Определение № 4008 от 12.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4008 гр. София, 12.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002103303 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 14679/09.05.2023г., подадена от М. Х. Ч. и П. А.

Ч., чрез процесуалния представител адвокат В. Л. - АК Х., срещу решение № 378/23.03.2023г. по в. гр. д. № 3298/2022г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 260027/15.09.2022г. по гр. д. № 326/2019г. на Първомайския районен съд, е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Н. Х. Н. иск за делба на урегулиран поземлен имот (УПИ) № .... с площ от 890 кв. м., с предназначение за жилищно строителство, с приложени улична и дворищна регулации, находящ се в кв. 61 по действащия регулационен план на [населено място], обл. П., от 1994г., при граници: улица, УПИ № .... № ,УПИ № .... , УПИ № .... , УПИ № .... и УПИ № .... , ведно с построените в него: двуетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв. м. на всеки етаж, състояща се от първи етаж, включващ два гаража, четири избени помещения и коридор, и втори жилищен етаж, включващ кухня-трапезария, дневна, две спални, баня, тоалетна, помощно помещение и коридор, и ведно със съответните части от общите части на сградата; масивна стопанска сграда със застроена площ от 74 кв. м. и навес с оградни стени и със застроена площ от 26 кв. м. и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен със законните последици.

Касаторите поддържат, че въззивният съд изцяло се е съгласил с изводите на първоинстанционния съд и е потвърдил решението, без да извърши преценка и анализ на 1 всички доказателства по делото и доводите на страните и да формира собствени изводи, поради което и постановеното въззивно решение е неправилно и необосновано.

Поддържат, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите на ответника, а не е дал вяра на показанията на свидетеля на ищците като само декларативно е посочил, че свидетелят П. В. Х. е заинтересована от изхода на делото, поради наличието на спорове с ответника.

Твърдят, че неправилно възивният съд не е обсъдил обстоятелството, че делбените имоти са СИО на съпрузите Х. Н. Х., починал на 07.08.2005г. и П. В. Х., а само декларативно е отбелязал това.

Излагат оплаквания, че неправилно въззивният съд е уважил направеното с отговора на исковата молба възражение за придобиване на процесните имоти по давност, което е останало недоказано, след като не е доказано предаване на владението приживе от наследодателя и преживялата го съпруга.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1. За правното значение на изразена приживе воля на наследодателя, имотът да остане след смъртта му на един от наследниците по закон и в кои случаи тази воля може да бъде приравнена на предаване на владението;

2. Счита ли се наличието на уговорка изразена приживе от наследодателя съпруг за предаване на владението на недвижимия имот на един от наследниците по закон, че се отнася и за частта на преживелия го съпруг, изгубил ли е и той своята част от имота и кога;

3. За значението на уговорката изразена приживе за предаване на владението на недвижим имот, който е бил в режим на СИО от наследодателя съпруг на един от наследниците по закон – важи ли тази уговорка и за преживелия наследодателя съпруг по отношение и на неговата част от имота и в кои случаи тази воля може да бъде приравнена на предаване на владението.

Касаторите твърдят, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1 /2012г. и на решение № 60 от 07.06.2018г. постановено по гр.д. № 2420/2017г. на ВКС, 1-во г.о., решение № 3 от 25.01.2016г. постановено по гр.д. № 3973/2015г. на ВКС, І г.о. и решение № 32 от 08.02.2016г. постановено по гр.д. № 4591/2015г. на ВКС, І г.о.

4. Приложим ли е институтът на придобивна давност в отношенията между сънаследници и при предаване на владението приживе от наследодателя, кога е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС и в кой момент се придобива правото на собственост;

5. Налице ли е наследяване на недвижимия имот от преживелия наследодателя съпруг, при наличие на уговорка за предаване на владението на недвижимия имот приживе от наследодателя съпруг и следва ли съдът да вземе предвид предварителната уговорка дадена приживе от наследодателя съпруг за предаване на владението на недвижим имот при положение, че има преживял наследодателя съпруг. Правилно ли съдът е преценил наличието на подобна уговорка за предаване на владението на недвижимия имот приживе от 2 наследодателя съпруг в полза на един от наследниците по закон.

Касаторите поддържат, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2012г., решение № 60 от 07.06.2018г. постановено по гр.д. № 2420/2017г. на ВКС, І г.о., решение № 32 от 08.02.2016г. постановено по гр.д. № 4591/2015г. на ВКС, І г.о., решение № 3 от 25.01.2016г. постановено по гр.д. № 3973/2015г. на ВКС, І г.о., решение № 307/18.07.1995г. по гр.д. № 97/95г. на І г.о на ВКС и решение № 270 от 20.05.2009г. по гр.д. № 1162/2009г. на ВКС, II г.о.

6. Задължен ли е ОС - Пловдив да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебния акт трябва да е мотивиран и обоснован.

По въпроса се поддържат, че въззивното решение противоречи на решение № 7 от 08.02.2012г. по гр.д. № 510/2011г. на II гр.о. на ВКС.

