Определение № 223 от 31.08.2023, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Монтана, 31.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Частно наказателно дело № 20231630201001 по описа за 2023 година

Производството е по реда и при условията на чл.243, ал.5 и сл. от НПК.

С Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 27.07.2023г. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 8/2022г. по описа на РУ - Монтана, респ. преписка № 135/2022г. по описа на РП - Монтана, образувано за разследване на престъпление по чл.323, ал.2 от НК.

Постановлението се обжалва от Б. Ц. П., изразявайки несъгласие с изложеното в постановлението на РП – Монтана. П. счита, че е налице извършено престъпление от Д.В.И. по смисъла на чл.323, ал.2 от НК и, че обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като ДП се върне на прокурора със задължителни указания относно прилагане на закона.

Съдът като обсъди доводите наведени в жалбата, във връзка с доказателствата събрани по ДП № 8/22г. по описа на РУ - Монтана, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление в законния срок, намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Жалбата е допустима по отношение на Б. Ц. П. защото съдът приема, че е подадена в срока по чл.243, ал.4 от НПК от субект визиран в цитираната норма в качеството на пострадал – жалбоподателя Б. Ц. П.. Съобразявайки горното, РП – Монтана правилно е разпоредила препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство от 27.07.2023г. да се изпрати на 1

П..

Съобразявайки субектите посочени в чл.243, ал.4 от НПК („ Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа”), първоинстанционният съд приема, че жалбата е допустима по отношение на Б. Ц. П., който би могъл да има качеството на страна в един бъдещ наказателен процес, а именно да бъде конституиран като частен обвинител.

Настоящият съд споделя съдебната практика, която приема, че е налице качеството на „пострадал“ от деянието по чл.323 НК и затова разгледа по същество жалбата на П..

Разгледана по същество, съдът намира жалбата на Б. Ц. П. за неоснователна по следните съображения:

ДП № 8/22г. по описа на РУ – Монтана, респ. преписка № 135/22г. по описа на РП – Монтана, са били образувани за това, че в края на месец октомври – началото на месец ноември 2021г. в с.С., област Монтана, самоволно е зает недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред – престъпление по чл.323, ал.2 от НК.

Жалбоподателят Б. Ц. П. и св.Д.В.И. от почти двадесет години не са в добри отношения, като И. два пъти е бил признаван за виновен и са му налагани съответни наказания за деяния, от които пострадал е бил жалбоподателя П.. Това е видно от приложената по делото справка за съдимост на Д.В.И. ( НЧХД № 1567/2016г. по описа на МРС, водено срещу Д.В.И. за деяние по чл.216, ал.4 вр. с арл.1 от НК и НОХД № 1064/2020г. по описа на МРС, водено срещу Д.В.И. за деяние по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК).

Пострадалият Б. Ц. П. от с.С. област Монтана е собственик на 1/3 идеална част от недвижим имот: реална част с площ от 1 653 кв. м., представляваща част от УПИ V (пет), пл. № 266 в кв.101 по кадастралния и регулационния план на с.С., област Монтана, одобрен със Заповед № 922/19.04.1935г., целият с площ от 7010 кв. м., с административен адрес ул.Първа № 31. Съседни имоти са собственост на Д.В.И. и КК.С.Н. от с.с.

Години наред П. има проблеми относно ползването неговия имот, поради 2 изразявани претенции относно границите на съседните имоти с Д.И.. По този повод е водено гражданско дело № 1302/2019 год. по описа на на РС – Монтана, приключило с Решение № 712/20.11.2019г., с което се признават за установени претендираните от Б. Ц. П. граници на неговия имот, а Д.В.И. е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на частта от имота, която владеел като собствена на П.. Решението е потвърдено от Окръжен съд - Монтана по въззивно гр. д. № 7/2020 год. и е влязло в сила на 13.06.2020 год.

На 30.09.2020 год. РС - Монтана издал изпълнителен лист № 260109 по повод на влязлото в сила Решение № 712/2019 на РС - Монтана по гр. дело № 1302/2019год., с което Д.В.И. е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на Б. Ц. П. върху разградената южна част от спорния имот, с площ от 214 кв.м. На база издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 2-352/2020 год., по което на 21.04.2021г. ДСИ при РС - Монтана – св.Л.Г. извършила въвод във владение на законния собственик. За определяне и указване границите на имота били поставени метални колове.

На 27.10.2021г. П. постъпил в болница. Около 07/08.11.2021 год. го изписали и при завръщането си вкъщи установил, че колците са премахнати.

Съседа му св.П.К.И. му казал, че това е сторил Д.И., който бил прибрал колците под навес в своя си двор. Това наложило П. да потърси отново съдействие от ДСИ Л.Г., която на 10.12.2021г. извършила повторен въвод във владение на имота, собственост на Б. П.. Последният оградил мястото си, като поставил метални колове.Освен това монтирал и видеонаблюдение. На 15.02.2022 год. П. уведомил полицията, че е видял на записите от камерите, че Д.И. вади коловете и ги прибира при себе си, под един навес. С полицейска намеса, И. върнал коловете на собственика им. Впоследствие П. оградил имота си с дървени колове и телена мрежа. От втория въвод, извършен на 10.12.2021 год., до момента, видно от данните по ДП № 8/22 г. по описа на РУ – Монтана, Д.В.И. не е нарушавал правата му, т.е. не е навлизал в имота му и спазва определените граници. В подкрепа на изложеното от Б. П. са показанията на негови съседи – св.П.К.И. и КК.С.Н.. От своя страна св.Д.В.И., въпреки цитираното по -горе решение, оспорва посоченото от жалбоподателя Б. Ц. П., като сочи, че частта, в която се е самонастанил, е негова собственост.

