от 19.02.2020г., за периода: 25.01.2020г.- 24.06.2020г. и сума от 52,80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство от 19.02.2020г., за периода: 25.01.2020 г.- 24.06.2020 г. Със същото решение е отхвърлил и установителните искове по отношение на следните суми: сума от 42,67 лв., представляваща задължения за предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 19.02.2020 г., за отчетен период: 25.01.2020 г.- 24.04.2020 г., сума от 46,38 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на правоотношението по вина на абоната, сума от 142,59 лв., представляваща задължения за предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 19.02.2020 г., за отчетен период: 25.01.2020 г.- 24.06.2020 г., сума от 108,52 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на правоотношението по вина на абоната и сума от 285,78 лв., представляваща неустойка, изразяваща се в разлика между цената на лизинговото устройство и начислената цена, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от 1

ГПК по ч.гр.д. №43697/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни. Присъдени са и разноски между страните по правилата на чл. 78 ГПК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от страна на ищеца „Йеттел България“ ЕАД в частта, в която се отхвърлят частично предявените искове за лизингови вноски, изцяло предявените искове за абонаментни такси и използвани услуги, и изцяло исковете за неустойки. В жалбата се излагат доводи за и неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи, че СРС правилно е приел за установено наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по договорите за лизинг, както и че мобилният оператор е предал на лизингополучателя устройствата, предмет на договорите за лизинг. Твърди, че въпреки това, без да излага каквито и да е мотиви, СРС е присъдил само част от претендираните лизингови вноски. Поддържа, че основанието за плащането на лизинговите вноски са договорите за лизинг, а не издадените фактури. Сочи, че към датата на подаването на Заявлението падежът на всички лизингови вноски е бил настъпил и те са дължими и изискуеми на общо основание. Твърди, че неправилно съдът е отхвърлил претендираните абонаментни такси и използвани услуги без да направи разграничение между характера на отделните вземания - месечни абонаментни такси, от една страна, и използвани мобилни услуги извън стандартните месечни пакети, от друга страна. Сочи, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си, като е осигурил достъп на потребителя до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги, поради което потребителя има насрещно задължение да заплати месечните абонаментни такси. Твърди, че е доказано по делото , че на потребителя са предадени СИМ картите както и реалното потребление на мобилните услуги съгласно приложени детайлни справки - извлечения от билинг системата на мобилния оператор за фактурите. Сочи, че в неустоечните клаузи е уговорено неустойка да се дължи при предсрочното прекратяване на договора/допълнителното споразумение за мобилни услуги по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му по тях, като поддържа, че неплащането на месечните абонаментни такси и използвани услуги безспорно се явява нарушение на договорни задължения, което е уговорено като самостоятелно основание за начисляването на неустойките. Счита, че когато в неустоечната клауза изрично е уговорено, че неустойката не може да надвишава три абонаментни такси, тя не е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не е нищожна, поради което неправилно са отхвърлени претенциите за неустойки. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове в цялост, както и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемият В. Б. Д., чрез назначения му особен представител адв. В. Т., е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

От събраните доказателства се установява, че на 11.08.2022 г. въззивникът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 43697/2022 г. по описа на СРС,165 състав. Заявлението е изцяло 2 уважено и въз основа на него е издадена заповед за изпълнение от 15.05.2023 г., с която длъжникът В. Б. Д. е осъден да заплати на „Йеттел България“ ЕАД следните суми: сума от 42,67 лв., представляваща изискуеми задължения за предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 19.02.2020 г., за отчетен период: 25.01.2020 г.24.04.2020 г., сума от 46,38 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на правоотношението по вина на абоната, сума от 142,59 лв., представляваща изискуеми задължения за предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 19.02.2020 г., за отчетен период: 25.01.2020 г.- 24.06.2020 г., сума от 108,52 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на правоотношението по вина на абоната, сума от 546,77 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство от 19.02.2020 г., за периода: 25.01.2020 г.- 24.06.2020 г., сума от 285,78 лв., представляваща неустойка, изразяваща се в разлика между цената на лизинговото устройство и начислената цена, сума от 52,80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство от 19.02.2020 г., за периода:

25.01.2020 г.- 24.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 11.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 385 лв. разноски по заповедното производство. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, предвид което за заявителя е налице правен интерес да предяви настоящия иск.

Въз основа на приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства се установява, че между страните са сключени няколко договора, подписани от страните, както следва:

Договор за мобилни услуги № ********* от 12.08.2019 г. (л.79 –л.81) за предпочетен номер +*********, за абонаментен план Тотал+ с неограничени национални минути и изх. роуминг в зона ЕС, с включена 1 бр. СИМ карта. Срокът на договора е 24 месеца, считано от 12.08.2019 г. до 12.08.2021 г., с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 35,99 лв. и с месечен абонамент след изтичане първоначалния срок на договора в размер на 39,99 лв. В т. 11, раздел Данни на потребителя е посочено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока посочен в настоящия раздел по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият според условията на плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и найвисокия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

Договор за мобилни услуги № 622911745 от 19.02.2020 г. (л.82 - л.85) за предпочетен номер +*********, за абонаментен план Тотал+, с включена 1 бр. СИМ карта. Срокът на договора е 24 месеца, считано от 19.02.2020 г. до 19.02.2022 г., с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 12,99 лв. и с месечен абонамент след изтичане първоначалния срок на договора в размер на 15,99 лв. В т. 11, раздел Данни на потребителя 3 е посочено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока посочен в настоящия раздел по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият според условията на плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

Разпечатката съдържа 22 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80ff2037-5f44-49f7-aa98-f9bb49e4fdbb