Определение № 234 от 03.04.2020, Окръжен съд - Кюстендил

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.Кюстендил, 03.04.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и пети февруари през хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ при участието на секретаря: Р. С. като разгледа докладваното от съдия Костадинова в. гр.д. № 613/2019 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

Г.В.З., ЕГН ********** *** и Р.С.З., ЕГН ********** *** обжалват решение № 429/26.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1732/2018 г. по описа на ДнРС, с което е допуснато извършването на съдебна делба на ½ ид. ч. от УПИ ***, в кв. *** по плана на гр.

***, обл. Кюстендил, с площ от 530 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда и

½ ид.ч. от навес, при съседи: улица, ПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, при права: за М.М.Д.- 1/2 ид. ч., за Р.С.З.- ¼ ид.ч. и за Г.В.З.- ¼ ид.ч. Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е незаконосъобразно, тъй като съдът е допуснал извършването на делбата не на целите недвижими имоти, а на ½ ид.ч. от тях. Искането е отмяна на решението на районен съд и постановяване на друго, с което да се допусне делба на целите имоти.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

В срока за произнасяне с решение по делото, съдът констатира, че исковата молба е нередовна, поради което следва да се остави без движение.Съображения:

Съгласно чл. 130 от ГПК проверката на допустимостта на предявения иск се извършва въз основа на изнесените твърдения и факти в исковата молба. В настоящия случай съдът счита, че в исковата молба е нередовна. В нея липсват изложение на обстоятелства, от които да става ясно по силата на какво основание ищцата е станала съсобственик на недвижимите имоти, предмет на делбата, поради което и разполага с иск за делба, т.е. тя не сочи конкретни факти от които да става ясно от какво произтича процесуалната й легитимация да предяви иска за делба. Изложените в исковата молба твърдения са в насока, че нейният баща М. К. З. и наследодателят на ответниците В. К. З. са съсобственици по наследство, останало им от техния баща К. Х. З.. В представеното пред районен съд удостоверение за наследници №52/22.05.2018 г. на общия наследодател К. Х. З., поч. на 20.07.1976 г., ищцата М.Д. не е отразена като негов наследник. Като такъв е посочен нейният баща М. К. З.. По делото обаче няма твърдения, както и липсват доказателства, че същият е починал.

В първата фаза на съдебната делба съдът следи служебно дали искът за делба е насочен от и срещу лицата, за които се твърди, че е налице съсобственост, като активната процесуална легитимация на ищцата и на ответниците се определя от изложените с исковата молба твърдения и приложените доказателства. От посоченото следва, че исковата молба е нередовна и следва да се остави без движение.

С оглед на изложеното и на основание чл. 253 от ГПК съдът счита, че определението за даване ход на устните състезания следва да се отмени, а производството по делото следва да се възобнови.

Воден от горното съдът

О П Р

Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА протоколно определение от 25.02.2020 г., постановено по настоящото дело за даване ход на устните състезания и ВЪЗОБНОВЯВА съдебното дирене.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба като указва на ищцата, че в 1-седмичен срок от получаване на съобщението, в писмена молба с преписи за другата страна, следва да изложи обстоятелства, от които да става ясно на какво основание ищцата е станала съсобственик на процесните недвижими имоти, предмет на делба, респ. да представи и доказателства относно активната си процесуална легитимация.

Указва на ищцата, че ако не изпълни посочените по- горе указания в посочения 1- седмичен срок, то решението на районен съд ще бъде обезсилено, а производството по делото ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: