Решение № 312 от 26.05.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Ямбол, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20262330100822 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба от С. К. Я. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к „*** със съгласието на своята майка и законен представител Р. И. Ж. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к „*** чрез адв.И. С. от АК Я., с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие против Ж. П. Я., родена на *** год., с адрес: с.К., обл.Я., ул.“***.

С исковата молба се твърди, че ответницата е баба на молителката по бащина линия.

Родителските права по отношение на молителката били предоставени на майката Р. И. Ж., тъй като родителите и били разделени. Преди повече от две години молителката пребивавала за кратък период при баща си, но поради неприемливо поведение на ответницата, молителката прекратила това съжителстване. Твърди се че ответницата системно осъществявала спрямо молителката психически тормоз, изразяващ се в отправяне на обиди, заплахи и агресивни съобщения, включително и проявявала физическа агресия.

На 11.04.2026 год. в интервала около 16.00 часа-17.00 часа ответницата започнала да търси молителката по телефона като поради предходни прояви на агресия молителката не отговорила на обажданията и ответницата започнала да изплаща многобройни последователни съобщения, съдържащи обидни, унизителни и заплашителни изрази. Твърди се че е налице реална и непосредствена опасност от задълбочаване на психическото увреждане на молителката.

В съдебно заседание молителката, непълнолетната С. К. Я. се явява лично като изслушата от съда на основание чл.15, ал.6 ЗЗДет., заявява че живее при майка си, а баща и живее в с.К.. Имал къща в гр.Е., но правил ремонт. Проблемът с баба и бил, че тя посотянно 1 и звъняла и като нямало отговор, почвала да и пише и да я обижда, викала за нея и майка и че са „***“, „***“. Щяла да бъда ***. Това я притеснявало. Още казвала: „***“. Само заплашвала, но нищо не ставало. Не правила нищо конкретно. Живяла там в К. четири месеца, като съжалила че отишла. Постоянно била затворена и не и давали да излиза, отделили я от приятелите и. Приятелите идвали да я викат, но те не я пускали. Иска от съда баба и да я спре да я търси, колкото и да и било мъчно, не искала да я търси.

За молителката в съдебно заседание в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. И. С. от АК Я., чрез когото в хода ан делото по същество се иска от съда да уважи подадената молба и да издаде заповед за защита по ЗЗДН спрямо ответницата за максималния предвиден в закона срок, тй като молителката се притеснявала, че ако бъде отменена заповедта или бъде за кратък срок, тя отново ще започне с психическият тормоз, обидите, заплахите, натиска и агресивната комуникация. Претендират се разноски на основание чл.38а ЗАдв.

От фактическа страна:

За доказване на твърденията си ищцовата страна представя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН; удостоверение за раждане, разпечатки/скрийншотове от електронна комуникация /съобщения/ между страните.

Видно от изисканите служебно от съда справки за съдимост страните по делото не са осъждани, а изготвените справки за родствени връзки /при съпоставяне с удостоверението за раждане/ се установява, че ответницата е баба на ищцата по бащина линия.

От заключението на изготвения по делото социален доклад се установява, че молителката се отглежда от майката, като по отношение на своята баба по бащина линия заявила, че желае да престане с непоносимия тормоз.

С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице – чл.3, т.4 ЗЗДН, разгледана по същество искането на молителката се явява основателно, на следните съображения:

Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.4 – тъй като ответника е баба на 2 молителката.

След преценка събраната доказателствена съвкупност, представената Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която се ползва с предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, която не се опровергава от установени по делото фактически данни, и след като изслуша молителката-непълнолетната С. Я., настоящия съдебен състав обоснова и извод за основателност на молбата.

Установените по делото фактически данни обосновават извод, че извършеното от ответника Ж. П. Я. следва да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на закона, поради което и са налице условията за постановяване на мерките, предвидени за защита от домашно насилие предвидени в разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗЗДН по отношение на пострадалото лице – молителката С. К. Я..

По отношение на извършителя на домашно насилие Ж. П. Я., следва да бъдат наложени следните мерки: чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие; по т.3 – забрана за извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от осем месеца и по т.4 – забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от осем месеца.

Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4, съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие и след оценка на риска – чл.15, ал.4 ЗЗДН. Съдът като извърши оценка на риска като при задени степен на риска по методика определена в ППЗЗДН, съответно „нисък риск“, „среден риск“ и „висок риск“, в конкретния случай съдът установи „нисък риск“, т.е. не са идентифицирани рискови фактори, които да сочат вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице. Налични са данни за лека форма на насилие, което може да бъде на вербално или емоционално ниво, като пострадалото лице има ресурси да се справи с насилието.

Ето защо като съобрази характера и интензитета на извършеното от ответника насилие, начина на извършване, вероятността от бъдещо посегателство, с оглед профила на извършителя установяващ се при извършената оценка на риска, съдът намери, че така определени като вид и обем мерки са нужни и достатъчни за да изпълнят целите си, а имено защита на пострадалото лице.

В тази връзка, следва да се посочи, че мерките по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността за извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия и мотивиране на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на последиците за последното от акта на насилие.

3

С оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗЗДН, следва да бъде приспаднат срока на действие на мерките по издадената в производството заповед за незабавна защита № *** год., като се постанови, че срока на постановените от съда мерки е осем месеца считано от 16.04.2026 год.

На основание чл.15, ал.8 ЗЗДН на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол дължимата държавна такса в размер на 12.78 евро.

При този изход на делото молителката има право на разноски включително и за заплатено от страната адвокатско възнаграждение.

В случая молителката е била представлявана в настоящото производство от пълномощник – адвокат, на когото не е заплатила адвокатски хонорар, като в хода по същество на делото се иска от съда да присъди такова при условията на чл.38 ЗАдв. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че договореното между страните по договора възнаграждение за представителство пред съда е по чл.38 ЗАдв.

Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което в случая съдът като съобрази чл.22 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнагражденията за адвокатска работа, но и като взе предвид липсата на особена фактическа и правна сложност на делото приключило в едно съдебно заседание в което са събрани единствено писмени доказателства съдът определи дължимо адвокатско възнаграждение под установения в горепосочената разпоредба минимум, а именно в размер на 150.00 евро, което с оглед изхода на делото следва да се възложи в тежест на ответника.

На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,

РЕШИ:

УВАЖАВА молбата на С. К. Я. с ЕГН ********** от гр.Ямбол, ж.к „*** действаща със съгласието на своята майка и законен представител Р. И. Ж. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к „*** чрез адв.И. С. от АК Я., за издаване на заповед за защита от домашно насилие против Ж. П. Я., с ЕГН **********, с адрес: с.К., обл.Я., ул.“***, и на основание чл.15, ал.8 ЗЗДН ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, като налага следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА Ж. П. Я., с ЕГН **********, с адрес: с.К., обл.Я., ул.“*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо С. К. Я. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к „***.

4

ЗАБРАНЯВА на Ж. П. Я., с ЕГН **********, с адрес: с.К., обл.Я., ул.“*** ДА ПРИБЛИЖАВА С. К. Я. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к „***, ОБИТАВАНОТО ОТ НЕЯ ЖИЛИЩЕ, МЕСТОРАБОТА, ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ

КОНТАКТИ И ОТДИХ НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА - за срок от 8 /осем/ месеца, считано от 16.04.2026 год.

ЗАБРАНЯВА на Ж. П. Я., с ЕГН **********, с адрес: с.К., обл.Я., ул.“*** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с С. К. Я. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к „*** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация - за срок от 8 /осем/ месеца, считано от 16.04.2026 год.

Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН Ж. П. Я. с ЕГН **********, в случай на неизпълнението и.

ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, Ж. П. Я. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 12.78 евро – държавна такса по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗА, Ж. П. Я. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И. С.

С. – адвокат към Адвокатска колегия Я., личен № ***, с адрес на кантора: гр.Я., ул.“***, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на молителката С. К. Я. в размер на 150.00 евро.

Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото.

КОПИЕ от Решението и Заповедта да се изпратят на РУ Я. и РУ Т., както и на ДСП Я.

Решението подлежи на обжалване от страните в 7-дневен срок считано от 26.05.2026 год. пред Окръжен съд Ямбол.