Решение № 45 от 07.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20215330207189 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-007779/12.08.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна Полиция в частта с която на Т. П. Т. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 /двеста/ лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В останалата част относно извършеното нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, по време на съдебните прения адв. П. заяви, че не обжалва, поради което същото е влязло в сила.

Жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. П. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Твърди, че неговият доверител не е извършил процесното нарушение, доколкото не е знаел, че автомобилът е бил дерегистриран. Липсвало посочване на категория на СУМПС, било налице разминаване в имената на собственика в АУАН и НП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил и не взе становище по съществото на 1 делото.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 23.07.2021 г. около 09:10 часа в гр. Пловдив, бул. ,,6-ти Септември‘‘ до № 2 като водач на товарен автомобил ,,Форд Транзит‘‘ с рег. № ***, собственост на В.С.М., видно от док. № 2955/14.09.2020 г. на Нотариус № ***, управлява дерегистрирано МПС /справка ОДЧ сектор ,,Пътна полиция‘‘ Пловдив, като регистрацията е била прекратена по чл. 143 ЗДвП на 15.11.2020 г.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят К.К., който след предявява на АУАН, потвърди отразеното в него. Добави, че лицето е било спряно и при направена при направена справка в сектора се установило, че регистрацията на МПС е била прекратена служебно, е минал е през нотариус, но не е било регистрирано в сектор „Пътна Полиция“.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и 2 заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

В конкретния случай по делото не се оспорва, че жалбоподателят Т. и управлявал процесния товарен автомобил, както и че същият е бил дерегистриран по реда на чл. 143 ЗДвП, като основните възражения са свързани с липсата на субективен елемент и незнание от страна на Т.Т., че товарен автомобил с рег. № *** е бил служебно дерегистриран, като това е станало на 15.11.2020 г.

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо". Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията 3 или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място Т.Т. е управлявал процесния товарен автомобил, поради което е имал качеството "водач" на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към датата 23.07.2021 г., е било със служебно прекратена регистрация – 15.11.2020 г. Прекратяването на регистрацията на описания товарен автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.

Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.

Жалбоподателят Т. е осъществил виновно вмененото му нарушение.

Същият, след като е приел да управлява товарен автомобил от друго лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик / от лицето, което му го е предоставило за управление/, дали автомобилът има действаща 4 регистрация. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери предадените му с автомобила документи и в частност свидетелство за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани досежно собственика на автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобил, е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.

Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност.

Небрежността се нарича още "несъзнавана непредпазливост". При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, касаторът следва да носи административно-наказателната отговорност по чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. Независимо, че Т.Т. не е бил собственик на автомобила, а само го е управлявал, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат касаторът да прояви активност, в това число да се снабди и с необходимите пълномощия от собственика на автомобила и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран.

Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на Министерство на вътрешните работи са уведомили или не 5 собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност и свидетелството за регистрация /малък талон/ е било наличното. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. В тази насока е Решение № 620 от 29.03.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3366/2020 г.