Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 08.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13680/2023
Вид
Решение № 88
Подписан
08.01.2025
Състав
Анелия Маркова, Пепа Маринова-Тонева, Василена Дранчовска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. С., 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М.а

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100513680 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20026404 от 31.03.2022 г. по гр.д. № 14939/2021 г.

Софийски районен съд, 40 състав отхвърлил предявения от Л. М. М., ЕГН **********, срещу З. В. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне 2 бр. метални стелажи, 14 бр. пластмасови кутии за растения, 10 бр. стъкла поставки и различни подпорки към тях, поставени на втория етаж във входа, на площадката, представляваща обща част в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в тр. С., кв.

„Изток“, ул. ****. На основание чл. 78 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 49.23 лв., а ищецът – да заплати на ответницата разноски в размер на 115.38 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Л. М. М., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилен бил изводът на съда, че имало „обилно“ пространство и не се пречело на ищеца, а ответникът може да разполага с общите части както намери за добре, като съхранява свои лични вещи там.

1

Нямало и решение на ОС на ЕС да се съхраняват цветя в общите части, но дори да се приемело че такова има, то било за цветя само на един ред, на земята, а не на 3-метрови стелажи, стъкларии и др. подобни боклуци. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не допуснал каквато и да е възможност от страна на ищеца да докаже твърденията си, а с решението си приел, че твърденията му са недоказани. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ответникът не отричал и че предметите са негови, респ. че част от тях са останали и са негови, дори в последното съдебно заседание. Неясно било и защо съдът приел, че тези стелажи, саксии и др. не пречат на ищеца. Съдът черпел данни само от разпита на свидетеля (крайно осакатен поради недопускане на въпросите на ищеца) и твърденията в някакви частни документи, но имало и фотоси. Не било ясно как съдът решил, че, непречейки, тези предмети можело да бъдат изнесени при необходимост.

Двата стелажа били поставени преградно на стълбищата и останалите вещи били поставени вътре/в тези стелажи. Друг бил въпросът, че част от саксиите и кутиите, които се намирали върху стелажите били поставени на стълбищата и отново пречели, като впоследствие и те били премахнати и поставени на балконите на ответницата. Излагат се и доводи за неправилно определяне на разноските от районния съд. По делото се установило, че правата на ищеца към подаване на исковата молба били нарушени, поради което ответникът следвало да бъде задължен да премахне предметите, нарушаващи правата на ищеца, и ако ги е премахнал частично – да ги премахне изцяло, и в бъдеще да не предприема подобни действия. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноските по делото. Съображения излага в писмена защита от 25.09.2024 г.

Въззиваемата страна с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а 2 служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

След разделяне и частично прекратяване, с исковата молба, уточнена с молба от 08.04.2021 г., съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата З. В. К. да преустанови противоправните си действия, като премахне личните си вещи - 2 бр. метални стелажи, 14 бр. пластмасови кутии за растения, 10 бр. стъкла поставки и различни подпорки към тях, поставени на втория етаж във входа на площадката, представляваща обща част на сградата - етажна собственост, находяща се в гр. С., кв. „Изток“, ул. ****.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответницата е оспорила предявения иск. Описаните от ищеца действия не му пречели да упражнява правото си на собственост и да си служи с общите части съобразно предназначението им. С оглед обилното пространство на стълбищната клетка и площадките, поставените върху вертикалните стелажи саксии и сандъчета с балконски цветя не препятствали възможността на ищеца и другите етажни собственици свободно да преминават и пренасят вещи. Всички останали етажни собственици били съгласни с тази традиция да се държат цветя в общите части, което било потвърдено и на проведено общо събрание на 04.02.2021 г.

В проведеното открито съдебно заседание на 15.03.2022 г. ответницата чрез пълномощника си е заявила, че след постановяване на определението по чл. 140 ГПК (т.е. след 24.01.2022 г.) са изнесени вертикалните стелажи заедно със саксиите и сандъчетата с балконски цветя от втория етаж, от миналата пролет вече не държала стелажи и саксии на стълбището.

В това заседание ищецът признава, че към момента стелажите ги няма, но твърди, че имало саксии.

3

От фактическа страна по делото не е било спорно и от приетите два нотариални акта се установява, че страните са етажни собственици в сградата на адрес: гр. С., кв. „Изток“, ул. **** - ищецът е собственик на апартамент, разположен в източната половина на таванския полуетаж, ведно с 11.32 % ид. части от общите части на сградата по силата на договор за покупко-продажба от 21.07.2016 г., а ответницата - на апартамент, разположен в западната половина на втория надприземен етаж, ведно с 13.45 % ид. части по силата на договор за дарение от 19.11.1997 г.

От показанията на свидетеля Е.Г. се установява: За последно ходил на процесния адрес около 07.03.2022 г. Установил пак наличието на рафтове на втория етаж, по които имало саксии, които били намалели от началото на 2022 г., но пак имало натрупани боклуци. Имало саксии с растения и железни рафтове. Към настоящия момент продължавало да има саксии, но рафтовете били „намалели“. Мислел, че има глинени и пластмасови саксии, приблизително над 10 бр. Имало саксии на стелажите, по земята, но имало на полуетажа не само на този етаж. Не знаел от кого са поставени тези саксии.

Свидетелят посещавал имота, тъй като ищецът му бил клиент във връзка с мебели, ел. услуги и др. Тези неща им пречели да минават и за пренасяне на мебели. Не познавал ответницата З. К.. В сградата нямало асансьор.

От правна страна: Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

С Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС се прие, че негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен по същността си. Предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото, по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения и по тях не се формира сила на пресъдено нещо.

Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта 4 на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта. Когато правото на собственост на ищеца се защитава от ограничаване или друго накърняване, предмет на делото е несъществуването на съответните ограничения и неправомерността на накърненията, както и преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване в положението отпреди нарушението.

От самия текст на разпоредбата на чл. 109 ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, като с тълкувателното решение се дават и примери в тази насока.

Няма спор в съдебната практика, че искът по чл. 109 ЗС е процесуално допустим и в случаите, когато има за предмет защита на общи части на етажната собственост (така решение № 119 от 02.11.2020 г. по гр. д.

№ 846/2020 г., І ГО на ВКС и цитираната в него друга практика).

В случая правилно районният съд, предвид признанието на ищеца, че след завеждане на исковата молба в съда процесните стелажи са изнесени от общите части, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК е взел предвид този факт от 5 значение за спора и е приел, че в частта му за стелажите искът е неоснователен.

Ако ответникът по негаторния иск преустанови действията, с които пречи на ищеца, то това обстоятелство подлежи на съобразяване от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и в този случай искът подлежи на отхвърляне, т. е. искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване правото на ищеца, или резултатът от тези действия, не съществуват.

Същевременно, противно на поддържаното в жалбата, ответницата е оспорила факта в общите части да са останали поставени там от нея саксии или пластмасови кутии. Поради това в тежест на ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е било да докаже този факт, и то пълно и главно, което не е направил. Такъв извод не може да бъде направен от показанията на свидетеля Г., който заявява, че не знае кой е поставил саксии там, нито познава ответницата. Различен извод не може да бъде направен и от приложения към исковата молба снимков материал. За неоснователен въззивният съд намира довода в жалбата първостепенният съд да не дал възможност на ищеца да ангажира доказателства за доказване на твърденията си – в проведеното на 15.03.2022 г. съдебно заседание страните изрично са заявили, че нямат други доказателствени искания, а такива, въпреки оплакването, не са заявени с жалбата.