Решение № 1560 от 06.11.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3297/2022
- Вид
- Решение № 1560
- Подписан
- 06.11.2023
- В сила
- 04.04.2024
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123, ал.1, т.2, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1560 гр. Варна, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. М.ова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110203297 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от М. С. Б., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №22-0819-002485, издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с което за нарушения по чл.25, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника са наложени съответно административни наказания „глоба“ в размер 200.00 лв за нарушението по чл.25, ал.1 ЗДвП и „глоба“ в размер 50.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок един месец.
Въззивникът счита оспореното НП за незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същото да бъде отменено. Оспорва посочените в АУАН и в НП фактическите твърдения и правни изводи.
Твърди, че, освен преминаващи пешеходци, които изчакал, не е имало други участници в движението, на които да предоставя предимство при извършване на маневрата, както и че, внезапно появилият, се бързодвижещ се, водач на индивидуално електрическо превозно сродство (ИЕПС) преминал на милиметри от неговия автомобил, след което спрял и приклекнал, но без съприкосновение между превозните средства. Твърди също, че случилото се не представлява ПТП, както и че мястото на настъпване било напуснато от водача на ИЕПС, а не от него.
Въззиваемата страна, оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.05.2022 г. около 16.00 ч. в гр. Варна, по ул. „Преслав“, в еднопосочна лента към пл. „Независимост“, от дясната страна на която била разположена велосипедна алея, отграничена от пътното платно с разделителни пътни стълбчета, въззивникът М. Б.
1 управлявал собствения си л. а. „* *“, рег.№*, като на кръстовището с ул. „Панагюрище“, предстояло да предприеме маневра „завиване наляво“ по ул. „Панагюрище“. При това кръстовище липсвала маркировка за пешеходна пътека между мисленото продължение на тротоара на ул. „*“ през платното на ул. „*“ и същевременно, пресичащата кръстовището велосипедна алея била с маркирани очертания, по които продължавала в права посока през и след кръстовището. Непосредствено преди въззивникът да достигне кръстовището, по мисленото продължение на тротоара през платното на ул. „*“, в противоположна на движението му посока по ул. „*“, преминавали пешеходци, а по велосипедната алея, зад автомобила на въззивника, но с равномерна и по-висока от неговата скорост, към кръстовището приближавал и водач (свид. С. П.) на ИЕПС. При достигане до кръстовището, въззивникът се движел бавно, с ниска скорост, но въпреки наличието на преминаващи пешеходци, той не намалил допълнително скоростта си и не спрял, за да изчака тяхното преминаване, а когато те подминавали средата на платното по мисленото продължение на тротоара, той предприел завиване наляво към ул. „Панагюрище“, но като достигнал с предната лява страна на автомобила си средата на велосипедната алея, движещият се по нея с равномерна скорост водач (свид. С. П.) на ИЕПС, не намалил скоростта си на движение, не пропуснал намиращият се от дясната му страна автомобил на въззивника и не спрял, за да пресече, бутайки ИЕПС през кръстовището, а навлязъл на скорост в него, за да премине направо. Тогава, в резултат от минимално съприкосновение с предната лява страна на автомобила или само при опит да избегне такова съприкосновение, свид. С. П. наклонил наляво електрическото превозно средство и заедно с него паднал с лявата страна на седалището и на бедрото на левия си крак върху пътното платно и като успял да се изправи самостоятелно, отишъл до автомобила и разменил няколко реплики с въззивника М. Б., след което се върнал до електрическото си превозно средство и в момента, в който го изправил, въззивникът потеглил по ул. „Панагюрище“.
Малко след това, свид. С. П. подал уведомление за случилото се и отзовалият се полицейски екип, след преглед на записи от камери на хранителен магазин и офис сграда в района, установили данните за автомобила и неговия собственик. На 19.05.2022 г. въззивникът М. Б. представил декларация, с която удостоверил, че на 11.05.2022 г. около 16.00 ч. лично е управлявал собствения си л. а. „Тойота Корола“, рег.№В3789КТ.
Въз основа на установените данни, свид. И. Н., който участвал в посетилия произшествието полицейски екип, съставил спрямо въззивника процесния АУАН за нарушения по чл.25, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП, в който отразил, че при предприемане на маневра „завой наляво“ с л. а. „*“, рег.№* от ул. „Преслав“ към ул. „*“ в гр. Варна, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, които се движат след него или минават покрай него и като не се съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение, въззивникът блъснал с предна лява част на управлявания от него автомобил, движещият се по ул. „Преслав“ в права посока водач на ИЕПС С. П., който е прегледан в МБАЛ „Св. Анна“ и освободен с диагноза „контузия на гръден кош, както и че въззивникът не е спазил задължението си да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР.
