Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 130 от 19.03.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 933/2025
Вид
Решение № 130
Подписан
19.03.2026
В сила
04.05.2026
Състав
Даниела Дончева, Димитър Мирчев, Михаил Малчев

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.48, ал.1, т. 6 · Закон за водите
  • чл.5 · Закон за измерванията
  • чл.26, ал.4 · Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20251001000933 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273. от ГПК.

С Решение № 1183 от 11.08.2025 г., постановено по търг. дело № 456/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-7-ми състав, е признато за установено, че „БОКАС - 01“ ЕООД не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 26 528,40 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за В и К услугите по отвеждане и пречистване на отпадъчни води и санкция за отклонение на суспендираните вещества над максимално допустимата стойност съгласно фактура № 0127347752 от 17.11.2023 г. за периода от 29.09.2023 г. до 25.10.2023 г., за имот, находящ се на адрес: ***, вх.ъгъл с ул. 5002 - автомивка, с клиентски номер 1005396019, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над 26 528,40 лева до пълния предявен размер от 27 177,19 лева. С решение № 1497/27.10.2025 г., влязло в сила на 28.11.2025 г., постановено по т.д. № 456/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 състав, са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в решение № 1183/11.08.2025 г., постановено по същото дело, съобразно което депозитът за СТЕ се чете 384,87 лв. вместо 248,78 лв., а крайната сума на разноските в мотивите и в диспозитива се чете 6872,87 лв. вместо 67707,95 лв. Съдът е осъдил „Софийска вода“ АД да заплати на „Бокас-01“ ЕООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 6872,87 лв., а „Бокас-01“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „Софийска вода“ АД сумата от 13,96 лв.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от 1

„Софийска вода“ АД против решение № 1183 от 11.08.2025 г., постановено по търг. дело № 456/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-7-ми състав, в частта, с която е признато за установено, че „БОКАС - 01“ ЕООД не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 26 528,40 лв. с ДДС, представляваща санкция за отклонение на суспендираните вещества над максимално допустимата стойност и възнаграждение за В и К услугите по отвеждане и пречистване съгласно фактура № 0127347752 от 17.11.2023г. за периода от 29.09.2023г. до 25.10.2023г„ за имот, находящ се на адрес: ***, вх.ъгъл с ул. 5002 - автомивка, клиентски номер 1005396019. Счита, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи, че съдът неправилно е приел за меродавно актуалното състояние на шахтата, от която се извършва пробовземането за „БОКАС - 01“ ЕООД, приемайки, че то е извършено от шахта, чийто вид създава предпоставки за замърсяване от други абонати, без да съобрази, че състоянието, в което се е намирала шахтата при огледа на вещото лице за делото, не е било същото, в което се е намирала в момента на пробовземане, а именно на 13.07.2023 г., когато е взета оспорваната проба.

Твърди, че от сключването на договора между страните ищецът не е повдигал възражения относно мястото за пробовземане и че в имота има изградено канализационно отклонение, но не е изградена крайна ревизионна шахта, като в този случай „БОКАС - 01“ ЕООД не е изпълнило условията на Наредба № 4/2004г. чл.25 (1), т.1, т.2, поради което между страните е договорено пробата да се взема от крайна ревизионна шахта, извън границите на имота, която е обща за обекта на клиента (автомивка) и други обекти, заустващи в градската канализационна мрежа. Сочи, че пробата е взета от скока на тръбата и не е компрометирана с други отпадъчни води. Счита, че твърдението, че пробата трябва да се взема от първа ревизионна шахта, не отговаря на истината, тъй като в Договора по чл.2 ал.3 ясно е описано, че: “Услугата отвеждане и пречистване на отпадъчните води, предоставяна от ОПЕРАТОРА, започва от първата ревизионна шахта, определена в чл.25, ал.1 от Наредба № 4“, както и че „Степента на замърсеност по показателите, посочени в приложение № 2 към договора се установява от ОПЕРАТОРА чрез вземане и анализиране на проби от отпадъчните води от предварително съвместно уточнен(и) пункт(тове), непосредствено преди заустването в градската канализация или друго по-подходящо място, което да изключва смесването или разреждането им с други отпадъчни води.“. Допълва, че шахтата, констатирана от вещото лице в заключението му, твърдяна като главна ревизионна шахта, не отговаря на нормативните изисквания на Наредба № 4/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, както и Наредба № 2/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи. Изтъква, че в нея няма течаща вода, за да може да се вземе проба, а и по стандарт БДС EN ISO 5667-10, при загребване на вода за проба трябва да се избягва докосване до стените или дъното на шахтата/тръбата, което в случая с оглед размера на отвора на тръбата, не може да се осъществи. Излага, че мястото за пробовземане - шахта, е съгласувано между страните, а в ГИС системата на ВиК оператора ясно е отразена 2 крайната ревизионна шахта, обслужваща имота на клиента. Твърди, че пробата е надлежно взета директно от изхода на промишлената тръба, без досег на съда с потока от битово-фекални води; че пробовземането е извършено в присъствието на представител на ищеца, както и че всички проби от индустриални клиенти се анализират в Лабораторен изпитвателен комплекс на „Софийска вода“ АД, който притежава необходимата компетентност и акредитация с peг. № 50 ЛИ/13.10.2022 г., валиден до 16.08.2026 г., издаден от ИА БСА, съгласно действащите стандарти БДС EN ISO/IEC17025:2018 г.

