Решение № 598 от 14.05.2018, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 14.05.2018 г.

Град Пазарджик

В И

М Е Т О Н

А Н А

Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти граждански състав

На тринадесети април , две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова

Като разгледа докладваното от Районен съдия

Г.

Гражданско дело №3821 по описа за 2017 година.

Депозирана е искова молба от ищеца Д.Г.С., ЕГН-********** ***, чрез процесуалният представител адв.Г., срещу „Териториален център за пътнически превози-гр.Пловдив към „БДЖ- пътнически превози“ЕООД,ЕИК-1754056470125, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „***********“№*.

В подадената искова молба се твърди, че с Решение № 494 от 28.06.2016г. по гр.д. № 4338/2015г по описа на PC гр. Пазарджик, влязло в законна сила на 30.06.2017г. ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водач на електрокар" с място на работа гара Пазарджик. На 31.07.2017г. ищецът бил уведомен от PC Пазарджик за възстановяването му на работа, като му било указано и 14 /четиринадесет/ дневния срок за заемането на длъжността.

Докато било висящо делото му /гр.д. № 4338/2015г. по описа на PC Пазарджик/ за оспорване законността на уволнението извършено през м.ноември на 2015г., ищецът придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което след възстановяването му на работа от съда, подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.12 от КТ.

Твърди се в исковата молба, че на

11.08.2017г. му бил връчен Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № ЛС -36/11.08.2017г., с което на основание чл. 327, ал.1,т.12 от КТ му беше прекратено трудовото правоотношение, считано от 14.08.2017г. В Акта за прекратяване му било начислено частично обезщетение в размер на 6 месечно брутно трудово възнаграждение на основание чл. 222,ал.3 от КТ в размер на 3891,60 лв., което обаче не му изплатено.

Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът имал стаж в системата на железопътния транспорт в размер на 41 години, 09 месеца и 25 дни, като бил и член на синдикална организация /КТ"Подкрепа"/ към дата на прекратяване на трудовото му правоотношение и придобиване право на пенсия за ОСВ,/ от м.януари на 2017 г., поради което счита, че следва да му бъде начислено и изплатено обезщетение уговорено по КТД, съгласно разпоредбата на чл.36,ал.2 от КТД, във връзка с чл.

222,ал.3 от КТ, което обезщетение е в размер на 10 брутни трудови възнаграждения, т.е. в общ размер на 6,486 лв., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба в съда.

Твърди се в исковата молба, че на следващо място, в Акта за прекратяване на трудовото правоотношение № ЛC-219/04.11.2015г. му било начислено и изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 8 работни дни за 2015 г., а в действителност, съгласно чл. 49, ал. 2 от КТД му се полагат 30 работни дни платен годишен отпуск, тъй като бил с намалена над 50% работоспособност. За календарната 2015 г. ползвал 12 работни дни платен отпуск, за 8 /осем/ работни дни му било изплатено обезщетение от работодателя, като с настоящата искова молба претендира обезщетение в размер на 294,81лв., представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г. за 10 /десет/ работни дни.

Моли се съдът да осъди

„Териториален център за пътнически превози Пловдив към „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК 1754056470125, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Пловдив, бул. „***********” № *, представлявано от Ръководител ТЦПП инж. А.Ч. , да заплати на ищеца, Д.Г.С., ЕГН **********,*** сумата от 6,486 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване право на пенсия за ОСВ , в размер на 10 /десет/ БТВ , по чл.36,ал.2 от КТД във връзка с чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на същата; сумата от 294,81 лв., представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г. за 10 /десет/ работни дни, ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на същата.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че със Заповед № 601/29.09.2017г. на Управителя на „БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, считано от 01.10.2017г. е закрито поделението Териториален център за пътнически превози Пловдив към „ БДЖ - Пътнически превози" ЕООД с БУЛСТАТ: 1754056470125. От същата дата - 01.10.2017г., е създадено Поделение за пътнически превози Пловдив към „ БДЖ - Пътнически превози" ЕООД / ППП Пловдив/ със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4002, бул. „ **********“ *, което с правоприемник на закритото ТЦПП Пловдив към „ БДЖ - ПП" ЕООД. ППП Пловдив било регистрирано в регистър БУЛСТАТ, с код по БУЛСТАТ 1754056470228, с представляващ А. С. Д. – Директор.

Твърди се в отговора на исковата молба,че предявените искове са допустими, но неоснователни.

По отношение на иска за изплащане на сумата от 6 486.00 лв., представляваща обезщетение по чл.36, ал.2 от КТД във връзка с чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на исковата молба до съда до окончателното плащане, се твърди в отговора на исковата молба, че действително с Решение № 494/28.06.2016г. по гр. № 4338/2015г. по описа на Районен съд Пазарджик ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водач на електрокар”. На 09.08.2017г. е подал заявление до работодателя си с вх. № 1667/09.08.2017г., че иска на основание чл.345, ал.1 от КТ да бъде реално възстановен на длъжността си и на 11.08.2017г. ще се яви в 7:30ч. на работното си място. В заявлението е посочено още, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и желае прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.327, ал.1, т. 12 от КТ, като моли да му бъдат начислени и изплатени обезщетения за неползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6/ шест/ месеца.

Със Заповед № ЛС- 47/10.08.2017г. ищецът е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност" водач на електрокар", считано от 11.08.2017г. Съгласно изложеното в отговора на исковата молба, на 11.08.2017г. ищецът е подал заявление с вх. № 1691/11.08.2017г., че желае трудовото му правоотношение да бъде прекратено поради пенсиониране за ОСВ, считано от 14.08.2017г.