РП - Монтана е заключила, че следва да се прекрати наказателното 3 производство по ДП № 8/22г. по описа на РУ – Монтана поради наличието на хипотезата на чл.323, ал.3 от НК.

Имайки предвид изложените по-горе факти и обстоятелства в контекста на съдебната практика съобразявайки вида производство, в какъвто аспект са и изложените доводи в определение на МОС от 27.07.2010г. по ВЧНД № 150/10г., ограничен от рамките на приетото от РП - Монтана обвинение, съдът намира, че като правилно, обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП следва да бъде потвърдено изцяло.

Настоящият съд изцяло споделя наведените доводи от РП - Монтана по приложението на материалния закон и не намира за нужно да ги преповтаря.

В кратко допълнение на изложените мотиви от обвинението относно разследването за деяние по чл.323, ал.2 от НК и по приложението на материалния закон, следва да се посочи, че доказателствата по ДП № 8/22г. по описа на РУ – Монтана, не разкриват не само данни за извършено престъпление по посочения по – горе текст от НК, но и данни за каквото и да е престъпление от общ характер ( в т.ч. по чл.194 НК, чл.216 НК и др. текст от НК), като правилно е прекратено наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Неконкретизирането на коя от двете хипотези на чл.24, ал.1, т.1 от НПК е налице в случая, според първоинстанционният съд, не бива да бъде основание за отмяна или изменение на обжалваното постановление. Очевидно от данните по ДП № 8/22г. по описа на РУ – Монтана са налице данни за прекратяване на наказателното производство по воденото ДП, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1, пр.2 НПК, тъй като според настоящия съд при наличието на условията за приложение на чл.323, ал.3 от НК, деянието на И. не съставлява престъпление по чл.323, ал.2 от НК.

Настоящият съд намира, че е спазен процесуалния и материален закон от РП - Монтана при провеждането на разследването по ДП № 8/22г. по описа на РУ – Монтана и при анализа на събраните доказателства, законосъобразно и мотивирано прекратявайки наказателното производство поради наличието на условия за приложение на чл.323, ал.3 от НК по повод на деянието на И., което от обективна и субективна страна е съставлявало престъпрление по чл.323, ал.2 от НК. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя П., че не са налице условията за приложение на чл.323, ал.3 от НК, респ. че не са налице „незабавност“ и „добросъвестност“ по смисъла на чл.323, ал.3 от НК. Не се 4 споделят доводите, че И. е бил длъжен да въстанови първоначалното фактичесто положение, след като бил получил от ДСИ покана за доброволно изпълнение на 23.11.2021г., а сторил това едва при принудителния въвод на 10.12.2021г. Съгласно чл.522, ал.1 от ГПК – „Лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение. Съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните. Протоколът се изготвя от съдебния изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително.“ Цитиратият тект не изиска покана за доброволно изпълнение, липсва такава и по ДП, която да е представена и от жалбоподателя. Доказателствата по ДП № 8/22г. по описа на РУ – Монтана, са че след извършения повторен въвод на 10.12.2021г., П. не е лишен от възможността да ползва спорната част от процесния имот, ограден и заграден е вече, а самоуправни действия от страна на И. не са констатирани, видно и от приложения по ДП Констативен протокол от 20.01.2022г. По повод на установеното от П. на 15.02.2022г. (че поставените колове ги няма), не е налице поведение от страна на И. по смисъла на чл.323, ал.2 от НК, самоволно да е заел недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред. Спорното място е заградено с мрежа от П. и владението му не е отнето.

Всестранно, пълно и обективно е било проведено разследването по ДП № 8/22г. по описа на РУ - Монтана, без настоящия съд да открива непълнота при събиране на доказателствата. Основната роля на обвинението е да повдига и поддържа обвинение, която не може да се изземва от съда, в т.ч. и в рамките на производство по чл.243 НПК. Съдът не разполага със законова възможност да указва на обвинението съобразно доказателствата какво по вид престъпление да разследва, в т.ч. и такива по смисъла на чл.323, ал.2 от НК, чл.194 НК и чл.216 НК, камо ли да указва на обвинението да изготви обвинителен акт. Настоящият съд не споделя доводите на Б. Ц. П. и намира, че обвинението е направило подробен анализ на всички събрани по ДП № 8/22г. доказателства, без да следва да се събират нови доказателства.

Поради липсата на условия за отмяна или изменение, обжалваното постановление на РП - Монтана от 27.07.2023г. следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, а жалбата на П., оставена без уважение като неоснователна.

5

На основание горното и чл.243, ал.6, т.1 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на Б. Ц. П., с посочен адрес в с.С., област Монтана, ул.Първа № 31, като неоснователна и ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Постановление от 27.07.2023г. на РП - Монтана, с което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК и чл.323, ал.3 от НК наказателното производство по досъдебно производство № 8/2022г. по описа на РУ - Монтана, респ. преписка вх. № 135/2022г. по описа на РП – Монтана, водени за разследване на престъпление по чл.323, ал.2 от НК.

Определението може да се обжалва или протестира в 7 (седем) дневен срок пред Окръжен съд - Монтана, от съобщаването му на страните – РП Монтана, Б. Ц. П. и Д.В.И., че е изготвено.

След влизане в сила на определението - да се изпратят на РП - Монтана – ДП № 8/2022г. по описа на РУ - Монтана и препис от настоящето определение по ЧНД № 1001/2023г. по описа на РС - Монтана.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6