Решение № 924 от 24.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. С., 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100503084 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 23.09.2021г., постановено по гр.д. № 25327/2020г. на СРС, ГО, 82 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т. С.” ЕАД срещу Д. Р. Р. и С. Й. С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от общо 4 016, 72 лева - главница, представляваща стойност на доставена в периода от м.05.2015г. до м.04.2018г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк “ ******* *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК; за сумата от 536, 72 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2016г. до 01.03.2019г.; за сумата от 56 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2018г. и за сумата от 10, 56 лева – обезщетение за забава върху вземането за цена за услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15182/2019г. по описа на СРС, ГО, 82 състав. Вземанията са претендирани в условията на разделност, както следва: за 4/6 от сумите срещу С. Р. и за 1/6 – срещу Д. Р..

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “Т. С.” ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Конкретно се твърди, че в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е формирал извод, че ответниците не са потребители на топлинна енергия за процесния период.

Необосновано първоинстанционният съд е мотивирал становище, че с исковата молба са претендирани вземания за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, различен от този, посочен в представения договор за продажба на недвижим имот от 10.04.1989г. Същият имот бил надлежно индивидуализиран в исковата молба, в която бил посочен административният адрес, а именно гр. С., жк “*******, *******. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в цялост.

Насрещните страни в производството – Д. Р. Р. и С. Й. С. не вземат становище по въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното 2 количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е частично неправилно по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от “Т.

С.” ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания, предмет на издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1582/2019г. по описа на СРС, ГО, 82 състав. В заповедното производство заявителят е претендирал стойността на доставена топлинна енергия, цена за дялово разпределение и акцесорни вземания за обезщетения за забава върху двете главници по отношение на топлоснабден имот, индивидуализиран със следния административен адре: гр. С., жк “*******, *******, абонатен номер *******. Заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена по отношение на същия топлоснабден имот. В обстоятелствената част на исковата молба обаче са заявени фактически твърдения, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за друг имот, индивидуализаран като ап. № 27, находящ се в гр. С., жк “*******”, бл. *******.

Първоинстанционният съд вместо да констатира противоречието в обстоятелствата част и петитума на исковата молба по отношение на индивидуализацията на топлоснабдения имот и да изпълни правомощията си по чл. 129, ал. 2 от ГПК, е постановил решение, с което е отхвърлил предявените искове. В мотивите е посочено, че ищецът не е доказал качеството си на кредитор на спорното вземане на заявеното в исковата молба основание – договор за продажба на топлинна енергия в имот, представляващ ап. № 81 и находящ се в гр. С., жк “*******, абонатен номер *******. Във въззивната жалба ищецът е конкретизирал, че предявява иск за установяване съществуването на вземанията, установени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15182/2019г. по описа на СРС, ГО, 82 състав и касаещи доставената топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк “*******, *******. абонатен номер *******. С така направеното уточнение на исковата молба са отстранени нередовностите на същата, а поправената искова молба се смята 3 за редовна от деня на подаването /чл. 129, ал. 5 от ГПК/.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване за необоснованост на изводите на СРС относно несъществуването на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот. Настоящият съдебен състав счита оспорването за основателно по следните съображения:

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на 4 договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.

Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.

Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на 5 топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

В конкретния случай се установява, че с договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 10.04.1989г.

Р.А.С. и С. Й. С. са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот: ап. № 81, находящ се в гр. С., жк “******* Купувачите Р. С. и С. С. са придобили имота в режим на съпружеска имуществена общност, което обстоятелство е видно от приетия акт за женитба № 1086 от 29.09.1967г. Съгласно удостоверение за наследници от 31.03.2021г., издадено от СО, район Искър, Р. С. е починал на 27.02.1997г. и е оставил наследници по закон – преживяла съпруга С. С., Ангел С. /син/ и Д. Р. Р. /дъщеря/. При условията на настъпило законово правоприемство ответницата С. С. е придобила 4/6 ид. части от правото на собственост върху имота /чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 28 от СК/, а низходящите А.Р. и Д. Р. – по 1/6 ид. част от имота.