Твърди, че процесната договорена шахта е изглеждала по различен начин през 2023 г. в сравнение със сега извършения оглед за делото. В заключение сочи, че в Договор № ДИ-34/25.10.2018 г. е изрично вменено в чл. 9, ал. 1, т. 6 задължението на потребителя да поддържа „...всички средства за измерване изправни, проверени и пломбирани, да са монтирани на леснодостъпно място за отчитане и проверка, както и да са защитени от повреди и замърсяване.“ Ако се приеме, че водомерът е бил технически неизправен, както е прието по делото от свидетелство за проверка № 24-03- 44-46/1, то грижата за неговата изправност е на клиента, като неизправността на водомера е препятствала коректното отчитане на реално изразходваните количества, което е създало риск от неправилно начисляване, поради което тежестта следва да се понесе от клиента. При така изложеното, моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „БОКАС-01“ ЕООД, с който същата се оспорва като неоснователна.

Излагат се подробни съображения в този смисъл. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Апелативен съд – София, след като разгледа и обсъди доводите и възраженията на страните и съобразно данните по делото и приложимите законови разпоредби, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна страна в производството – ответник, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима, а като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК е и редовна, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред СГС е образувано по искова молба на „БОКАС – 01“ ЕООД, в която са изложени твърдения, че дружеството е собственик на обект автомивка, находяща се в гр. София, ж.к. „Дружба-1“, на ъгъла между бул.“Искърско шосе“ и ул.5002 и че в имота има изграден собствен водоизточник с инсталирана потопяема помпа GrLmdfos SQ 2-85 с максимален дебит 2,01 м3/час, а за обекта има открита партида 1005396019 в Софийска вода АД, монтиран водомер „Zelmer 1“ с фабричен № 13180998 и с номинален дебит оз=6 м3/час, инсталиран на изхода на сондажния отвор по трасето на напорни тръби PEHD с диаметър 40мм, за отчитане и фактуриране на отведените от собствения водоизточник отпадъчни води. Акцентира се, че имотът не е водоснабден с питейна вода и няма връзка с водопроводната 3 мрежа на Софийска вода АД, а има изградена площадкова канализационна мрежа и съоръжение за пречистване тип каломаслоуловител. Заявява се, че „БОКАС – 01“ ЕООД има сключен договор със Софийска вода АД с номер ДИ - 34/25.10.2018 г. за извършване на услугите водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води при използване на вода за стопанска дейност.

Сочи се, че на 17.11.2023 г от страна на „СОФИЙСКА ВОДА“АД е издадена фактура № 0127347752 с период на фактуриране от 29.09.2023 г. до 25.10.2023 г, в която се посочва, че е формирано задължение на стойност 27 177,19 лева.