7. Допустими ли са свидетелски показания за доказване на уговорка направена приживе от наследодателя съпруг за предаване на владението на недвижим имот, бил тогава в режим на СИО на един от наследниците по закон и за дадено съгласие и от преживелия го съпруг, т.к. се твърди от последния, че няма такава уговорка и съгласие от последния;

8. Следва ли преценката, кои свидетелски показания да бъдат кредитирани и кои не, да бъде съобразена с останалите доказателства по делото. Допустимо ли е съдът да не кредитира показанията на свидетел само поради това, че е роднина на страна по делото и като такъв е заинтересован за изхода на спора, без да направи преценка на достоверността им с оглед на останалите доказателства по делото; Следва ли съдът да направи преценка на всички доказателства по делото и да мотивира преценката си, защо кредитира показанията на едни свидетели, а други - не. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; Липсата на мотиви на съда защо кредитира едни свидетелски показания, а други не, води ли до процесуално нарушение на нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 12 от ГПК;

Касаторите поддържат, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с решение № 118 от 11.01.2021г. по гр.д. № 665/2020г. на ВКС, решение № 136 от 30.10.2020г. по гр.д. № 4746/2019г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 447 от 18.11.2011г. по гр.д. № 1964/2010г. на IV г.о. на ВКС и решение № 7 от 08.02.2012г. по гр.д. № 510/2011г. на ІІ г.о. на ВКС.

9. Кои свидетели и в каква родствена връзка се считат за заинтересовани от изхода на делото съобразно родствената им връзка със страната и съществува ли презумпция за заинтересованост на преживелия съпруг на наследодателя, като се има предвид, че тя е майка на страни по делото.

По този въпрос считат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Н. Х. Н., чрез процесуалния си представител адвокат Г. К., изразява становище, че не са налице основания 3 за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството е за делба във фазата по допускане.

Искът за делба е предявен от М. Х. Ч. и П. А. Ч. с твърдението, че процесният имот е съсобствен, като те притежават съответно ищцата Ч. 15/24 идеални части от УПИ и 4/6 идеални части от построените в него сгради на основание наследствено правоприемство от баща си Х. Н. Х. и покупко-продажба, а ищецът Ч. 3/24 идеални части от УПИ и 1/6 идеални части от построените в него сгради на основание наследство от баща си А. Ч.. Поддържат, че част от имота е бил придобит по наследство от общия на страните наследодател Х. Н., баща на ищеца Ч. и ответника Н., а друга част възмездно, при режим на СИО, заедно със съпругата му П. В. Х., включително построените сгради в имота. След смъртта на наследодателя Х. Н. възникнала съсобственост върху имота на основание наследяване между наследниците му по закон - съпругата П. В. Х. и децата му - ищцата Ч. и ответника Н.. През 2017г. съпругата П. Х. продала на дъщеря си, ищцата Ч., притежаваната от нея по наследство и прекратена съпружеска имуществена общност, идеална част от процесния имот. След смъртта на съпруга на ищеца Ч., част от имота се наследил и от сина й - П. Ч., също ищец в производството.

Ответникът Н. Х. Н., в отговора на исковата молба поддържа, че е придобил процесния УПИ, построените в него стопански сгради и жилището на втория етаж от построената двуетажна масивна жилищна сграда, по силата на упражнявано непрекъснато давностно владение за периода от 1997г. до датата на подаване на отговора. Изложил е твърдения, че владението му е предадено доброволно от родителите му, които изразили намерение имотът да остане за него, като компенсирали дъщеря си с парична сума за закупуване на жилище.

Поддържа, че договорът за покупко-продажба на част от имота, сключен между майка му и сестра му през 2017г., му е непротивопоставим, доколкото към датата на разпореждането имотът е бил придобит от него, той е бил собственика на имота, поради което майка му не е имала права, които да прехвърли и сделката не произвежда вещно-правен ефект по отношение на него. Счита, че до делба следва да бъде допуснато единствено жилището на първи етаж от построената жилищна сграда, ако притежава необходимите характеристики да бъде самостоятелен обект на правото на собственост.

От фактическа страна въззивният съд е взел предвид, че чрез договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 64, том 2, дело № 175/1974г. по описа на Районен съд – Първомай наследодателят Х. Н. Х. е придобил една втора идеална част от дворното място, учредено право на строеж и реализиране в това дворно място на приземния и първи етаж на двуетажна жилищна сграда, по време на брака му с П. В. Х., при режим на СИО. Тази 4 идеална част му е прехвърлена от неговия баща Н. Х. Н., който е признат за собственик на имота въз основа на обстоятелствена проверка, за което е съставен н.а.№97/1974г.

Останалата една втора от дворното място Х. Н. Х. придобил по наследство, след смъртта на родителите си и отказа от наследство от страна на сестра му. Посочено е, че през 1976г. без строителни книжа и разрешение наследодателят и съпругата му построили узаконените с Акт за узаконяване № 8 на ОНС Първомай стопански постройки, а намиращата се северозападната част на двора стара паянтова къща премахнали след 1978г. Взето е предвид, че Х. Н. Х. е починал на 07.08.2005г. и оставил законни наследници съпругата си П. Х. и децата си М. Ч. и Н. Н.. На 17.10.2017г. П. Х. сключила с М. Ч., по време на брака й с А. П.