Определение № 12635 от 30.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12635 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110136736 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по предявен от Столична община срещу ....“ АД установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 196, ал. 6, вр. ал. 3 ЗУТ за признаване на установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца сумата 7264,64 лева (3714,35 евро), представляваща стойността на сторени разходи по извършено принудително премахване на опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване и застрашен от самосрутване строеж, а именно: „Едноетажна паянтова стопанска постройка без сутерен“, находяща се в УПИ XIV-21, за офис - сграда и ЖС, кв. 109, м. „Зона Б-2“, съгласно ПУП, одобрен със заповед № РД-09-50-619/26.05.2009 г. на Главния архитект на София, с административен адрес: гр. София, ***, р-н „Възраждане“, за премахването на който е издадена заповед № РА-20-31/24.04.2017 г. на Директора на дирекция „Общински строителен контрол“, ведно със законната лихва от 22.12.2022 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.03.2023 г. по ч. гр. д. № 70314/2022 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът Столична община твърди, че със заповед № РА-20-31/24.04.2017 г. на Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ е наредено на ....“ АД, М.., Л. А. П. и А. А. П. да премахнат строеж „едноетажна паянтова стопанска постройка без сутерен“, находяща се в УПИ XIV-21, за офис - сграда и ЖС, кв. 109, м. „Зона Б-2“, съгласно ПУП, одобрен със заповед № РД-09-50-619/26.05.2009 г. на Главния архитект на София, с административен адрес: гр. София, ***, р-н „Възраждане“, тъй като същия не може да се поправи и заздрави. С Твърди се, че заповед № РА-2031/24.04.2017 г. за премахване на сградата е влязла в сила на 20.06.2017 г., но от собствениците М.., Л. А. П. и А. А. П. не били предприети никакви действия за изпълнение на заповедта, въпреки че им били изпратени покана за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 от АПК, рег. № САГ16-ТК00-445-(35)/12.10.2017 г. и САГ16-ТК00-445-(36)/12.10.2017 г.

С оглед на това, Столична община, на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, е предприела действия за принудително премахване на сградата, за да предотврати евентуални вредни последици за здравето и живота на гражданите. Сочи се, че принудителното премахване на процесния строеж е възложено с договор № САГ17-ДГ56-84/01.12.2017 г. на „Аквагруп проект“ ЕООД, като за събарянето на сградата бил съставен протокол, прил. № 3 от 11.12.2017 г., който установява състоянието й преди започване на принудителното изпълнение, а на 20.12.2017 г. бил съставен протокол, прил № 4, удостоверяващ състоянието на сградата след 1 приключването му. Поддържа се, че Столична община е заплатила разходите за премахване на сградата в размер на 7264,64 лв. с ДДС, удостоверени в т. 2 от издадена от „Аквагруп проект“ ЕООД фактура № 870/20.12.2017 г., заплатена от ищеца с платежно нареждане от 22.12.2017 г., и фактура № 870/20.12.2017 г. - за авансово плащане, заплатена от СО - НАГ с платежно нареждане от 22.12.2017 г. Твърди, че събарянето на сградата е удостоверено чрез съставения окончателен приемно-предавателен протокол от 21.12.2017 г., който е и отчетния документ, удостоверяващ изпълнението на договора. Сочи се, че е извършено приспадане на авансово платена суми за изпълнение на работите по договор № САГ17-ДГ56-84/01.12.2017 г., за което била издадена фактура № 860/01.12.2017 г. Поддържа, че от деня на заплащане на посочената сума за Столична община е възникнало вземане срещу адресатите на заповедта, неизпълнили своето задължение. Допълва, че доколкото задължението на адресатите на заповедта е неделимо по своя характер, адресатите на заповедта и съсобственици на сградата следва да отговарят солидарно за изпълнение на задълженията за принудително премахване на сградата от страна на Столична община. Не тези обстоятелства основава правния си интерес от подаване на заявление по чл. 417 ГПК и снабдяване със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 08.03.2023 г. по по ч. гр. д. № 70314/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, срещу която длъжникът е възразил в срок. Моли за установяване на вземанията си към ответника, така както са обективирани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски по исковото и заповедното производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ....“ АД е представил отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва, че е собственик на посочената в заповедта сграда. Излага съображения, че съгласно АДС № 13257/04.1996 г. на кмета на р-н Възраждане - СО, е собственик само на 10/36 ид.ч. от двуетажна къща с площ 107 кв.м и паянтовите сгради, изградени в имота, с изключение на двете едноетажни сгради с лице към ул. „Св. св. Кирил и Методий“, изградени в УПИ XIV-21, кв. 109, с административен адрес: гр. София, ***, нанесен в кадастралната карта като ПИ с идентификатор № ***. Сочи, че съгласно АДС № 01145/17.09.1998 г. на Областния управител на ОбластСофия, е собственик на терен от 445 кв. м, административна сграда със застроена площ от 280 кв. м, с 21 канцеларии, столова, сервизни помещения, стълбище.

