Решение № 260049 от 19.11.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260049 гр. Пловдив,

19.11.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МИХАЕЛАБУЮКЛИЕВА ВЕЛИНА АНТОНОВА при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и в присъствието на прокурора ВИКТОР ЯНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Велина Антонова НОХД /В/ № 328 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е във връзка с постъпило искане от главния прокурор, депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са били и подробни аргументи във връзка с претендираното съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а именно за допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Претендира се за възобновяване на делото, образувано по реда на частното наказателно преследване, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, отмяна на постановените актове, с които е било прекратено наказателното производство и връщане на делото за разглеждане.

Искането за възобновяване се явява направено от надлежно легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК и касае съдебен акт от кръга на тези, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, явява се депозирано на 14.04.2020 г. в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК – шест месеца от влизане в законна сила на акта, когато се иска утежняване положението, като са били спазени и изискванията на чл. 424, ал. 3 от НПК.

В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените в протеста доводи от страна на представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив. Релевира се искането за отмяна на акта на въззивния съд, с който е било потвърдено определението на първата инстанция за прекратяване на производството по НЧХД, образувано срещу две лица.

В съдебно заседание пред съда по възобновяване упълномощеният от засегнатите лица защитник пледира, че решението на Окръжен съд – Кърджали е правилно и законосъобразно, поради което моли искането на главния прокурор за възобновяване на делото, образувано по реда на частното наказателно преследване, да се остави без уважение.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С протоколно определение от 20.11.2018 г. Районен съд – Ардино е прекратил на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК производството по НЧХД № 57/2018 г., образувано по тъжба на А.М.С.срещу А.Х.Б. и Б.Х.Б., за извършено от последните двама престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

С решение № 88 от 22.11.2019 г. по ВЧНД № 188/2018 г. Окръжен съд – Кърджали е потвърдил протоколното определение на РС – Ардино, с което е било прекратено наказателното производство по делото. Актът на окръжния съд, като неподлежащ на инстанционен контрол, е влязъл в законна сила на същата дата.

Междувременно, във връзка с обжалване на прекратителното определение от 20.11.2018 г. на РС – Ардино, със свое определение от 28.02.2019 г. по ВЧНД № 188/2019 г., Окръжен съд-Кърджали спрял наказателното производство по НЧХД № 57/2018 г. на РС – Ардино до решаване на въпросите по чл. 24, ал. 4 от НПК.

С решение № 85 от 04.06.2019 г. по н. д. № 373/2019 г. на ВКС, 3 н. о. определението на ОС – Кърджали от 28.02.2019 г. за спиране на наказателното производство срещу А.Х.Б. и Б.Х.Б., от значение за изпълнение на процедурата по чл. 24, ал. 4 от НПК, било потвърдено от ВКС.

С решение № 149 от 07.10.2019 г. по КАНД № 144/2019 г., образувано по предложение на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Кърджали, на основание чл. 72, ал. 1 вр. чл. 70, б. „д“ от ЗАНН, Административен съд – Кърджали оставил без уважение искането за възобновяване на административно наказателните производства, водени срещу А.Б. и Б.Б. и отмяна на влезлите в сила наказателни постановления № 67/19.09.2018 г. и № 68/19.09.2018 г., издадени от кмета на Община *.

След постановяване на решението на Административен съд – Кърджали, Окръжен съд – Кърджали възобновил съдебното производство по ВЧНД № 188/2019 г., като се произнесъл по същество с окончателен съдебен акт – цитираното по-горе решение № 88 от 22.11.2019 г., с което потвърдил определението за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 57/2018 г.

За да потвърди прекратяването на наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия за престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, ОС Кърджали съобразил решението на ЕСПЧ по делото Енгел, като приел, че административно наказателното и наказателното производства имат характер на наказателно обвинение по смисъла на чл. 6, пар. 1 от ЕСПЧ и чл. 4 от протокол № 7 към ЕКПЧ.

Наред с това, макар и да не била налице пълна идентичност, посочил, че е налице значително сходство на фактите, от които произтичат и двете деяния, предмет на наказателното и на административно наказателното производство. При съпоставяне на съществените елементи на правонарушенията, предмет на двете наказателни производства, открил сходство в конкретните условия на време, място и обстановка при осъществяване на нарушенията с деянието, за което е потърсена наказателна отговорност с подаване на тъжба от пострадалия А.М.С.по чл. 130, ал. 1 от НК. За да не се стигне до нарушаване на забраната ne bis in idem във връзка с отказа на Административен съд – Кърджали да възобнови административно наказателното производство и да отмени наказателните постановления, Окръжен съд – Кърджали потвърдил прекратяването на наказателното производство по образуваното дело от частен характер.

В искането за възобновяване се релевира, че решението на ОС - Кърджали е постановено в нарушение на чл. 14 от НПК, защото не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Ако беше изпълнил процесуалните си задължения, съдът би достигнал до извода, че в случая не е налице идентичност на предмета на двете производства.

В искането си, пред настоящия съд, обвинението споделя като правилен изводът на инстанцията, че приключилите с влезли в наказателни постановления на кмета на Община *административно наказателни производства, имат характера на наказателни по смисъла на чл. 6, пар. 1 от ЕСПЧ. В същото време, се прави оплакване, че въз основа на доказателства по делото, не може да се установи идентичност на фактите до такава степен на сходство, която да обоснове извод, че е налице същото деяние като предмет на производство пред административната юрисдикция и на наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Твърди се, че от приложените НП /л. 21 и л. 22 от съдебното производство/ се установява, че деянието, за което е реализирана административно-наказателната отговорност на Б.Б. и А.Б., е извършено на 19.08.2018 г. около 19.30 ч. в с. *, махала „*“, Община *. От друга страна в тъжбата си, тъжителят е посочил, че около 19.30 часа на същата дата се движел сам, в близост до с. *, Община *, по пътя за махала „*“, когато бил ударен в гръб и бил съборен на земята, след което извършителите му нанесли удари с ръце и крака, ритали го, нанесли му удари с юмруци по главата и тялото.

Претендира се, че при съпоставяне на фактите в основата на двете производства, не е налице дублиране, а тъждество по отношение датата на извършване на двете деяния, но не и на мястото, където са извършени. От тъжбата се установявало, че нанасянето на побой е станало извън населеното място, докато административното нарушение било за деяние в населеното място, още повече че обосновало и нарушение, засягащо обществения ред и спокойствие. Липсата на описание на конкретни действия, така както е било описано в тъжбата, не давало възможност да се извърши обективна преценка на идентичността на предмета на производствата. Използваното описание на нарушенията като „грубо държане към А.С. се приема за твърде общо, за да се направи безспорен извод, че то включва посегателство върху телесната неприкосновеност на пострадалия, доколкото може да се разчете и като нанасяне на обиди към лицето. Допълнително се сочи, че чл.

3, ал. 1 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, околната среда и опазването на собствеността на територията на Община *дава възможност за търсене на административно наказателна отговорност, както за оскърбително отношение и държане на гражданите, така и за сбиване, с което се нарушава обществения ред и спокойствие.

С оглед на горното се иска съдът по възобновяване да приеме, че с общинската наредба са били защитени отношенията, свързани със защита на обществения ред и общественото спокойствие, докато с подадената тъжба по чл.

130, ал. 1 от