Решение № 351 от 19.02.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Велико Търново, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20234110102360 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Р. И. Ш., в която се излагат твърдения, че между страните са сключени Договор * от 02.06.2021г. и Договор * от 21.12.2022г., съгласно които ответникът предоставил на ищеца сумите 400 лв. и 300 лв. Твърди се, че кредитополучателят се задължил да върне на кредитора предоставените суми заедно с начислените лихви от 13,67 лв. в срок до 02.07.2021г. по договора от 02.06.2021г. и заедно с начислените лихви от 20,73 лв. в срок до 21.03.2023г. по договора от 21.12.2022г. Изтъква се, че ищецът поел задължение да плати неустойка в случай, че непредстави обезпечение на кредитите, което увеличило размера на задължението с 97,80 лв. по първия договор и с 99,90 лв. по втория договор. Излагат се твърдения за неяснота при формиране на годишния процент на разходите и невключване на допълнителните разходи за неустойка, с които е надвишен размерът, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорите са недействителни съгласно чл. 22 от ЗПК. Изтъква се, че кредитополучателят дължи на кредитора сумата от 400 лв. по договора от 02.06.2021г., а разликата до погасените от него 523,49 лв. е платена без основание и подлежи на връщане, както и че дължи 300 лв. по договора от 21.12.2022г. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на договорите за кредит, като се осъди ответникът да върне на ищеца платената без основание сума от 123.49 лв. по договора от 02.06.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който 1 оспорва основателността на предявените искове. Признава сключването на договорите за кредит като изтъква, че оспорените клаузи са действителни и непротиворечат на изискванията на ЗПК, поради което е налице валидно основание за плащане на претендираните суми. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноски. Заема становище, че след извършени частични плащания на 70 лв. кредитополучателят дължи по договора за кредит от 21.12.2022г. сумите от 262,66 лв. за главница и 8,83 лв. за обезщетение за забава за периода от 27.06.2023г. до 28.09.2023г., поради което се отправя искане за осъждането му да ги плати. В случай на уважаване на претенцията за недействителност на договора се излагат твърдения, че сумата от 230 лв. е платена без основание и кредитополучателят следва да бъде осъден да я върне.

Налице е и претенция за присъждане на разноски.

Ответникът по насрещните искове, в срока по чл. 131 от ГПК представя отговор, в който оспорва основателността им тъй като на 08.12.2023г. е погасил задължението си по договора за кредит от 21.12.2022г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, и насрещни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 02.06.2021г. между * в качеството на кредитор и Р. И. Ш. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит *. Кредиторът предоставил на кредитополучателя сумата от 400 лв., която следвало да се върне заедно с начислената възнаградителна лихва от 13,67 лв. в срок до 02.07.2021г. Страните постигнали съгласие ГПР по кредита да е 49,65 %, а годишният процент на възнаградителната лихва – 41 %. На 21.12.2022г. страните сключили Договор за потребителски кредит * като ответникът предоставил на ищеца сумата от 300 лв., която следвало да се върне заедно с начислената възнаградителна лихва от 20,73 лв. на три равни месечни вноски в срок до 21.03.2023г.

Страните постигнали съгласие за идентични ГПР и годишен процент на възнаградителна лихва като тези в договора от 02.06.2021г. Кредитополучателят се задължил в тридневен срок от сключването на договорите да предостави обезпечение чрез одобрен от кредитора поръчител, а при неизпълнение - да плати неустойка по кредита от 02.06.2021г. в размер на 11,40 лв. плюс 0,8 % от стойността на усвоената сума за всеки ден на неизпълнение и да плати неустойка по кредита от 21.12.2022г. в размер на 3,33 лв. плюс 0,370 % от стойността на усвоената сума за всеки ден на неизпълнение. Неустойките за целия срок на договорите са определени в погасителния план съответно на 97,80 лв. и 99,90 лв. като са включени към сбора на погасителните вноски, който е увеличен съответно на 511,47 лв. и на 420,63 лв. На 18.10.2021г. ищецът платил чрез трето лице по сметка на ответника 523,49 лв. за погасяване на задължението си по договора от 02.06.2021г. С плащания от 31.03.2023г., 26.06.2023г. и 08.12.2023г. кредитополучателят платил по сметка на кредитора съответно сумите от 20 лв., 2