Счита, че паянтовите постройки, описани в АДС № 13257/04.1996 г., към 17.09.1998 г. вече не са съществували (били са самосрутени или премахнати от собствениците им към онзи момент), поради което не са собственост на ответника към 17.09.1998 г. Поддържа, че процесната сграда, посочена в заповед № РА-20-31/24.04.2017 г., не съвпада с нито една от постройките, описани в посочените по-горе актове за държавна собственост, с оглед на което счита, че не е съсобственик на същата. Сочи, че макар видно от кадастралната скица съсобственици на поземления имот, върху които е построена процесната подлежаща на разрушаване сграда, да са 14 бр. лица, а две лица да притежават ограничени вещни права, в заповедта незаконосъобразно са посочени само 4 лица, посочени по избор на Столична община, които следва да заплатят всички разходи за премахване на сградата. Въз основа на посоченото, оспорва да е адресат на задължението по административния акт за премахване на сградата и моли съдът инцидентно да се произнесе относно валидността и законосъобразността на посочената заповед по отношение на ищеца, на основание чл. 17, ал.

2 ГПК. Макар ответното дружество да е било уведомено за началото на административното производство и да му е взето становище в качеството му на собственик на идеални части от поземления имот, оспорва да е уведомено за заповед № РА-20-31/24.04.2017 г., поради което намира, че административният акт да е влязъл в сила по отношение на него. Сочи, че в представените по делото протоколи за състоянието на строежа преди премахването му, след започване на принудителното премахване и разходите за това, както и в окончателния приемо-предавателен протокол от 21.12.2017 г. не се съдържат индивидуализиращи белези на премахнатия строеж. Оспорва протокола за извършени разходи по поправяне, заздравяване или премахване на строеж от 20.12.2017 г. и окончателен приемо-предавателен 2 протокол от 21.12.2017 г. по отношение на истинността и съдържащите се в тях факти, а именно: обемът на извършената работа, съответствието на посочените цени на извършената работа с пазарните цени към момента на извършването им. Оспорва посочените строителни дейности реално да са извършени, като счита, че цените им са силно завишени спрямо пазарните такива. Оспорва наличието на предпоставки за ангажиране на солидарна отговорност на адресатите на административния акт за премахване на сградата, като поддържа, че в случая солидарна отговорност не е предвидена нито в закона, нито е уговорена между страните. Поддържа, че съсобствениците отговарят за разходи за общата вещ разделно и съразмерно на притежаваните от тях дялове в съсобствеността, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС. Въз основа на посоченото, моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 196, ал.

6, вр. ал. 3 ЗУТ.

В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1./ наличието на влязла в сила заповед за премахване на опасен от самосрутване строеж, издадена от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице; 2./ процесната заповед да е редовно връчена на ответника – собственик на подлежащия на премахване строеж, респективно – собственик на терена /чл. 14, ал. 3 от Наредба за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община/; 3./ отправянето на покана за доброволно изпълнение, която да е достигнала до своя адресат – ответника, за което ищецът не сочи доказателства; 4./ заповедта да е изпълнена принудително чрез реалното извършване на дейностите по премахване на опасния строеж; 5./ вида, количеството и стойността на всички извършени дейности /отговаряща на средната пазарна такава/, както и необходимостта от тяхното осъществяване с оглед спецификите на имота и неговото разположение, за които обстоятелства не сочи доказателства; 6/ заплащането на разноските за принудителното премахване от страна на ищеца.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил исковата сума на ищеца, за които обстоятелства не сочи доказателства.

По исканията на страните:

Представените под опис към исковата молба и към отговора на исковата молба заверени преписи от документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда материалноправен спор, поради което събирането им като писмени доказателства по делото следва да бъде допуснато.

Следва да бъде приложено за послужване производството по ч.гр.д. 70314/2022 г., СРС, 79 с-в.

Доказателственото искане на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза следва да бъде допуснато. С оглед изявлението исковата молба, на ищеца следва да се предостави възможност да постави въпроси към СТЕ.

На ищеца следва да бъдат дадени указания да конкретизира изложените в исковата молба обстоятелства, касаещи притежаваното от ответника право на собственост.

На ответника следва да бъдат дадени указания в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, лицето подало отговора на исковата молба от името на ответното дружество – адв. П., да подпише отговора на исковата молба, като в противен случай съдът ще приеме, че процесуалното действие по подаване на отговор на исковата молба не е извършено.

3

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца Столична община, в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да конкретизира изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, като посочи изрично в какво качество ответникът ....“ АД е бил страна в административното производство; в случай че се твърди, че последният е бил собственик, да се посочи изрично дали се твърди да притежава право на собственост върху земята или върху построената и определена за премахване сграда, като уточни откъде произтича притежаваното право на собственост.

При неизпълнение на горепосочените указания в предоставения срок следва връщане на исковата молба.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 14.05.2026 г. от 09:30 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на ответника ....“ АД в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, лицето подало отговора на исковата молба от името на ответното дружество – адв. П., да подпише отговора на исковата молба или в същия срок да представи по делото екземпляр от отговора, който да съдържа негов подпис, като му УКАЗВА, че в противен случай съдът ще приеме, че процесуалното действие по подаване на отговор на исковата молба не е извършено.