Решение № 421 от 29.11.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Кърджали, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20225140100232 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от Н. О. М. в която твърди, че на 02.11.2021 г. е сключила с ответното дружество ********* договор за кредит, по силата на който са й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 3000, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 36,00%, годишен процент на разходите - 42,58% . Сочи, че съгласно чл.17 от договора за заем, същият следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрявало от ответното дружество. Твърди, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължал неустойка визирана в чл.26 от договора в размер на 0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е било представено обезпечение или сумата от 2000 лева, като начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план. Сочи, че ищеца е усвоила изцяло заемният ресурс, но не е дължала плащания за лихва и неустойка, тъй като счита договора за кредит за нищожен, поради следните съображения: Сочи, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 36,00%, че не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва.

Твърди, че поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите, но същият не е бил обявен на ищеца и не е бил посочен в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 от ЗПК.

Сочи, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на 36,00 %, към който се кумулирано вземането, представлява скрита печалба визирана в договора за неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатява и твърди, че се нарушават добрите нрави, както смята и, че се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и 1 доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което според ищеца води до нищожност на договорното съглашение. Сочи аргументи относно договореният размер на възнаградителната лихва и смята, че противоречи на добрите нрави и не отговаря на действителните параметри по договора, с която е следвало да се увеличи и стойността на реално приложения годишен процент на разходите. Сочи, че съгласно договора, заемополучателят следва да представи обезпечение визирано в договора, като същият дължи неустойка на кредитора в размер почти равен на заетата сума. Твърди, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото счита, че чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като смята, че в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Сочи, ч е предвидената неустойка в размер почти равен на заетата сума е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и счита, че по никакъв начин не кореспондира с последици от 2 неизпълнението. Сочи, че заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, и смята, че обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Твърди, че е предвидено да се кумулира към погасителните вноски като смята, че по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което счита, че е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди, че на плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение: за кредит от 3000,00 лева, заемателят се е задължил да осигури поръчителство на лица с визирани условия в договора, сочи, че ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- като твърди, че те могат да бъдат само физически, н е и юридически лица. Счита, че така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от З П К . Сочи, че неустойката е била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Твърди, че в добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е бил да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Сочи, че няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено 2 обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Твърди, че нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Твърди, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители- едва три дни след сключване на договора. Сочи, че кредиторът в настоящият случай е поел риск да отпусне реално необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя са самопричинени, тъй като сочи, че той не е спазил своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, и твърди, че поради това финансовата институция не може да черпи права за себе си от собственото си противоправно поведение, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Сочи, че неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката.

Твърди, че по изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Сочи, че е предвидено тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. Твърди, че по същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Твърди, че договорена при тези условия тя представлява допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва, без обаче тя да бъде обявена по този начин на потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и без тя да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Сочи, че на плоскостта на настоящият казус, не е извършено отнапред разясняване на потребителя на клаузите във връзка с крайните задължения по договора. Твърди, че видно от съдържанието 3 на договора за предоставяне на паричен заем и представения стандартен европейски формуляр, поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, същите са изготвени без заемателят да е бил запознат с действителния размер на ГПР. Твърди, че е нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус твърди, че не отговарят на действителните параметри по договора. Сочи, че чрез уговореното в договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. Сочи, ч е о т една страна, неустойката е включена като падежно вземане- обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като смята, че е съизмерима с предоставената сума по кредита. Твърди, че по този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 3П при определяне ГПР. Сочи, че, макар да е предвидена като неустойка в договора при неизпълнение, счита, че сумата за неустойка по договора представлява предварително отчетена в падежните вноски сума, 3 която не е била известна на потребителя, съобразно изискванията на чл. 5 от ЗПК. Твърди, че клаузата предвиждаща неустойка в договора противоречи на добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която сочи, че не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Твърди, че такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което счита, че е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Сочи, че този извод се формира от естеството на договора за кредит /потребителски с по-слаба и уязвима страна/, от съотношението на заема и неустойката, от съотношението на законните лихви и вземането за лихви, към което се калкулира и неустойката, както и от съпоставка с вредите от неизпълнението. Сочи, че поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като счита, че реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, и смята, че е увеличен със скрития добавък от неустойката. Твърди, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди, че нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че не е изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността.

Сочи, че по силата на чл.23 от ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като счита, че е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР. Сочи аргумент за недействителност на договора и счита, че на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по- пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал.

Разпечатката съдържа 12 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80f89b96-8f3b-4ad8-87c3-6e83cb45a710