Решение № 5 от 03.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Велико Търново, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20244100100246 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 2б от ЗОДОВ от К. Г. Т. от гр. Елена против Районен съд Велико Търново за заплащане на обезщетение в размер на 28 000 лв. по предявен иск по чл.2б, ал. 1, т.2 от ЗОДОВ във връзка с вреди от нарушаване правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок от ответника, а именно Гр.д. № 2798/2023г, по описа на ВТРС. В първоначалната искова молба претенцията е за солидарно осъждане на ВТРС и ОС Велико Търново, но с уточняващата молба искът срещу ВТОС е оттеглен и производството в тази му част е прекратено, претенцията за обезщетение е останала предявена само срещу ВТРС.

В исковата молба К. Т. излага, че е като ищец е предявил иск пред ВТРС и на 26.09.2023г. е образувано Гр.д. № 2798/2023г. по описа на ВТРС, по което били насрочени повече от четири открити съдебни заседания и съдиите, разглеждащи делото не спазили чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. Счита, че с това е довело до забавяне на делото и е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок, което е нарушение на чл.6 от ЕКПЧОС, както и че в резултат на това нарушение са причинени на ищеца вреди – душевни болки и страдания, негативни емоции. Счита, че за обезвреда на причинените му щети следва да му се заплати обезщетение в размер на 28 000 лв. Отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати тази сума като заместващо обезщетение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът Районен съд Велико Търново в депозиран по делото писмен отговор оспорва основателността на иска. Отрича да е допуснато по Гр.д. № 1

2798/2023г. по описа на ВТРС нарушаване правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок – били проведени пет открити съдебни заседания, вкл. три по обезпечаване на доказателства. Три от петте съдебни заседания били отложени по изрични молби на ищеца след представени болнични листи, а самото производство продължило от 26.09.2023г. до 15.03.2024г., когато било постановено решение по спора.

Окръжна прокуратура Велико Търново заема становище за неоснователност по предявения иск.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ.

Страните не спорят фактите, че К. Г. Т. от гр. Елена е предявил иск на 26.09.2023 г. пред РС Велико Търново и е образувано Гр.д. № 2798 г. по описа на същия съд /видно и от деловодната справка по хода на делото, приложена по настоящото дело и копие от електронното досие/. Според материалите от досието и справката по хронология на делото, исковата молба е подписана от ищеца на 26.09.2023г. в 12:46 /положен КЕП/. В 13:18 ч. документът е получен в РС Велико Търново и регистриран /видно от валидиране на КЕП в посочения час/. Образувано е гражданско дело в края на работния ден.

Ответник по иска е Адвокатска колегия Велико Търново. На 27.09.2023г. съдията-докладчик се е произнесъл по молба но ищеца за достъп до делото през ЕПЕП, на 28.09.2023г. се е отвел от разглеждане на делото с аргумент, че съпругът на съдията е член на ответника по делото. На същия ден делото е преразпределено, а от ищеца е постъпила молба за обезпечаване на доказателства. Новият докладчик също се е отвел от разглеждане на делото – на 29.09.2023г. с подобни на първия мотиви. На следващия работен ден – 02.10.2023г. делото е преразпределено и започнало разглеждането му. С разпореждане от 04.10.2023г. исковата молба е оставена без движение, на 05.10.2023г. е постановена размяна по реда на чл. 131 от ГПК. На същата дата, но с определение по чл. 208 от ГПК съдът се е произнесъл по молбата за обезпечаване на доказателства. На 06.10.2023г. съдът е оставил без движение молба на ищеца за нови доказателства.

На 17.10.2023г. ищецът е подал молба с искане за отвод на съдията-докладчик с аргумент, че същият ищец води дело срещу РС Велико Търново пред РС Горна Оряховица – на основание чл. 22, т.6 от ГПК. Съдията-докладчик се е произнесъл на същия ден с мотивирано определение, като е отхвърлил искането – не се сочи абсолютно основание за отвод, а посоченото обстоятелство не обосновава предубеденост на съдията. На същия ден е проведено и първото открито с.з. по обезпечаване на доказателства, на което ход не е даден, поради постъпила от ищеца молба за отлагане, придружена с болничен лист. На 18.10.2023г. съдът се произнесъл в з.з. по доказателствено искане на ищеца. Заседанието, насрочено на 24.10.2023г. отново е проведено без да се даде ход на делото, отново отложено по негова молба с болничен 2 лист. Заседанието по чл. 207 от ГПК е успешно проведено на 13.11.2023г. – проведен е разпит на свидетел.

На 10.11.2023г. е постъпил писмен отговор от ответника, малко по-късно молба за изменение цената на иска. С определение от 08.12.2023г. съдиятадокладчик се е произнесъл по изменението на иска и по реда на чл. 140 от ГПК, вкл. с изготвяне на проект за доклад и е насрочел делото в открито с.з. за 29.01.2024г.