Сочи се, че с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № JIC-36/11.08.2017г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, като е посочено, че на лицето ще бъде изплатено обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 / шест/ месеца съгласно чл.222, ал.З от КТ. Със Заповед № ЛС - 1273/11.09.2017г. е бил определен размерът на дължимото му обезщетение, а именно 3 891.60лв. Сумата е начислена във фиша му за м. август 2017г. и му е изплатена със заплатата за м. август 2017г. на 27.09.2017г. , когато са изплатени заплатите за м. август на всички работници и служители в „ БДЖ - Пътнически превози" ЕООД и поделенията му. Прилага се извлечение от банковата сметка.

Твърди се в отговора на исковата молба, че за своите 40 години стаж в системата на БДЖ ищецът е наясно, че заплатите се изплащат до 30-то число на следващия месец. В случая заплатата му за м. август 2017г., в това число и дължимото му обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, му е изплатена в срок - на 27.09.2017г.

Ответникът счита, че е напълно неоснователна претенцията на ищеца, че следвало да му бъде изплатено обезщетение в размер на 10 брутни заплати съгласно чл.36, ал.2 от КТД. Към исковата молба ищецът е приложил КТД между Държавно предприятие „ Национална компания железопътна инфраструктира" и синдикалните организации КНСБ и КТ „ Подкрепа", което доказателство е неотносимо към спора, тъй като касае различно предприятие.

На 09.03.2016г. между „БДЖ -

Пътнически превози“ ЕООД и синдикалните организации КНСБ /СЖБ и СТСБ/ и КТ „ Подкрепа" /НЖС и ФТР/ е сключен колективен трудов договор, който урежда трудовите, осигурителните и свързаните с тях отношения между Работодателя и работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на КТ и други нормативни актове. Съгласно чл.2, ал.1 от КТД същият се прилага само за членове на синдикатите, страна по КТД - за времето на членството им, както и за присъединени към договора - за времето на присъединяването им. В чл.4 е регламентирано, че КТД се прилага от всички поделения на дружеството, като в поделенията не се сключват отделни КТД.

Твърди се в отговора на исковата молба, че съгласно чл.34, ал.2 от КТД при прекратяване на трудовото правоотношение след като е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, работниците и служителите имат право на обезщетение в размер на 6 брутни заплати, завишени с коефициеит 1.5, ако за работили 20 години в системата на жп транспорта, включително последните 10 години от трудовия стаж в едно от изброените предприятия. Право на това обезщетение имат подалите заявление за прекратяване на трудовото правоотношение до 1 месен след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които са пожелали да бъдат освободени до 30 дни след подаване на заявлението. За работниците и служителите, отговарящи на горепосочените условия, които са подали заявление за прекратяване на трудовото правоотношение след този срок, размерът на обезщетението се определя съобразно КТ.

Посочва се, че на първо място при подаване на заявлението, работодателят е нямал информация, че ищецът е член на синдикат - страна по КТД. Напротив, ищецът е заявил, че не членува в синдикат, поради което са му разяснени условията за присъединяване към КТД и същият е подал заявление за присъединяване. Така или иначе ищецът не бил изпълнил условието за присъединяване, а именно внасянето на еднократна вноска в размер на 100лв./ в случая на по-късно присъединяване - пропорционално на оставащите до края на действието му месеци. Видно от представената към исковата молба служебна бележка от синдикалната организация КТ „ Подкрепа" - ФТР „Подкрепа", същата е издадена на 11.09.2017г., т.е. почти месец след като му е било прекратено трудовото правоотношение. Дори да се приеме, че ищецът действително е бил член на синдикалната организация за посочения период, работодателят не е бил уведомен за това при прекратяване на трудовото правоотношение.

Твърди се в отговора на исковата молба, че ищецът не е изпълнил условието да подаде заявлението си за прекратяване на трудовото правоотношение в срок до 1 месец от придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно предоставените от него документи работодателят е изчислил, че придобива това право на 30.12.2016г. видно заявлението му с вх. № 1691/11.08.2017г. Т.е. до 30.01.2017г. ищецът е следвало да подаде заявлението си за прекратяване на трудовото му правоотношение. Съгласно чл.34, ал.2 при подаване за заявлението след този срок обезщетението се определя съобразно КТ.

Твърди се в отговора на исковата молба, че по отношение на иска за изплащане на сумата от 294.81лв. , представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г.за 10 / десет/ работни дни, в Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № ЛC - 219/04.11.2015r. с ищеца е посочено да му бъде изплатено на основание чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 работни дни за 2015г. Сумата му е начислена във фиша за м. ноември 2015г. и му е изплатена със заплатата за м. ноември 2015г. на 28.12.2015г., за което се представя копие на фиша и извлечение or банковата сметка за дата 28.12.2015г. По Заповед № 9/10.06.2015г. му е разрешен отпуск в размер на 1 ден за 11.06.2015 г; По Заповед № 17 му е разрешен отпуск в размер на 10 дни за периода от 10.08- 21.08.20161. ; По Заповед № 18 му е разрешен отпуск в размер на 3 дни за периода от 19.10- 21.10.2015г. Към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение през 2015г. е имал право на 23 дни платен годишен отпуск, използвал е 15 от тези дни, поради което му е изплатено обезщетение за остатъка от 8 работни дни.

Разпечатката съдържа 39 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80f55cc0-9d6a-4156-87cf-9b229271a686