Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4436 от 05.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 9688/2023
Вид
Решение № 4436
Подписан
05.10.2023
В сила
29.11.2023
Състав
ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 138 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 169 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.70, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.70, ал.1, т.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 3 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 3 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 80, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 4436 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110209688 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. Д. Д. чрез адв. М. срещу Заповед за задържане на лице рег. № ЗЗ555/12.06.2023 г., издадена от П. К. на длъжност полицай при 04 РУ СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗМВР по отношение на В. Д. Д. е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Сочи, че здравословното състояние на жалбоподателя не е основание за задържане, липсва словесно описание на основанието за задържане.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – К., редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт С., който пледира за потвърждаване на заповедта.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.06.2023г. около 16:00 часа била извършена полицейска проверка на жалбоподателя Д., който бил задържан , за което била издадена процесната оспорена заповед. След задържането бил извършен личен обиск на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, заповед за задържане на лице, протокол за обиск на лице, удостоверение от „Човешки ресурси“, докладни и другите, приобщени по реда на чл.283 от 1

НПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, са посочени от разпоредбата на чл. 169 АПК – да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът намира, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган. Спазена е процедурата за издаването ѝ – издадена е в писмена форма и видно от отбелязването в самата заповед, на задържания са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 74, ал. 2 ЗМВР. В оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часът на задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3 до 6 ЗМВР.

В заповедта обаче не е посочено нито фактическото основание за задържане , нито конкретни факти в обстоятелствената част на акта. Като правно основание за задържане на лицето са посочени разпоредбите на чл.72, ал.1, т.3 и т.4 от ЗМВР, според които полицейските органи могат да задържат лице което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, от които да стане ясно на лицето какви негови действия органът квалифицира и възприема като манифестиране на тежки психични отклонения и кое поведение на лицето нарушава обществения ред или застрашават живота и здравето на нео и на околните. Следва да бъде посочено дали лицето буйства по определен начин, влиза в словесни или физически конфликти с други граждани, вика, ругае, излага живота и здравето си на опасност като ходи по пътното платно, самонаранява се, провокира конфликти или друго. В словесното описание на основанието за задържане издалият заповедта орган се е задоволил единствено да преразкаже разпоредбата на чл.70, ал.1, т.3 от ЗМВР без да вложи никаква конкретика в действията на задържаното лице, от които както на него, така и на съда да стане ясно какво точно опасно поведение е имало лицето. По отношение на чл.70, ал.1, т.4 ЗМВР, посочена като цифрова квалификация на основанието за задържане, липсва каквато и да било словесна обосновка, което лишава заповедта за задържане от мотиви. Изобщо не е посочено, че лицето не притежава или не носи документ за самоличност и че не би могла самоличността му да бъде установена. Нито едно от изискванията не е спазено.

Въпреки указанията на съда не бе представена по делото и докладна, дори няма данни за изготвена такава, която да касае процесния случай и от нея да бъдат извлечени конкретни обстоятелства. При положение, че лицето няма данни да е запознато с такава, то не може да се приеме, че е запознато с мотивите за издаването на оспорената заповед, респективно с причинните, налагащи неготово задържане. В този смисъл заповедта за задържане се явява 2 порочна и подлежи на отмяна.

ЕСПЧ приема, че чл. 5, § 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква на всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват. В случая няма данни това да е сторено с оглед липсата на мотиви в заповедта за задържане. В конкретния случай не са посочени каквито и да било конкретни обстоятелства, които да сочат на цитираните цифром разпоредби на закона, което е нарушение на цитираната разпоредба.

В Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г., ВАС посочва, че излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на горестоящия административен орган и на съда да извършат проверка за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е допустимо единствено, когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта.

Съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на индивидуалния административен акт и те да са обективирани в друг документ, стига той да изхожда от същия административен орган. Като и в този случай страните следва да имат възможност да се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят съображенията на административния орган и организират защитата си срещу акта. Такива по делото липсват и няма данни да са съобщени на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното, съдът приема, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което жалбата е основателна и заповедта следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, вр.чл.38, ал.2, т.2 и 3 от Закона за адвокатурата, вр.чл.8, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски от 500 /петстотин/ лева.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № ЗЗ555/12.06.2023 г., издадена от П. К. на длъжност полицай при 04 РУ СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗМВР по отношение на В. Д. Д. е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".

3

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл. 143, ал. 1 АПК ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Д. ЕГН ********** сумата от 500 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните жалбоподателя чрез процесуалният му представител и на ответника – К..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4