Ищецът оспорва дължимостта на сумата при възражения, че водомерът е неизправен метрологично, а отчетеното количество – невъзможно за добив от инсталираната в обекта сондажна помпа, поради което данните са неверни, а неустойката за отвеждане на замърсени отпадните води - над допустимите съгласно договора норми, тъй като: пробовземането от 13.07.2023 г. не е извършено на правилното за целта място, а именно от първа ревизионна шахта съгласно чл.2 ал.3 от Договора, респ. чл.25, ал.1 от Наредба 4 за предоставяне на ВиК услуги, а от разпределителна шахта, която се намира на разстояние около 30 м от имота, в която има и други зауствания на отпадъчна вода от неизвестни източници; не е уточнено предварително мястото за пробовземане и уточняване на замърсяването от оператора, както и основанието за избор на конкретната точка съгласно чл. 17 ал. 1 от Договора; не е представен протокол с резултатите от извършените анализи; не е ясно в коя лаборатория са извършени анализите; не е ясно дали служителите на „Софийска вода“ АД имат съответните сертификати за извършване на дейността; нe е ясно дали уредите за пробовземане са сертифицирани; не е ясно на какво основание е променена степента на пречистване от 1-ва на 3-та степен; няма предоставен от „Софийска вода“ АД на ищеца протокол от извършен анализ на отпадъчната вода ; разпределителната канализационна шахта, от която „Софийска вода“ АД прави пробовземането, не е собственост на „Бокас-01“ ЕООД и съответно същата не се поддържа и експлоатира от дружеството.

Поискано е съдът да признае за установено в отношенията между страните, че „Бокас–01“ ЕООД не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 27 177,19 лв., начислена с фактура № 0127347752 с дата на издаване 17.11.2023 г. с период на фактуриране от 29.09.2023 г. до 25.10.2023 г., издадена от „Софийска вода“ АД. С допълнителна искова молба ищецът е уточнил, че неизправността на водомера се установява и от извършеното частно изследване на същия съгласно Свидетелство за проверка № 24-03-44-46/1 на „Аква Билдингсървиз“ ЕООД и е възразил срещу изчисления процент на завишение, като е посочил, че показателят, по който се изчислява санкцията, е „Суспендирани вещества“ със стойност 730 mg/l, а лимитиращата граница на показателя е 400 mg/l, при което процентът на завишение е 82,5%, а не твърдените от ответника 182,5%.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че ищецът е собственик на описания в исковата молба имот, че се използва за автомивка, че за отвеждане и пречистване на отходните води е сключен договора от 25.10.2018 г., към който са приложими и общите условия на дружеството, одобрени с решение на КЕВР. Заявява, че считано от 02.04.2013 г., по партида 4 с клиентски № 1005396019 са въведени данните на измервателно средство с фабричен № 13180998 и пломба 1089512 (на начално показание 00036), отчитащо консумацията на вода в обекта. Посочва, че при изграден местен водоизточник потребителят следва да монтира за своя сметка на водоизточника или преди първата ревизионна шахта измервателен уред, отчитащ количествата отпадъчни води. Заявява, че задълженията на обекта се формират въз основа на отчетения разход на вода по данни на монтирания и пломбиран водомер с фабричен № 13180998, който подлежи на периодична проверка на 10 години, който срок изтича в края на 2023 г. Уточнява, че на 29.09.2023 г. измервателният уред е с отчетени показания 24488, а при следващия отчет на 25.10.2023 г. показанието е 32893, т.е. за времето от 29.09.2023 г. до 25.10.2023 г. са отчетени 8405,00 куб.м на стойност 13003,84 лева. Сочи, че на 13.07.2023 г. е извършено пробовземане от обекта, при изследването на което е установена завишена концентрация на суспендирани вещества в размер на 1,852 пъти над допустимата стойност, като в съответствие с чл. 20, ал. 1 от сключения между страните Договор № ДИ-34 / 25.10.2018 г., на ответника „Бокас–01“ ЕООД е начислена санкция, в размер, определен на база цената за трета категория замърсяване, увеличена с толкова проценти, с колкото процента е завишението на замърсеността на съответния показател, или върху отчетения разход от 8405 куб.м е начислена и санкция от 14173,35 лв. Твърди, че резултатите от изследването на пробовземането са изпратени до адреса на ищцовото дружество с препоръчано писмо с обратна разписка, от където са върнати с отразяване, че лицето е непознато на адреса.