Решение № 45 от 03.04.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Златоград, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100421 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от П. Р. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Д. Ч.“ № ***, чрез адв. З. С. Д. от АК С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № * срещу Р. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „С. р.“ № ***; Д. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Й. Н.“ № **; Д. А. А., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Г. В. З.“ № *; Ю. Е. А., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Г. В. З.“ № * и С. Е. А., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Г. В. З.“ № *.

В молбата си ищецът сочи, че с Решение на Районен съд Златоград по гр.дело № 313/2024 по описа на ЗлРС е признат за собственик по силата на давностно владение на 329 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** в местност „А.", землището на гр. Н.. За разликата до 1 декар е направил намаление на площта в иска, защото тази площ около 700 кв.м. в ПИ *** е отредена като собственост на наследниците на Д. О. А..

Действително обаче около 700 кв.м. реална площ от ПИ с идентификатор *** в югозападната част владее и ползва единствено той-ищецът, повече от 40 години, считано от 1985 година, явно, спокойно необезпокояван от никого.

Между поземления имот на ищеца и ответниците има поставена телена ограда. Ответниците никога не са ползвали и владеели имота, както и техния наследодател.

Фактическата власт осъществява, като поземления имот го коси като ливада.

Предвид на обстоятелството, че ответниците отказват да се явят пред 1 нотариус за уреждане на реалната част от имота, описан по-горе, за доверителя на адв. З. Д. е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищецът, чрез своя процесуален представител адв. З. Д., моли съда да постанови съдебен акт, с който признае за установено по отношение на ответниците Р. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „С. р.“ № ***; Д. Д.

Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Й. Н.“ № **; Д. А. А., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Г. В. З.“ № *; Ю. Е. А., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Г.

В. З.“ № * и С. Е. А., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Г. В. З.“ № *, че П. Р.

Л. с ЕГН **********, гр.Н., обл.С., ул."Д. Ч." № *** е собственик по силата на давностно владение на реална част около 700 кв.м. в югозападната част от ПИ с идентификатор *** в местност „А." землището на гр.Н., ползвайки и владеейки имота явно, спокойно и необезпокояван от никого повече от 40 години, считано от 1985 г. до настоящия момент.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея, от ответника Р. Д. К. е постъпил отговор, с който посочва, че тя няма вина за неправилно заснетия имот, поради което не е съгласна да поема разноски по делото.

В съдебно заседание, ищеца, заедно със своя процесуален представител адв. З. Д., поддържат предявения иск.

В проведеното по делото открито съдебно заседание се явяват ответниците Р. Д. К., Д. Д. Д. и Ю. Е. А.. Д. А. А. и С. Е. А. не се явяват и не изпращат представител.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Ответниците по делото са законни наследници на Д. О. А.. Това се установява от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. №9400-923/22.10.2025г.

Като свидетели по делото са разпитани Д. Х. Л. – братовчед на П. Л. и З. Т. Д., който е женен за сестрата на П. Л..

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като те не влизат в противоречие помежду си и със събраните по делото писмените доказателства, а също и заключението на вещото лице. От същите съдът приема за установено, че П. Л. има имот в местността ,,А.‘‘, като З. Д. посочва, че му е помагал там. Мястото на ищеца е заградено с мрежа и стоманени колове. И двамата свидетели посочват, че мястото е ливада в момента, а З. Д. сочи, че преди е било градина, както и че имота е около декар. Свидетелите не са виждали някой от ответниците да влиза в имота и да го обрбаотва или пък да имат спор с ищеца. Посочват, че ответниците имат съседен имот. Свидетеля Д. Л. посочва съседи на имота на П. Л., като сочи, че ищеца ползва имота от над 40г., което кореспондира с казаното от З. Д., който сочи, че още през времето на комунизма П. обработва имота.

С исковата молба е направено искане за назначаване на съдебно2 техническа експертиза, с посочени въпроси от ищеца, като съдът е допуснал и назначил такава с Определение №9/13.01.2026г., като за вещо лице е определен А. И. С., който е изготвил възложената му експертиза.

Съдът приема заключението на вещото като обективно, компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че от направеният оглед и заснемане на място, в присъствие на заинтересованите страни, установил че съществува материализирана граница - ограда с бетонни колове и мрежа, отразена на Комбинирана скица М 1:500 - Приложение №1, в кафяв цвят, по подробни точки от заснемането с номера от 1 до 12 по приложения координатен регистър към същата Комбинираната скица. Тази ограда отнема част от имот К№*** с площ от 477,0 кв.м., оцветена на Комбинирана скица М 1:500 — Приложение №1 в зелен цвят. Тази част от имота на ответниците с площ от 477,0 кв.м., оцветена на Комбинирана скица М 1:500 - Приложение №1 в зелен цвят, се владее от ищеца - Снимки с телефон - Приложения 2 А,Б и В. При направена справка в Община Н. вещото лице не открива да са съставяни актове за частна общинска собственост или Държавна частна, или публична собственост, както и да са съставяни отчуждителни приписки от Община Н. за тази реална част от ПИ с идентификатор *** с площ от 477,0 кв.м., оцветена на Комбинирана скица М 1:500 - Приложение №1 в зелен цвят.