В законоустановения срок възражение срещу съставения АУАН не било предявено и на 09.06.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 ЗДвП наказание „глоба“ в размер 200.00 лв за нарушението по чл.25, ал.1 ЗДвП и предвидените в чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП наказания „глоба в размер 50.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок един месец.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин, както от кредитираните като дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите И. Н., и С. П., така и от приобщените документи – НП №22-0819- 2
002485 от 09.06.2022 г., заповед №812з-1632 от 02.12.2021 г., АУАН №090113 от 19.05.2022 г., протокол за ПТП №54р-11373 от 11.05.2022 г., сведение от 11.05.2022 г., декларация от 19.05.2022 г., докладна 819р-11371 от 12.05.2022 г., записка рег.№819р12275 от 21.05.2022 г., справка нарушител-водач, а също и от приобщените по административно-наказателната преписка и възпроизведени в с. з. видеофайлове
„IP
Camera7_Preslav_Preslav_20220511153159_20220511153400_436376.mp4“, „IP Camera13 _Preslav_Preslav_20220511153159_20220511153400_436407.mp4“ и
„Panaguri6e_ch7
_20220511160055_20220511160151.avi“ от записи на охранителни камери на частни обекти, чиито автентичност и неманипулираност не са оспорени от страните. Относно съществените фактически обстоятелства, свързани с движението на двете превозни средства, разположението и движението на други участници в конкретния пътен участък, съдът направи съответните констатации изключително въз основа на приобщените обективни доказателствени средства, каквито са възпроизведените видеофайлове, доколкото същите предоставят пълна възможност за внимателно, последователно и детайлно възприемане на всички необходими данни, които при това са несъмнено обективно и константно отразени.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна съобразно делегираните правомощия по Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 ЗАНН. Вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере, в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушенията, посочени в НП.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
С нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП законодателят е въвел едно особено, общо изискване към водачите на превозни средства, които променят посоката и местоположението си на пътя, да осигурят безопасното движение на всички останали участници от съответния периметър, без значение дали същите се движат правомерно или не. И това е така, именно защото, всеки маневриращ водач реално налага в пътната обстановка съществено изменение, което е в състояние да окаже пряко влияние върху движението на всеки друг участник от съответния участък. В този смисъл, допуснатото нарушение от друг участник, макар също да оказва влияние и да допринася за настъпване на вредоносния резултат и да представлява форма на съпричиняване, не представлява основна причина за настъпване на ПТП, именно защото, не неговото неправомерно движение предизвиква и налага причинената чрез маневра промяна в пътната обстановка. Затова 3 всъщност, с чл.25, ал.1 ЗДвП е въведено изискване към маневриращия водач, преди да предприеме маневрата, да осигури предимство на тези от другите участници, за които според тяхното положение, посока и скорост, налаганото с предстоящата маневра изменение на пътната обстановка, би създало опасност, както и, при извършване на маневрата, да съблюдава същите параметри и отново да предостави предимство за онези други участници, за които неговото движение би създало опасност.
И при приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че, както преди предприемане на маневрата за завой наляво, така и по време на нейното осъществяване, въззивникът действително не е изпълнил изискването да се увери, че няма да създаде опасност за движещият се към кръстовището по велосипедната алея водач на ИЕПС и да съобрази извършването на маневрата с неговите положение, посока и скорост.
От прегледа на приобщените видеофайлове е ясно видимо, че водачът на ИЕПС първоначално действително е сравнително отдалечен от кръстовището, но към момента, в който управляваният от въззивника автомобил достига кръстовището и предстои непосредствено да предприеме завиването, свид. С. П. определено се намира на отстояние, при което, неговото положение, посока и скорост, не само попадат в полезрението на въззивника, но и се отличават с параметри, за които предстоящата маневра е очевидна опасност от пряко съприкосновение. При това, видно е също, че автомобила на въззивника приближава кръстовището с бавна скорост като същата остава равномерна и ненамалена, включително при навлизане в кръстовището и при предприетото начало на маневрата. Този начин на движение непосредствено преди предприемане на маневрата, без допълнително намаляване на скоростта или спиране, определено ограничава и препятства възможността му да възприеме пълноценно местонахождението и параметрите на движение на управляваното от свид. С. П. ИЕПС. Нещо повече, видно е също, че въззивникът дори не изчаква пресичащите улицата пешеходци да подминат повече от половината платно, преди да започне навлизането в завоя, като, избързвайки по този начин, сам се лишава от възможността, макар в последния възможен момент, да прояви нужното внимание и да възприеме навлизащият на скорост в кръстовището водач на ИЕПС.