50 лв. и 230 лв. за погасяване на задължението си по договора от 21.12.2022г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Процесните договори за кредит са потребителски по своя характер и за тях са приложими разпоредбите на ЗПК. От анализа на клаузите, с които е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение след отпускане на кредита, се достига до извод, че с нея се цели прехвърляне на риска от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, с които същата е уговорена са нищожни. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договорите по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договорите за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви. Ищецът е внесъл по сметка на ответника сумата от 523,49 лв. при задължение за главница от 400 лв. по договора от 02.06.2021г., поради което разликата от 123,49 лв. е платена без основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Поради изложеното исковите претенции на Р. Ш. по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.

Недействителността на договора от 21.12.2022г. води до отпадане на възможността за кредитора да иска реално изпълнение на задълженията на длъжника, поради което насрещните искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 271,49 лв. за главница и лихви са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По делото е установено, че сумата от 300 лв. е предадена от кредитора на кредитополучателя без основание, поради което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД последният дължи връщането й. С плащанията на 31.03.2023г. и на 26.06.2023г. това задължение е изпълнено частично. Останал е непогасен остатък от 230 лв. като от предявяване на насрещния иск на 28.09.2023г. ответникът дължи и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, което до плащането на 08.12.2023г. е в размер на 6,04 лв. Поради това с извършеното от длъжника плащане на сумата от 230 лв. и съгласно правилото на чл. 76, ал.

2 от ЗЗД са погасени обезщетението за забава и част от главницата от 223,96 лв. като е останал непогасен остатък от нея в размер на 6,04 лв., който е дължим, ведно със законната 3 лихва от 09.12.2023г. до окончателното му изплащане. От изложеното се достига до извод, че претенцията на * по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена в горепосочения размер и отхвърлена за разликата от 6,04 лв. до 230 лв.

При този изход на делото претенцията на *за присъждане на разноски е основателна само за насрещния иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД като ответникът Р. Ш. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК следва да бъде осъден да му заплати сумата от 200 лв., представляващи направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на ищеца Р. Ш. е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат *сумата от 486,67 лв. за адвокатско възнаграждение, изчислена съобразно материалния интерес на предявените искове от 1055,59 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд сумата от 150 лв., представляваща държавна такса за предявените искове от ищеца Р. Ш..

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по предявените искове от Р. И. Ш. с ЕГН: ********** *, срещу *, че Договор за потребителски кредит *от 02.06.2021г. и Договор за потребителски кредит *от 21.12.2022г. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Осъжда *, да заплати на Р. И. Ш. с ЕГН: ********** *, сумата от 123,49 лв. /сто двадесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/ - главница, представляваща извършено без основание плащане по Договор за потребителски кредит * от 02.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Отхвърля като неоснователни предявените от*, срещу Р. И. Ш. с ЕГН: ********** *, искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно заплащане на сумите от 262,66 лв.

/двеста шестдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/ - главница и 8,83 лв. /осем лева и осемдесет и три стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 27.06.2023г. до 28.09.2023г., представляващи задължения по Договор за потребителски кредит *от 21.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъжда Р. И. Ш. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 6,04 лв. /шест лева и четири стотинки/ - главница, представляваща извършено без основание плащане по Договор за потребителски кредит * от 21.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, 4 считано от 09.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за разликата от 6,04 лв. до 230 лв.

Осъжда *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат *, сумата от 486,67 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ за адвокатско възнаграждение.

Осъжда Р. И. Ш. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски.

Осъжда *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща държавна такса за предявените искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.