Решение № 188 от 21.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Велико Търново, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Радка Цариградска при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500084 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от "А.

Б. Б." ЕООД въззивна жалба против

Решение № 626/28.11.1023г. , постановено по гр.д. № 408/2022г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е отхвърлен искът на "А. Б. Б." ЕООД, ЕИК ***, гр.София, срещу И. А. Ш., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземания по договор за потребителски кредит № ***/14.03.2016 г., сключен с “К.” АД, за сумите както следва: 500 лв. (петстотин лева) – главница, ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 89,77 лв.

(осемдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.04.2016 г. до 10.12.2016 г. и 267,39 лв. (двеста шестдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки) – обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за периода 10.04.2016 г. – 23.02.2021 г., за които е издадена заповед № 1141/20.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2300/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, както следва :

-Договорът за потребителски кредит е сключен съгласно изискванията на ЗПК ,ЗЕДЕУУ, ЗПФУР. Приложените общи условия към потребителския договор категорично установявали сключването на договора.

1

-На 14.03.2016г. И. А. Ш. е получил по подадения от него при сключване на договора електронен адрес следните документи : общи условия, договор , приложение 1, ведно със стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г. „К.“ ЕАД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника на ищеца и длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него електронна поща с имейл.

Отправя се молба към въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения положителен установителен иск.

В законоустановения срок отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Ищецът “А. Б. Б.” ЕООД твърди, че между “К.” АД и ответника И. А.

Ш. бил сключен договор за потребителски кредит № ***/14.03.2016 г. по реда на чл.6 ЗПФУР, по силата на който дружеството предоставило на ответника паричен кредит в размер 500 лв. срещу задължение за връщането на сумата, ведно с възнаградителна лихва – фиксиран годишен лихвен процент от 41,24 %, до 10.12.2016 г. на 9 вноски от по 65,53 лв. всяка. Твърди се, че ответникът не е погасил нито една вноска по погасителния план до настъпване на крайния срок на договора и понастоящем, поради което дължи и обезщетение 2 в размер на законната лихва върху непогасеното задължение от 10.04.2016 г. до 23.02.2021 г. в размер от 267,39 лв. Ищецът твърди, че по силата договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., “К.” АД му прехвърлило вземанията по договор за потребителски кредит № ***/14.03.2016 г., за което ответникът бил уведомен по електронна поща на 30.03.2021 г.

В тази връзка се отправя искане към съда да постанови решение, с което приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по договор за потребителски кредит № ***/14.03.2016 г., сключен с “К.” АД, както следва: 500 лв. – главница, ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 89,77 – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.04.2016 г. – 10.12.2016 г. и 267,39 лв. – обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за периода 10.04.2016 г. – 23.02.2021 г., за които е издадена заповед № 1141/20.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2300/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица с присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва договорът да е подписан от страните и да е получил сумата по предоставения му кредит. В условията на евентуалност – счита клаузите на договора, уреждащи начина на сключването му, за нищожни като неравноправни и възразява, че ответникът е узнал за параметрите на кредита едва след получаване на заемната сума в нарушение на чл.11 ЗПК, поради което не е имал възможност да изрази несъгласие с едностранно въведените от кредитора клаузи. Счита, че вземанията са погасени поради изтичане на погасителна давност. Отправя искане към съда да отхвърли предявения иск. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, с който ищецът цели да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на съществуване на вземането на ищеца срещу ответника по цитираната по- горе заповед за изпълнение на парично задължение.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявения иск.

По оплакванията в жалбата :

Ищецът настоява, че договорът между ответника и „К. “ ЕАД е 3 сключен в съответствие с изискванията на приложимите към този договор законови разпоредби.

След като твърди, че задължението на ответника е възникнало по силата на договор за потребителски кредит, ищецът, като приобретател на вземането по този договор, следва да докаже наличието на валидно заемно правоотношение. В случая, предвид естеството на твърдения от ищеца договор ( договор за потребителски кредит), той е следвало да докаже освен наличието на съглашение между страните за предоставяне на сума под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Освен това, за да е възникнало за ответника задължението за връщане на предоставената му сума, следва да е доказано, че той я е получил.

От събраните по делото доказателства не се установява по какъвто и да било начин постигането на съглашение между ответника и „К. “ ЕАД с параметрите, изброени по-горе. Представените договор и общи условия , както и приложението към договора, не носят подписа на ответника. Не е доказано и че договорът е сключен между посочените в него страни във формата, посочена в чл. 10 от ЗПК.

От друга страна ищецът не е доказал, че при сключването на договора са използвани едно или повече средства за комуникация от разстояние (чл. 6 , ал. 1 от ЗПФУР). Представено е само едно извлечение от кореспонденция между ищеца и ответника по повод сключения договор за прехвърляне на вземане на „К. “ ЕАД към ищеца.

Това, че представените документи, именувани договор, общи условия и приложение № 1 отговарят по форма и съдържание на изискванията на закона за размер на шрифта и съдържание на клаузите, не означава, че те създават права и задължения за страните, посочени в тях, доколкото те не обективират съгласие на двете страни. Видно от представените документи, те носят подписите само на двамата представляващи „К. “ ЕАД, но не и на ответника. Ищецът не е доказал, че ответникът е изразил по какъвто и да било начин воля за сключване на договор с клаузите на представения и при общи условия, каквито са представени като доказателство пред съда.

Това обстоятелство и липсата на доказателства за предаване на сумата, предмет на представения договор обосновават единствено правилният извод, че такъв договор липсва. За ответника не е възникнало задължение за връщане на исковата сума, поради което претенциите на ищеца се явяват неоснователни.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд , което обосновава извод за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди изцяло.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 626/28.11.1023г. , постановено по гр.д.

№ 408/2022г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица= Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5