По две молби от ищеца с дата 09.01.2024г., съдът се е произнесъл на 10.01.2023г. като е допуснал ново изменение в размера на иска и е оставил без уважение подновената молба за отвод на съдията.

Поради продължително отсъствие на определения съдия-докладчик, делото е преразпределено, а новият съдия-докладчик го е пренасрочил за 27.02.2024г., когато ход на делото не е даден, поради постъпила молба от ищеца с болничен лист. На 18.03.2024г. съдията-докладчик е оставил без уважение молба за отвеждането му от делото, която ищецът обосновава отново с наличие на дела, които той води срещу РС Велико Търново. На датата, за която делото е отложено - 25.03.2024г., е проведено с.з. по същество и делото е обявено за решаване. По делото е постановено Решение № 694/19.04.2024 г. Решението е обжалвано, като жалбата е администрирана веднага и след изправянето и размяната е и изпратено на ВТОС, където е образувано ВГрД № 393/07.05.2024г. по описа на ВТОС. Въззивната инстанция е постановила решение № 379/08.07.2024 г. след проведени две открити съдебни заседания.

В момента е в ход касационно обжалване – по касационна жалба на ищеца е образувано КД № 3707/03.10.2024г. на ВКС.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ против съдебен орган – Районен съд Велико Търново.

Съгласно чл. 2б, от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Съдебно предявените права и твърденията, при които са изведени, обосновават сезиране на съда за предоставяне на специална вътрешно - правна защита на признато от Конвенцията /чл. 6, § 1/ право, чрез ангажиране отговорността на българската държава да обезщети вредите, настъпили вследствие на нарушено право на неин гражданин за разглеждане и решаване на дело в разумен срок.

Разглеждането и решаването на гражданското дело в разумен срок е основен принцип в гражданския и административния процес. Задължението е на съда, но възможността да бъде изпълнено следва пряко от изпълнението на задължението на Държавата да осигури гаранции за спазване на разумния срок при провеждането на производствата.

Съгласно, ал. 2 от сочената разпоредба, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или 3 законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора, поради което съдът е установил по-горе пълното развитие на процеса до приключване на устните състезания.

В исковата молба ищцата акцентира на забавата на делото през РС Велико Търново с твърдения за проведени повече от четири съдебни заседания, както и за нарушение на чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК.

Установи се, че са проведени пет открити съдебни заседания пред първа инстанция, от които три по молба за обезпечаване на доказателства /две отложени по молба на ищеца и едно в което са събрани доказателствата/, две с.з. по същество, от които едно отложено по молба на ищеца и едно в което е проведено съдебното дирене и устните състезания. По молбите на ищеца произнасянията са незабавни, решението е постановено в срок. Двамата първоначални докладчици са постановили отводи по чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК, които са мотивирани с връзки с ответника – ВТАК. При направените отводи делото веднага е преразпределено, като забавата е седем дни. Заседанията са насрочвани ритмично – през месец, месец и половина. Отлаганията са свързани само с уважаване молби на ищец да не бъде даван ход на делото поради заболяване. Двамата последващи докладчици са оставили без уважение няколкократните молби на ищеца за отвеждането им, което е ставало веднага след постъпване на молбите и не е довело да забава на процеса.

При въззивното производство пред ВТОС веднага след образуването му е насрочено за открито с.з., заседанието е проведено и делото обявено за решаване, решението постановено в законоустановения инструктивен срок и само два месеца след образуването му.

От изложеното не се установя да е нарушено правото на ищеца на разглеждане и решаване на посоченото гражданско дело в разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е налице необосновано бездействие и от страна на ответника или на другите съдебни органи, пред които до приключване на устните състезания се е развивало производството, стартирало като Гр.д. № 2798/2023г, по описа на ВТРС, тъй като делото е образувано на деня на постъпването му, разгледано е на две инстанции по същество за период от десет месеца. Посоченият срок не се явява неразумен срок за разглеждане и решаване на процесното гражданско дело. Постановените отводи и откази да бъдат приети отводи също не са забавили разглеждане на делото.

Искът не е доказан по основание и следва да бъде отхвърлен, без да се разглеждат останалите елементи от състава /претърпени вреди и техния размер/.

При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „К.“ №.. ет.. иск по чл. .. от ЗОДОВ срещу РАЙОНЕН СЪД, гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 16, за заплащане на сумата от 28 000 лева /двадесет и осем хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.03.2024 г. до окончателното плащане, които се твърди да са търпени поради разглеждане извън разумния срок на дело, образувано като Гр.д. № 2798/2023г. по описа на РС Велико Търново, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 5