Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 488 от 13.02.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 194/2020
Вид
Определение № 488
Подписан
13.02.2020
Състав
ЦВЕТА ПАВЛОВА ПАВЛОВА, ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА, ПЛАМЕН АТАНАСОВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1 т.11 · Закон за потребителския кредит

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …….../13.02.2020 год. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия Павлова търговско дело № 194 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от

ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу решение № 4989/18.11.2019г. на ВРС – 42 състав, постановено по гр.д. № 6514/2019 год., В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №

25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано от Изпълнителни директори Н.Т.С. и М.Д.Д. ПРОТИВ ответника Ф.С.Х.,

ЕГН **********, с постоянен адрес: *** за установяване, че в полза на ищцовата страна съществува парично вземане, дължимо от ответника, за което е било водено заповедното производство и издадена в полза на ищцовото дружество Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, № 726/4.2.2019г., издадена по ч.гр.д. № 1492/2019г., по описа на ВРС, ХVIII –ти състав, за следните парични вземания: за разликата от установения размер на дължимата се главница от 591,73 лева до пълния размер от 1287,25 лева /хиляда двеста осемдесет и седем лева и 25 ст./ - главница; за сумата от 262,83 лева /двеста шестдесет и два лева и 83 ст./ – договорна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.12.2018 г. ; за сумата от 149,61 лева /сто четиридесет и девет лева и 61 ст./ - обезщетение за забава за периода от 21.11.2017 г. до 01.02.2019 г., представляващи задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № СREХ-14289867 от 19.12.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника, вземането по което е прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл

Файненс” ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г., на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта за разноските.

В жалбата се излага, че решението на ВРС в отхвърлителната част е неправилно и необосновано. Конкретните оплаквания на въззивника са свързани с доводите на съда за недействителност на договорът за заем поради липсата на погасителен план с подробна разбивка на всяка една вноска по пера. Сочи се, че са спазени всички законови изисквания, като е посочен общият размер на дължимата сума, условията за усвояване на кредита и изпълняване на паричните задължения и предвид съдържащата се в самия договор информация констатацията на първостепенния съд за липса на погасителен план се явява необоснована. Позовава се и на неприложимост на разпоредбата на чл.11, ал.1 т.11 ЗПК поради сключване на заема при фиксиран лихвен процент, както и се позовава на неправилност на извода на съда относно липсата на индивидуално договаряне на договора. С оглед събраните пред първа инстанция доказателства, счита исковете за доказани по основание и размер, като моли за отмяна на решението на ВРС и уважаването им, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата, поддържайки доводите за недействителност на договора за заем и настоява за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, ведно с присъждане на разноски.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

Постъпилата въззивна е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства и за платена държавна такса.

Настоящият състав констатира, че липсват представени доказателства за възнаграждение за особен представител пред въззивна инстанция, за което на ищецът /сега въззивник/ следва да бъдат дадени указания с предупреждението, че при неизпълнение на това му задължение въззивното производство ще бъде прекратено.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА

ЗА разглеждане въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу решение № 4989/18.11.2019г. на ВРС – 42 състав, постановено по гр.д. № 6514/2019 год., В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано от Изпълнителни директори Н.Т.С. и М.Д.Д. ПРОТИВ ответника Ф.С.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** за установяване, че в полза на ищцовата страна съществува парично вземане, дължимо от ответника, за което е било водено заповедното производство и издадена в полза на ищцовото дружество Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, № 726/4.2.2019г., издадена по ч.гр.д. № 1492/2019г., по описа на ВРС, ХVIII

–ти състав, за следните парични вземания: за разликата от установения размер на дължимата се главница от 591,73 лева до пълния размер от 1287,25 лева /хиляда двеста осемдесет и седем лева и 25 ст./ - главница; за сумата от 262,83 лева /двеста шестдесет и два лева и 83 ст./ – договорна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.12.2018 г. ; за сумата от 149,61 лева /сто четиридесет и девет лева и 61 ст./ - обезщетение за забава за периода от 21.11.2017 г. до 01.02.2019 г., представляващи задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № СREХ-14289867 от 19.12.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника, вземането по което е прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл

Файненс” ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г., на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта за разноските.

ЗАДЪЛЖАВА въззивника „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесен по сметка на ВОС депозит в размер на 300 лева - за възнаграждение за особен представител пред въззивна инстанция.

УКАЗВА на въззивника „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, че при неизпълнение в срок на това му задължение, въззивното производство ще бъде прекратено.

НАСРОЧВА производството по делото за 18.03.2020 год. от 14.00. ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, включително по факс, e-mail, телефон, а на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :