Решение № 253 от 17.11.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Шумен, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Йордан В. Димов при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223600500308 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №110 от 18.02.2022г. по гр.д.№723/2021г. Районен съд - гр.Шумен е уважил предявената от Н. П. Д. срещу "ТВМ" ООД, искова претенция по чл.121а, ал.4 КТ, и е отхвърлил насрещния иск срещу ищеца по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца 1000 лева - неизплатено трудово възнаграждение при командироване за периода 10.10.2018г. - 31.05.2019г. и 28.06.2019г. - 01.08.2020г., отхвърлил е насрещния иск на "ТВМ" ООД срещу Н. П. Д. за заплащане на сумата от 5421,38 лева, представляващи надплатени суми по трудовото правоотношение за горните периоди. С решението са присъдени деловодни разноски на ищеца в размер на 300 лева, а ответника е осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лева. С Решение №489 от 15.06.2022г. по гр.д.

№723/2021г. на Районен съд - гр.Шумен /с характер на определение/, съдът е оставил без уважение искането на ищеца за допълване на горното решение, като приеме че е сезиран с претенция в размер на още 121355,62 лева.

Недоволни от така постановеното решение останали и двете страни, като ищеца обжалва отказа на съда да допълни решението по същество на спора, като уважи иска за сумата от 121355,62 лева, а ответника обжалва решението на районния съд, в частта с която са уважени предявените срещу него искови претенции и е отхвърлен насрещния му иск.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна "ТВМ" ООД е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно в атакуваната от 1 насрещната страна част.

Въззивните жалби /втората с характер на частна такава/ са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбите за неоснователни.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.121а, ал.4 вр. с чл.121а, ал.1, т.1, б.а КТ, от Н. П. Д. срещу "ТВМ" ООД, с изрично заявен петитум за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, като до приключване на съдебното дирене в първата инстанция и постановяване на атакуваното решение, ищцовата страна не е изменяла размера на претенцията си. Безспорно е установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищеца е заемал длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона” по сключен между страните трудов договор №415/10.10.2018г.. Със заповед №325/31.05.2019 г. на управителя на ответното дружество, това трудово правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал. 1, т.1 от КТ. С Трудов договор №455/28.06.2019г. ищеца отново бил назначен на същата длъжност, а със Заповед №491/28.07.202г. на управителя на ответника, правоотношението било прекратено, считано от 01.08.2020г., на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ - по молба на ищеца, като и в двете заповеди работодателя е посочил, че не се дължат обезщетения. По делото са представени пет заповеди, касаещи правнорелевантния период - №№450/12.10.2018г., 73/08.03.2019г., 188/02.07.2019г., 316/11.10.2019г., и 79/25.02.2020г., по силата на които ищецът е бил командирован със задача - извършване на транспортна услуга, в страните от Европейския съюз , Швейцария, Великобритания, Исландия и Норвегия, за периодите от 12.10.2018г. - 28.01.2019г., 08.03.2019г. - 19.05.2019г., 02.07.2019г.-19.09.2019г., 11.10.2019г.-14.01.2020г., 25.02.2020г.- 09.06.2020г.. От събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства се установява, че ищеца е работел като шофьор на полуремарке над 15т., при ответното дружество и превозвал опасни товари. Товарите, които превозвали били на дружеството „Райден“ със седалище в гр.Брюксел. Ищецът превозвал товари единствено предоставени от тази фирма. Циклите, по време на който ищецът прекарвал постоянно в камиона били от порядъка на 3 до 5-6 месеца и повече. Последният карал товари из цяла Европа-Холандия, Белгия, Франция, Англия, Италия, но се качвал на камиона, за да почне работния цикъл основно от Белгия, тъй като там имали база- гараж. До Белгия шофьорите, включително и ищеца били превозвани със служебен бус на ответното дружество. Само ако евентуално имало някой от камионите по пътя, по който се движели, правели смяната на място. Дружество ползвало база в Кралство Белгия, където се правели почивки и се обслужвали камионите, съответно където предимно започвали курсовете на ищеца и другите шофьори. Видно от заключението на назначената по делото САТЕ, общият брой на престираните от ищеца часове през процесния период 10.10.2018г. - 31.05.2019г. и 2

28.06.2019г. - 01.08.2020г.. в режим „управление“, „друга работа“ и „на разположени“ възлиза на 3090,65 часа. В приложените по делото разпечатки от паметта на тахографа и картата на водача Н. П. Д., не се открили данни за държавите, в които е престирал труд ищеца. Информацията от предоставените електронни носители не била манипулирана.

Съгласно заключението на ССЕ, на ищеца, за периода 10.10.2018г. - 31.05.2019г. и 28.06.2019г. - 01.08.2020г., са изплатени от работодателя суми общо в размер на 53765,90лв..

За престирания от ищеца труд в полза на ответника, последният през претендирания период би получил възнаграждение по минимални ставки за заплащане в Кралство Белгия в размер на 89539,23евро , или 175123,52 лв..

Горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи. Съобразно чл.121а, ал.4 вр. с чл.121а, ал.1, т.1, б.а КТ, в случай, че български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава-членка на ЕС, държава-страна по споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите, за срока на командироването или изпращането, на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците или служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Според § 13 от ДР на ЗИДКТ /ДВ,бр.105/2016г./, със закона се въвеждат изискванията на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ, L 18/1 от 21 януари 1997 г.) и на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.

В случая не е налице спор между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът през периода 10.10.2018г. - 31.05.2019г. и 28.06.2019г. 01.08.2020г., е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжността “шофьор, тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона”. Не е спорно и че през сочения период работодателят е командировал ищеца за общо 452 дни със задача-извършване на транспортна услуга, в страните от Европейския съюз, Швейцария, Великобритания, Исландия и Норвегия. Не е спорно между страните и, че по време на командировките си, ищецът е извършвал транспорт на чужди за ответника товари, както и че всички товари, които превозвал били предоставяни на ответното дружество от „Райден“, чието седалище е в Кралство Белгия/Кортенберг /показанията на свидетелите и на двете страни, представените ЧМР и транспортен лист на шофьора/. Ответникът не оспорва, че е в договорни отношения със спедиторът „Райден“ със седалище в Кралство Белгия, който е посредничил между товародателите и ответното дружество, като е осигурявал на ответното дружество товарите за превоза извършван от ищеца. Това води до промяна на мястото на изпълнение на работата на ищеца, за сметка на работодателя си и под негово ръководство, въз основа на договор сключен между работодателя и ползвателя на услугите, поради което и му се следва трудовото възнаграждение предвидено за същата или сходна работа, установено в 3 приемащата държава. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че командироването на ищеца в редица държави от ЕС за международен превоз на товари не представлявало командировка по смисъла на чл.121а, ал.1 от КТ, тъй като в приложното поле на сочената разпоредба не попадало командироването на служители, които осъществявали в редица други държави само и единствено работа за своя работодател, без по повод на тази работа да се налага да пребивават и работят на територията на предприятието на получателя на услугата, предоставяна в рамките на търговската дейност на работодателя и по договор между работодателя и неговия контрагент. Както бе посочено по-горе, в рамките на процесния период от година и половина, ищецът е бил командирован общо 452 дни да осъществява международен превоз на товари в държави от ЕС, включително и Кралство Белгия, като целият извършван от него превоз е изцяло на товари, предоставяни от белгийското дружество „Райден“, между което дружество и ответното е налице договор за предоставяне на услуги. Действително, предмет на този договор е превозна услуга, за която обаче изцяло е престирания във връзка с командировъчната заповед труд от страна на ищеца. Съобразявайки целта на сочената разпоредба-да се избегне възможността работниците полагащи на практика труд в държава, различна от държавата на работодателя им, да бъдат третирани при по-неблагоприятни условия от работниците, изпълняваща същата или сходна работа в приемащата държава, съответно тълкувайки мотивите /т.4/ и постановките на директива 97/71/ЕО, счита, че от приложното поле на директивата/чл.1/, съответно от разпоредбата на чл.121а, ал.1, т.1 от КТ, не следва да бъде изключен разглеждания случай. През процесния период, командироването на ищеца е изцяло с оглед осъществяване транспортните услуги за белгийското дружество, не и ответното такова. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че нямало приемаща държава, тъй като ищецът не извършвал каботаж и понякога командироването било за срок, по-кратък от 30 дни. Срок на командироване, като предпоставка за прилагане, не съдържа нито разпоредбата на чл. 121а от КТ, нито посочената директива. Видно и от Предложение на ЕК за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО и от Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и за определяне на специфични правила за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС, Директива 96/71/ЕО намира приложение за международните превози, а не само за каботажни превози, определени в Регламент /ЕО/ №1072/2009г. и регламент /ЕО/ №1073/2009г., при които превозът се извършва изцяло в една приемаща държава-членка. Неоснователно е и възражението, че на ищеца не се следва минималната ставка за работна заплата, установена в Кралство Белгия, тъй като видно от събраните по делото доказателства, ищецът изпълнявал най-малко трудовите си функции в Белгия. Разпоредбата на чл.121а, ал.4 от КТ не поставя изискване за осигуряване на минимални условия на работа, каквито са установени за работниците или служителите, изпълняващи същата или сходна работа в държавата, където лицето най-дълго изпълнява трудовите си функции, а в приемащата държава. В случая се установи, че дейността, осъществявана от ищеца при 4 командироването, е била най-тясно свързана с Кралство Белгия - дружеството за което се извършва превоза на товари от ищеца е „Райден“ със седалище в Кралство Белгия. В база от тази държава са започвали изходящите превози осъществявани от ищеца, съответно там е слизал при приключване на курсовете, с малки изключения/няма пречка да се кредитират показанията на разпитаните свидетели в тази насока, изпълнявали длъжността „шофьор“ при ответното дружество-показанията им са непосредствени, непротиворечиви,категорични, същите са били предупредени за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване. Ето защо следва да се приеме, че се следва за исковия период трудово възнаграждение в минималният размер за неговата длъжност на основание КТД за Кралство Белгия, което съобразно заключението на вещото лице по ССЕ възлиза на 89539,23 евро, или 175123,52 лв.