Решение № 2769 от 02.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2769 гр. Пловдив, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330100868 по описа за 2025 година

Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 286 във вр. с чл. 280 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът К. Х. Т., ЕГН: **********, с адрес: с. ******, общ. *****, обл. *****, ул.

„********“ №**, процесуално представляван по пълномощие от мл. адв. М. С. Д., вписана в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул. „******“ № **, ет.**, офис **, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът И. В. В., ЕГН: **********, с адрес: с. ******, общ. *****, обл. *****, ул.

„******.“ № **, му дължи сумата от 800, 00 евро – възнаграждение по сключен помежду им неформален Договор за поръчка от ******г. за извършване на услуга по превоз на моторно превозно средство марка и модел „*******“, *** на цвят (понастоящем с рег. № ******), по направление от гр. *********, ******, до с. *****, обл. *******, *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № 10181/02.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20508/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр. с.

Навеждат се фактически твърдения, че между страните бил сключен неформален Договор за поръчка от ******г., по силата на който ответникът възложил на ищеца да транспортира моторно превозно средство марка и модел „*******“, ****на цвят 1

(понастоящем с рег. № ******) по направление от гр. ***********, *********, до с.

*******, обл. *******, ********, срещу възнаграждение в размер на 800, 00 евро, платимо при осъществяване на поръчката. На *******г. ищецът организирал натоварването на вещта на ползваната от него платформа рег. № ******, функционално свързана към лек автомобил рег. № ********, потеглил с него към България и на *******г. изпълнил успешно поръчката, като оставил колата невредима в дома на ответника в с. *******. Последният я приел без забележки, но не заплатил на изпълнителя дължимото му се възнаграждение, въпреки че бил многократно поканен от него. Претендира присъждане на разноски за исковия процес и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си поддържа иска, а ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – и в частност извлечение в табличен вид от ******************************, съдържащо данни за движението на ремарке-платформа с рег. № *********и лек автомобил с рег. № ********за периода *******г. – ********г., и на показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел Й. Г. В., които се кредитират като обективни, подробни, конкретни, логични, правдоподобни, почиващи на преки възприятия и изцяло кореспондиращи с писмените доказателствени материали, се установява, че на **********г., докато ищецът, който се занимавал с превозване на автомобили с платформа, се придвижвал в компанията на посочения свидетел с неговия бус из селата близо гр. *******, ******, провел телефонен разговор с ответника, при който последният му възложил да транспортира лек автомобил марка и модел „************“, *****на цвят, с рег. № ******, собственост на Д. М. М., ЕГН: **********, и Р. Х. М., ЕГН: **********, от място близо до гр. ********, *******, до с. *******, общ. *****, обл. *******, като се задължил при получаването на вещта да му заплати за услугата сумата от 800, 00 евро.

На *******г. ищецът взел ключовете за автомобила от **************, натоварил го от мястото в *********, където се намирал, върху своето ремарке-платформа с рег. № ********, прикачено към собствената му кола марка и модел „***********“ с рег. № ********, и на ********г. го доставил в с. *********, където го предал на ответника, който обещал до седмица да му заплати уговореното възнаграждение от 800, 00 евро.

Тъй като плащане не последвало, ищецът подал на 27.11.2024 г. до Районен съд – Пловдив Заявление вх. № 122306/27.11.2024 г. по чл. 410 от ГПК за принудително изпълнение на процесното вземане, което било уважено с издадена Заповед № 10181/02.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20508/2024 г. Същата била връчена на длъжника на 10.12.2024 г. и оспорена от него с 2

Възражение вх. № 133571/31.12.2024 г.

Уведомен на 07.01.2025 г. по порядъка на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за постъпването му и за правната възможност да предяви иск, на 17.01.2025 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок заявителят подал разглежданата искова молба.

Видно от документите, представени от Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – ********, ответникът придобил собствеността върху превозения автомобил на ********г. по силата на Договор за покупко-продажба, нотариално удостоверен с рег. № *****/*******г. по описа на Нотариус **** с район на действие Районен съд – ****** и с рег. № ***** по регистъра на Нотариалната камара, който сключил с предишните собственици.

При така така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковата претенция, отправена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрира настоящия спор върху съществуването на подлежащо на принудително удовлетворяване вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и което, произтичайки според ищцовите твърдения от договорно неизпълнение, черпи правното си основание от общата материалноправна норма на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Разпоредбата предвижда, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение.

По аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешното провеждане на иска ищецът носи тежестта да докаже кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на съдебно заявеното си право, като установи, че е изправна страна по валидно договорно правоотношение с ответника, което е породило за него изискуемо задължение с очертаната в исковата молба индивидуализация. Ответникът на свой ред следва да докаже пълно обстоятелствата, на които позовава защитните си възражения.

В конкретния случай безсъмнено се установява, че на ********г. страните са сключили неформален договор, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да транспортира лек автомобил марка и модел „*******“, ***** на цвят, с рег. № ****** от гр.

*********, ********, до с. *********, обл. *******, ******, срещу възнаграждение от 800, 00 евро. Последният изпълнил възложената му услуга коректно, но не получил уговореното плащане.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че вземането му съществува, ведно със законната лихва за неговата забава от датата на съдебното завеждане на заявлението по чл.

410 от ГПК – 27.11.2024 г., до окончателното издължаване. Следователно искът се явява основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да възстанови съдебноделоводните разноски на ищеца, сторени, както следва: в настоящото производство в общ размер на 143, 82 евро (281, 30 лева), от които 16, 00 евро (31, 30 лева) – довнесена държавна такса за разглеждане на предявения иск, и 127, 3

82 евро (250, 00 лева) – адвокатско възнаграждение, в заповедното производство в общ размер на 139, 07 евро (272, 00 лева), от които 16, 36 евро (32, 00 лева) – държавна такса за разглеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК, и 122, 71 евро (240, 00 лева) – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. В. В., ЕГН:

**********, с адрес: с. ******, общ. *****, обл. *****, ул. „******.“ № **, дължи на К. Х.

Т., ЕГН: **********, с адрес: с. ******, общ. *****, обл. *****, ул. „********“ №**, процесуално представляван по пълномощие от мл. адв. М. С. Д., вписана в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул. „******“ № **, ет.**, офис **, сумата от 800, 00 евро – възнаграждение по сключен помежду им неформален Договор за поръчка от *******г. за извършване на услуга по превоз на моторно превозно средство марка и модел „*******“, *****на цвят (понастоящем с рег. № ******), по направление от гр. **********, ********, до с. *********, обл. ********, ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № 10181/02.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20508/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр. с.

ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН: **********, с адрес: с. ******, общ. *****, обл. *****, ул.

„******.“ № **, да заплати на К. Х. Т., ЕГН: **********, с адрес: с. ******, общ. *****, обл.

*****, ул. „********“ №**, процесуално представляван по пълномощие от мл. адв. М. С. Д., вписана в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул. „******“ № **, ет.**, офис **, както следва: сумата от 143, 82 евро (281, 30 лева) – съдебноделоводни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявения иск и за процесуална защита на ищеца от адвокат, и сумата от 139, 07 евро (272, 00 лева) – съдебноделоводни разноски по ч. гр. д. № 20508/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр. с., за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за процесуална защита на заявителя от адвокат.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението, а след влизането му в сила заверен препис от него ДА СЕ ПРИЛОЖИ по ч. гр. д. № 20508/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр. с., което ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5