На скицата вещото лице е повдигнало в жълт цвят онази част от целия имот на ищеца, за която е признат за собственик по гр.д. №149/2023г. по описа на ЗлРС.

В съдебно заседание на 09.03.2026г., вещото лице поддържа изготвеното заключение, като прави едно уточнение, а именно, че ищеца претендира 700кв.м, но тази площ е сбор от площта, за която е признат за собственик по гр.д. №149/2023г., която площ е 310кв.м и настоящата площ, която е измерил на място и е в размер на 477.0кв.м, сбора от двете площи дава 787кв.м. Това е площта, заключена между точките 1 до 18 по приложения координатен регистър.

Ищецът, чрез адв. З. Д. моли да бъде допуснато изменение на иска, на осн. чл. 214 от ГПК, във връзка с депозираното от вещото лице заключение, като площта се счита предявена за 477кв.м, вместо първоначално посочената 700кв.м.

Съдът е допуснал изменение на предявения иск, тъй като същото е направено в срока до приключване на съдебното дирене и от правоимаща страна.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

3

Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Предявеният иск от П. Л. е допустим, тъй като същия претендира да е собственик само и единствено въз основа на давностно владение.

От доказателствата по делото се налага извода, че той не е признат за собственик на процесната реална част, въз основа на друго правно основание.

Няма и твърдения в тази насока. Съгласно трайната съдебна практика правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Анализ на съдебната практика в тази насока е направен в Решение на ВКС №35/18.08.2022г., по гр. д. №2880/2021г., първо г.о.

Изпълнено е изискването, посочено в съдебната практика - Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г. на ВКС и др., а именно, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. То трябва да се осъществява постоянно, тоест да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Тя може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой на владелеца. Тези посещения не трябва да са прекъсвани от действия на трети лица. Ищецът е придобил собствеността върху процесните реални части, въз основа на повече от 40-годишна придобивна давност.

От събраните по делото гласни доказателства, а и от обстоятелството, че претендираната реална част е заградена, както и от обясненията на явилите се ответници, се налага по безсъмнен начин извода, че само и единствено ищеца П. Р. Л. е владял процесната реална част със съзнанието, че е собственик. Нещо повече, тази част само по документи се води собственост на ответниците, а реално ищеца има представа, че тя е част от целия негов имот – заедно с повдигнатата част в жълт цвят, за която е признат за собственик по друго гражданско дело на ЗлРС.

В настоящият случай следва да се посочи, че следва да се приложи презумпцията на чл. 69 от ЗС, тъй като в практиката на ВКС се приема, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (така нареченото завладяване), то според презумпцията на чл. 69 се предполага, че упражняващия фактическата власт държи вещта за себе си, тоест има качеството на владелец. Тоест, в такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на 4 държание. Достатъчно е упражняваното владение да е осъществявано в предвидения от закона срок и да е явно, необезпокоявано и непрекъснато – Определение № 352/18.07.2022г. на ВКС по гр.д. №1144/2022г., първо г.о.

Преди Решение №68/02.08.2013г. на ВКС по гр.д. № 603/2012г., с друго свое Решение №304/04.05.1995г. по гр.д. №75/1995г., първо г.о., ВКС е коментирал какви признаци следва да има владението и всички тези признаци са налице и в настоящия случай.

Владелецът следва да манифестира действията си не пред трети лица, а пред собственика, който трябва да узнае и да може да възприеме физическото присъствие на владелеца в имота, тоест действията трябва да са явни. Тоест, прилага се правилото на чл. 83 от ЗС, че който докаже, че е владял в различни времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка.

В настоящото производство не се събират доказателства за смущаване на владението, още повече за прекъсването му, напротив, налице е признание на предявения иск от трима от ответници, а останалите, които не се явяват, не са подали и отговор на исковата молба.

В Решение №168/14.11.2023г. на ВКС по гр.д. №4234/2022г., първо г.о., се посочва, че действията, с които се прекъсва давността са точно изброени, а те са: признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение или искане за започване на помирително производство, предприемане на действия за принудително изпълнение.

В решението на ВКС се казва, че действията по спиране и прекъсване на давността са изрично и изчерпателно уредени и не могат да се тълкуват разширително.

Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че ищеца, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д.