Определение № 638 от 06.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. София, 06.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000503154 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на ищеца „Юробанк България“АД за изменение на решението относно присъдените в негова тежест разноски в полза на ответниците в общ размер на 21 411,39лв. Твърди се, че по делото липсват доказателства за реално плащане на сумата, включително извлечения от банкови преводи, така и че ответникът Н. К. е защитавал сам себе си и е недопустимо да му се присъждат разноски. Твърди се, че присъденият размер освен недължим е и прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срок е постъпил отговор от насрещните по молбата страни с възражения, че е недопустима, а евентуално неоснователна.

САС в настоящия състав след преценка доводите в молбата и приложените доказателства приема следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл. 248 и сл. от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.

С оглед изхода на делото пред въззивна инстанция ответниците по правилата на чл.78 и сл.ГПК имат право на разноски, каквито са претендирали с приложена молба- становище, имаща характер на списък по чл.80 ГПК, към която са представени доказателства за реално плащане на адвокатския хонорар – договор за правна помощ, с който се удостоверява, че възнаграждението е договорено и платено в посочения размер. Съгласно ТР 6/2012 от 6 ноември 2013год, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗА и само от 1 факта, че е оказал правна защита на свои родственици не следва симулативност на изявлението за реално извършено плащане. Присъденият размер не се явява прекомерен по см. на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като при материален интерес от 269 994,48лв договореният адвокатски хонорар не превишава предвидените в Наредба №1/2004г размери, които служат като ориентир за определяне адвокатските възнаграждения, но също и делото се отличава с фактическа и правна сложност.Поради изложеното няма основание за изменение на определените с решението разноски и като краен извод молбата по чл.248 ГПК се явява неосноавтелна.

Поради изложеното, настоящият състав

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молбата по чл.248 ГПК на ищеца „Юробанк България“АД за изменение на решение от 10.12.2024г по гр.д. № 3154/2023г относно присъдените в негова тежест разноски в общ размер на 21 411,39лв., като неоснователна.

Определението, подлежи на обжалване от страните в 1-месечен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВКС.

Председател:

Членове:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2