Решение № 4057 от 13.12.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14239/2022
- Вид
- Решение № 4057
- Подписан
- 13.12.2023
- В сила
- 03.01.2024
- Състав
- Таня Кунева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, т. 9 · Закон за българските лични документи
- чл.15 · Закон за закрила на детето
- чл.127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 3, изр. 3 и ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 3, изр. 3 и ал. 4 · Семеен кодекс
- чл.142 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4057 гр. *, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20223110114239 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Р. И., с която е предявен иск с правно основание чл.127, ал. 2 от СК срещу М. А. Я., с която се иска предоставяне на родителските права по отношение на детето * С.ова И.а, родено на * г. на ищеца, определяне местоживеене на детето при бащата на неговия адрес, за осъждане на майката да заплаща в полза на детето чрез неговия баща ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, с падеж до първо число на месеца, за който се дължи издръжката и определяне на режим на лични отношения на детето с майката, както и за осъждане на майката за заплати издръжка за минало време за сумата от 3000лв. /от по 250лв. месечно/ за периода от 26.10.2021г. до 26.10.2022 г., на основание чл. 149 СК, както и НАСРЕЩНИ ИСКОВЕ с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл.
127а, ал.1 СК и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД от М. А. Я. е предявила насрещен иск срещу С. Р. И., с който се иска предоставяне на родителските права по отношение на детето * С.ова И.а, родено на * г. на майката, определяне местоживеене на детето при майката на нейния адрес,за определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и за осъждане на бащата да заплаща в полза на детето чрез неговата майка ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на предявяване на насрещния иск /15.12.2022 г./ до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, както и иск с правно основание чл. 127а от СК и чл. 76, т.9 от ЗБЛД, с която се иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата С. Р. И. , да бъде издаден задграничен паспорт на детето * С.ова И.а, родено на * г., както и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува заедно с 1 майка си М. А. Я. до ФР *.
Твърди се в първоначалната искова молба от С. Р. И., че страните са родители на роденото от съвместното им съжителство дете * С.ова И.а, родено на * г. Излага се, че майката е напуснала фактическия съжител и детето, когато последното е било на два месеца и не познава майката, тъй като същата не се интересувала от него и не е заплащала издръжка. Твърди се, че бащата се грижи за детето заедно с неговите родители. Полагал грижи за отглеждане и възпитание на детето. Разчитал на подкрепа на неговата майка, която била пенсионерка и ги подкрепяла финансово. Твърди, че работи като задаро-мазач и не реализира високи доходи. Сочи се, че майката не полага грижи за детето и не заплаща издръжка, което инвокира интереса от предявяване на исковете, в т.ч. и за заплащане на издръжка за минало време – една година преди предявяване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата М. А. Я., с който се оспорват наведените в исковата молба твърдения. Твърди се, че първоначално родителите живеели заедно в нейния собствен имот в гр. *. Навежда твърдения, че ищецът й нанасял побои и я принуждавал да проституира. Предвид нейния отказ, същият отвел дъщеря им в гр. * и отказвал майката да се среща с детето, ако не проституира. Твърди, че ищецът запалил къщата в гр. *, за което имало влязла в сила присъда по НОХД № 4361/2021 г. по описа на ВРС,37 състав.
Оспорва твърденията относно получаваните доходи от бащата. Сочи се, че бащата е ограничил контакта на детето с майката. Изразява притеснения, че детето не посещава детска градина и бъдещата му интеграция в детската градина и училище и владеене на български език.
С предявената насрещна искова молба М. А. Я. настоява, че причина за раздялата на родителите е изложената в отговора на исковата молба. Сочи се, че има още две дъщери, които останали без дом след действията на ответника по насрещния иск, но понастоящем живеели в дома на приятеля на по-голямата й дъщеря, от когото имала дете и ищцата им помагала. Настоява се, че бащата няма родителски капацитет да отглежда детето и предвид наличието на предходни осъждания. Твърди се, че детето * била в неугледен вид и посещавала само магазина, в който баща й редовно употребявал алкохол. Излага страх за здравето на децата си и нейния от поведението на бащата. Моли се за предоставяне на родителските права на майката, заедно с последиците от това. Излага се, че иска да посещава периодично ФР * на гости на бащата на внучето й заедно с другите си дъщери, поради което иска издаване на разрешение заместващо съгласието на това на бащата и задграничен паспорт.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от С. Р. И., с който се изразява становище за неоснователност на същия.
Оспорва всички изложени в насрещната искова молба твърдения, като твърди, че същите на отговарят на истината. Излага, че след раждането на детето, майката отишла да живее в * и той отглеждал двете деца, като 2 майката се разпоредила да напусне дома й и да остави средната им дъщеря при сестра си. В тази връзка бащата и детето * заживели при неговата майка в гр. *. Оспорва твърденията, че майката е принуждавана да проституира.
Излага се, че майката не се е интересувала от детето, поради което и то не общува с нея. Оспорва се твърдението, че бащата не разполага с родителски капацитет и не се грижи за детето. Намира за неотносими твърденията за предходни осъждания, като обосновава и причината за деянието, за което е осъден. Оспорва се иска по чл.127а СК и се настоява за отхвърлянето му.
Настоява се, че детето живее с баща си и неговата майка, на 5 години, не познава лицата, които майката желае да посещава и няма адрес на това място и не е наясно целта на пътуването и опасността майката да се установи трайно с него в чужбина. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител настоява за уважаване на исковете. Подчертава се, че детето не е общувало с майка си, поради което счита, че режимът с майката следва да бъде определен поетапно в интерес на детето. Намира, че майката получава високи доходи и може да изплаща претендираната издръжка.
Ответната страна и ищец по насрещния иск се явява лично и чрез процесуален представител поддържа предявения насрещен иск. Настоява се, че майката разполага с възможност да отглежда дъщеря си. Евентуално изразява съгласие на този етап детето да се отглежда от баща си, като се определи подходящ режим на лични отношения. Настоява се поетапния режим на личен контакт да е за кратък период от време. Не се противопоставя на режима на лични отношения, поискан с исковата молба. Настоява се издръжката да бъде определена в размер на 200лв., поради липсата на доходи на майката.
Конституирана по реда на чл.15 ЗЗДт „Дирекция социално подпомагане” – гр. * депозира социален доклад, в който излага подробно становище по същество на спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и видно от приобщеното удостоверение за раждане на детето, че страните са родители на родено от съвместното им съжителство дете * С.ова И.а, родено на * г., че родителите са във фактическа раздяла от 2018 г. и че детето се отглежда от бащата от раздялата им; че с влязла в сила присъда по НОХД №4361/2021 г. по описа на ВРС, 37 състав, бащата е осъден за палеж на собствен на майката имот.
Не е спорно между страните, че родителите понастоящем са във фактическа раздяла.
Видно от удостоверение за настоящ адрес детето * е регистрирана на адрес гр. *, ул. * по настоящ адрес на бащата С. И..
От представеното удостоверение с изх. №*3 г. се установява, че М. Я. не е получавала парични обезщетения за безработица, за временна 3 неработоспособност , помощи от държавното обществено осигуряване и пенсии до настоящия момент.
Видно от писмо с изх. № */02.05.2023 г. от ТД НАП няма данни за трудови или служебни правоотношения по отношение на М. Я. за периода от 2018 г. до 2023 г.
От представеното удостоверение от 13.04.2023 г. от ОД на МВР – * се установява, че в периода от 2018 – 2023 г. майката М. Я. е напускала страната ежегодно за по един месец по два- три пъти в годината.
Съгласно удостоверение */19,09,2023 г., издадено от СУ „*“ – *, детето * И.а е записана в ПГ за учебната 2023/2024 г.
Видно от приобщения социален доклад между детето и неговия баща е изградена силна емоционална връзка. Полагат се адекватни грижи за детето и се отглежда в подходяща социално-битова среда. Сочи се, че режимът на лични отношения следва да се съобрази с факта, че детето не е общувало с майката, като първоначално режима се осъществява в защитена среда, като родителите бъдат задължени да ползват социални услуги , където специалисти да оказват подкрепа и съдействие за и при осъществяване на контактите между тях.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля *, от които се установява, че бащата се грижи за детето, за което му помагала неговата майка. Детето било добре гледано, обличано, водил го на разходка и люлките. Не е виждал да идва при детето, като чувал от други хора, че майката не се интересувала от него. С. работел в строителството.
При изслушване на родителя С. И. в съдебно заседание последният иска предоставяне на родителските права и изразява несъгласие детето да се среща с майка си на адреса, на който живее, тъй като там живеели много и лоши хора.
При изслушване на родителя М. Я. в съдебно заседание последната иска предоставяне на родителските права, като настоява, че се справила с отглеждането и на другите две дъщери. Не възразява детето да се отглежда от бащата, но иска да се среща с нея за три дни без прекъсване, без участие на социален работник, защото детето се страхувало от него. Изразява притеснение, че детето не говори български език и не разпознава цветове.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК.
За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, че притежава необходимите родителски качества да полага непосредствените грижи за малолетното дете, както и че преките и непосредствени грижи се полагат от него и че е създал условия за отглеждане на детето.
Съобразно трайната съдебна практика съдът решава въпросите за предоставяне на родителските права, местоживеенето и режима на лични 4 отношения, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности/в този смисъл Постановление №1 от 12.11.1974год.по гр.дело №3/1974год. на Пленума на ВС/. Основната цел е да се организират родителските функции по начин, който най - пълно отговаря на интересите на детето.
При анализа на събраните по делото доказателства се налага извода, че бащата притежава родителски капацитет. Бащата полага непосредствените грижи за детето и се интересува от неговите потребности и се стреми да му осигури необходимия за отглеждането му стандарт. Осигурила му е дом, според възможностите си и полага усилия за отглеждането му. Следва да се отчете и желанието на бащата да отглежда детето си. Установи се от социалния доклад и гласните доказателства, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, че детето понастоящем се отглежда от бащата, привързано е към него и същият полага необходимите грижи за него, поради което фактическото положение следва да се запази. Понастоящем детето посещава и детска градина, което е показателно за желанието на бащата, детето да се развива и да учи български език, за които притеснения майката споделя при изслушването й.